Броени часове след провелата се във Варна среща между лидерите на ЕС и ЕК, турския президент Реджеп Ердоган и българския министър-председател Бойко Борисов специалистът в областта на близкоизточните отношения Владимир Чуков коментира за „Старозагорски новини“ първите сигнали и резултати след високия форум.
– Г-н Чуков, в тази изключително важна среща не само за страната ни като домакин, а преди всичко за отношенията ЕС – Турция, коя от страните излезе от този формат с най-осезаем дивидент?
– Безспорно това е турската страна. Тя нямаше как да бъде поканена от друг премиер и на друго място освен от министър-председателя Бойко Борисов и България. Ако направим един преглед на срещите на високо равнище ЕС – Турция, това е четвъртата. Последните три са в чувствително по-разширен формат и неминуемо се провеждат в Брюксел. Т.е. виждаме, че чрез тази среща на високо ниво на Турция й се даде шанс за реабилитация, даде й се възможност да се опита да доубеди Съюза, че тя има намерение да продължи диалога. Ето защо смятам, че тази предразположеност на домакина и европейските лидери бяха използвани от южната ни съседка, за да може президентът Реджеп Ердоган да излезе от дискусията със сериозен дивидент, осребрен под формата на продължаване на споразумението за мигрантите, което има своите икономически измерения. Всяка една от двете страни имаше своя специфичен модел на поведение. Доналд Туск и Жан Клод Юнкер както винаги излъчваха диалогичност. Докато турският президент, макар и чувствително да бе смекчил тона, създаваше усещането за твърдост и непоколебимост. Ако трябва да направим връзка с миналото, то ще споменем, че турският ръководител по-скоро се осланяше на османската дипломация, при която е характерно настъплението. Да, все пак имаше крачка назад от тази доктрина. Турция усети, че претендирайки, че има различно положение спрямо 2005 г., когато стартира преговорите за присъединяването си към ЕС, тя вече е регионална сила в икономически, военен и политически смисъл. Същевременно обаче турските политици и дипломати са напълно наясно, че обединена Европа има далеч по-голяма сила, отколкото регионалната доминация на южната ни съседка. Т.е. Турция е тази, която иска да получи нещо от авторитета на ЕС. Нека не забравяме, че в голяма степен развитието на страната в последните години се дължи пряко на европейските инвестиции.
– Имаше изключително наболели въпроси, свързани с операцията на турската армия в Сирия, със свободата и демокрацията и последвалите от това арести в Турция. Като че ли четиримата лидери оставиха на времето да доизглади спорните моменти помежду им, вместо да бъдат чувствително по-настоятелни?
– Тези въпроси бяха оставени на заден план, защото на преден се появиха теми, които произтичат от незачитането на правата на човека във всичките му форми в Турция. Говореше се за тероризъм, за сигурност, за визовата либерализация. Това всичко е свързано с понятието права, спазване на международните стандарти. В този контекст бе и разговорът за операцията на турската армия в Африн. По този въпрос Ердоган използва една фабула във вътрешната си политика, която бе приложена и при отговора на зададените към него въпроси. Тази инвазия в Сирия той обосновава с решение на Съвета за сигурност на ООН и тяхно тълкувание на чл. 45 на Хартата на Обединените нации. Това обаче не бе прието по никакъв начин от страна на лидерите на ЕС. Всичко останало е последствие, което в крайна сметка доведе до това всяка една от страните да остане и да отстоява собствената си позиция. Като потвърждение на този анализ бяха и думите на Доналд Туск, който бе формален домакин на срещата, че разбирателство липсва. Председателят на Съвета на ЕС и председателят на ЕК обаче затвърдиха впечатлението, че са гъвкави дипломати, които в никакъв случай не биха затворили вратата. В световната дипломация е добре да не бъдат затваряни врати. В този ред на мисли реакцията на австрийския канцлер Себастиан Курс, който призова за прекратяване на диалога с Анкара, звучи необосновано. Тук е моментът да отбележа и една много силна ирония, заявена от Жан Клод Юнкер, а именно, че докато той заема настоящия пост, преговорите няма да бъдат прекратени. Нека обаче да не забравяме, че догодина по това време мандатът на настоящия председател изтича. Ето това показва дипломатическото жонглиране, което цели защита на националните интереси.
– Споменахте националните интереси. Каква бе ролята на фактическия домакин Бойко Борисов, успя ли той да защити националния интерес на страната ни. Къде виждате мястото на претенциите, свързани преди всичко с изплащането на компенсации за тракийските българи, в двустранните отношения с Турция? Възможно ли е изобщо да претендираме към южните ни съседи, при положение че в историята ни има период като възродителния процес?
– Нека първо да кажа, че липсва яснота дали въпросите, които касаят двустранните отношения България – Турция, са били наистина поставени. Вие сте изключително прав, въвеждайки втория план с възродителния процес. Ние трябва да проследим този втори исторически пласт, за да може претенциите ни да бъдат основателни. Не можем да бъдем категорични как точно е протекла двустранната среща между българския премиер и турския президент. Бойко Борисов заяви, че е поставил всички въпроси, за които опозиция, президент и обществени групи настояха да бъдат обсъдени. Дали тази констатация отговаря на истината, така и не стана ясно, но нека да не отклоняваме вниманието от съществено важното.
При подобен висок форум, когато камерите на световните медии и целият свят се е фокусирал върху една определена тема, която е наистина тежка и противоречива, домакинът България трябва да говори в един глас по националните позиции. Те трябва да бъдат отстоявани от всички политически представители. Историята ни е показала, че разединени не успяваме, съединението прави силата. Не само че политическите формации, президентът, институциите и българските граждани трябва да бъдат национално единни, ние трябва тук, на Балканския полуостров, много ясно да си дадем сметка, че тази Турция, която беше в края на миналия век, вече не съществува. Имаме силен, дори на моменти агресивен регионален лидер и по този повод България трябва да е инициатор на балканско обединение – Балкански Белелюкс, в който да влизат Румъния и Гърция. Това ще е обединение по отношение на икономиката, сигурността и бежанците. Политическата класа трябва много ясно да си даде сметка, че само всички заедно можем да успеем. Защото едно подобно обединение ще даде авторитет дори на България, когато води двустранни преговори с Турция за изплащане на обезщетения на тракийските българи.
Интервюто подготви: Живко ИВАНОВ
