Тази категорична позиция пред „Старозагорски новини“ изрази специалистът по конституционно право адв. Петър Славов
Конституцията на Република България позволява на действащ държавен глава да бъде и член на политическа партия. На това обстоятелство обърна внимание специалистът по конституционно право адв. Петър Славов. Повод за коментара му пред „Старозагорски новини“ е обсъжданата нашироко в последните дни тема за потенциален политически проект, в който да се включи президентът Румен Радев. Бившият народен представител потвърди, че Радев може да влезе в структурата на нова партия, включително продължавайки да изпълнява функциите си на държавен глава. Това, което основният закон на страната обаче не позволява, е действащият президент да бъде част от ръководството на дадена политическа сила. Петър Славов отбеляза, че по темата вече има практика в Конституционния съд. „Редица анализатори пропускат, а други вероятно въобще не знаят, че участието в политическа партия на даден действащ президент не представлява нарушение на Конституцията“, категоричен бе специалистът по конституционно право.
Това означава, че формално, ако Румен Радев реши да излезе с политически проект, то той би могъл да бъде сред учредителите на подобен проект, но не и да стане негов лидер. Славов все пак отбеляза, че подобна стъпка би била безпрецедентна с действащ държавен глава. Наред с това подобен ход недвусмислено влиза в противоречие с образа на даден президент като обединител на нацията.
„Затова евентуално оттегляне на Радев от заемания от него пост би било посрещнато положително от хората“, коментира още Петър Славов. Бившият народен представител не изключи възможността зад неясните към този момент сигнали от Румен Радев всъщност да се крие негово лично решение да изчака края на своя мандат след 13 месеца, за да обяви бъдещите си политически планове.
Ако настоящият президент направи крачка към оглавяване на нова политическа сила, с която да участва на задаващите се предсрочни парламентарни избори, то той следва да подаде оставка пред Конституционния съд. Съществен би бил моментът в какъв период конституционните съдии ще се произнесат при подобна процедура. Такъв прецедент в демократичната история на България вече има. През юни 1993 г. вицепрезидентът Блага Димитрова подава оставка заради несъгласие с водената от държавния глава Желю Желев политика. Тогава Конституционният съд взема решение в рамките на седмица. „Ако се стигне до подобно действие от страна на настоящия президент, очаквам произнасянето да бъде в разумен срок“, посочи Петър Славов. Той припомни, че процедурата продължава с встъпване в длъжност като държавен глава на вицепрезидента, който изпълнява тези функции до провеждането на избори и последващ избор на нов такъв.
Интересен е и въпросът дали времето до очертаващите се предсрочни парламентарни избори би било достатъчно за Румен Радев за учредяване и регистрация на негов политически проект. По думите на адв. Петър Славов проблемът е свързан с формалната регистрация съобразно Закона за политическите партии, която трябва да стане в Софийски градски съд. „Истината е, че сме се нагледали на умишлено бавене на тази процедура“, посочи специалистът по конституционно право. Славов припомни, че именно заради подобни препятствия през далечната 2001 г. Симеон Сакскобургготски е трябвало да използва регистрацията на две непопулярни формации, сформирали коалиция, носеща името на царя. Според Петър Славов подобен тип умишлено създадени пречки в крайна сметка се наказват впоследствие от техните автори.
Живко ИВАНОВ
