Доника Йорданова е сред малцината, получили възможност да работят непосредствено с останките на българския владетел и да участват в подготовката им за историческото завръщане в България
От Млад кмет на Стара Загора през 2015 г. възпитаничката на ПМГ „Гео Милев“ Доника Йорданова се оказва сред малък брой учени, докоснали се до костите на българския цар Самуил. До тях я отвежда професионалният й път като антрополог.
Старозагорката е част от екипа, изследвал тленните останки на царя и предполагаемите негови близки, а кадрите на БНТ от тържествения ден, показаха нейното участие пред останките на владетеля в Музея на византийската култура в Солун.
Доника Йорданова по настоящем е уредник в Археологическия музей в Раднево. Наред с това е докторант в Националния археологически институт с музей при БАН. Цялата й професионална кариера е свързана с антропологията. През последните години все по-активно работи и в областта на остеоархеологията – науката, която изследва човешките останки от археологически обекти. Именно професионалният й опит я среща с един от най-важните научни проекти, свързани с българската средновековна история. Йорданова е поканена в екипа на учените, начело с проф. Людмил Вагалински и доц. Виктория Русева.
„За мен е изключително удоволствие и признание за собствената ми работа да бъда рамо до рамо с такива специалисти. Да дам своя принос за случването на това невероятно събитие“, сподели Йорданова за „Старозагорски новини“.
Работата й с археологически екипи през последните пет години е тясно свързана и със Стара Загора. Йорданова активно сътрудничи с Регионалния исторически музей в родния си град, а отскоро е част от екипа на Археологическия музей в Раднево. Като антрополог на терен тя има задачата да изследва и обработва скелетните останки, откривани при археологически проучвания. Именно този й професионален опит я отвежда и до останките на цар Самуил.
Преди няколко месеца Доника Йорданова за първи път работи непосредствено с костите на българския владетел. Дни преди церемонията по пренасянето им в България тя отново пътува до Гърция заедно с научния екип. Задачата им е да подготвят и опаковат скелетните останки. За медията ни старозагорската подчерта, че самото изследване на останките е започнало години по-рано, а настоящият екип продължава работата по тях. Именно антропологичните данни дават едно от най-важните потвърждения за самоличността на владетеля. Установените пол и възраст, особеностите на скелета и травмата на лявата ръка, разгледани заедно с археологическия контекст, са сред данните, които показват по безапелационен начин, че останките са именно на цар Самуил, категоричен е антропологът.
При другите открити останки картината все още не е напълно изяснена. Сред тях са предполагаемите останки на Гаврил-Радомир, синът на Самуил, както и костите на най-малко осем деца, чиято възраст е между три месеца и пет години. „Тези находки са интересни от гледна точка на самите връзки в царския двор“, отбеляза Доника Йорданова. Според нея изследванията на останките могат да дадат още информация за аристократичния слой на българското средновековно общество. Но за да се стигне до окончателни изводи, предстои сериозна научна работа.
В следващия етап учените ще търсят възможни родствени връзки между отделните индивиди. Ще бъде установен и полът на децата, което може да даде отговор на въпроса дали съществува основание за предположението, че определен начин на погребване през Средновековието е бил използван само за момчета. Предвиждат се и ДНК анализи.
Така историческото завръщане на останките на цар Самуил в България на 3 октомври всъщност не слага край на научната работа. То е само част от много по-голям процес, който тепърва ще разкрива подробности за живота, здравето, родословието и погребалните практики на хората от средновековния български елит.
За Доника Йорданова обаче този научен ангажимент има и друга страна. Работата с останките на владетел, превърнал се в емблематична фигура от българската история, носи огромна отговорност. „Отговорността е изключително голяма. На първо място към България, на второ място чисто академично. Опитвам да се абстрахирам и да си върша работата професионално. От емоционална гледна точка в този случай е изключително трудно. Да работиш върху тленните останки на тази ярка личност от историята на твоята страна е наистина отговорно“, признава тя.
Емоцията става още по-силна по време на самата церемония, наблюдавана от милиони българи. Усещането да бъде сред малцината, докоснали се до тленните останки на цар Самуил, трудно може да бъде описано само с професионални термини. „Церемонията беше много емоционална. Самата възможност да присъствам на това епохално историческо събитие. Да бъда част от малкото хора, които са се докоснали до тленните останки на цар Самуил. Емоцията е неописуема. Почувствах се привилегирована, чувствах удовлетвореност от работата си и безкрайно вълнение за този исторически момент. За мен цялото нещо, което се случва, е сюрреалистично“, сподели вълнението си младият антрополог.
„Щастлива съм, че участвам в този процес и по някакъв начин мога да представя Стара Загора“, казва още Доника Йорданова.
След историческото пренасяне на останките работата на специалиста продължава. Тя разкри, че през следващите месеци ще бъде ангажирана с изследванията, свързани с костите, върнати в България, но паралелно ще изпълнява и задълженията си като уредник и теренен антрополог в Археологическия музей в Раднево. Там вече я очаква и следващият обект – некропол край радневското село Знаменосец.
Живко ИВАНОВ
