Политическият анализатор обърна внимание на най-големия проблем в настоящата предизборна кампания – нейната липса. Въпреки рекордния брой на участниците във вота за „Дондуков ╒2“, специалистът отбеляза, че те остават скрити за обикновения български гласоподавател, който не е част от отделните „балони“ с убедени поддръжници. Според Стефанов подобно поведение повдига въпроса за отношението на тези, които предстои да бъдат избрани, към онези, които ще ги избират.
– Г-н Стефанов, разговаряме с вас девет дни преди първия тур на предстоящите президентски избори. Вече отмина по-голямата част от предизборната кампания. Каква беше тя според вас? Има ли нещо ново, което можем да откроим от гледна точка на начина, по който кандидатите комуникационно опитват да достигнат до избирателите?
– Вие много обнадеждващо предполагате, че има кампания. Аз това дискутирам със студентите си. Някак си, ако такава се случва някъде, то това е някъде, където аз не мога да я видя. Моля ги да ми покажат примери за кампанията. Така че аз не смятам, че има кампания. Или, ако има, тя е много потайна, твърде режисирана и евентуално се провежда в удобна среда от всички кандидати, защото не правя разлика между водещи, средни или изоставащи. Всъщност регистрираме необичаен принос в научното поле на моята професионална и академична сфера на компетентност – политологията.
– Сякаш всеки от кандидатите говори на своите, ще използваме малко футболен термин, агитки. Желаният дебат между основните кандидати не се случи. Наблюдаваме едни малко по-екзотични хора, които се явяват в обществените медии.
– Да, с това мога да се съглася, тъй като те търсят публичност на всяка цена, без значение дали тя е политическа или екстравагантна във всяко едно друго отношение и смисъл на думата. Но това не може да бъде наречено кампания. Това са все солови прояви, заявено търсене на личен рейтинг, на лична популярност и някаква разпознаваемост. Усещането е много сюрреалистично. На практика ние другата седмица отиваме на избори. Налични са общо 54 кандидати – 27 за президент и 27 за вицепрезидент. Много странна ситуация. Една от най-явните, най-откритите идеи, които чух, е за дебат, който евентуално може да се състои между първия и втория тур. „Гениално хрумване“, бих казал.
– Преди пет години наблюдавахме абсолютно същата ситуация. Тогавашният президент и кандидатът, който стигна до втори тур, говориха само веднъж един срещу друг по националната телевизия. Дали изобщо ще станем свидетели на това и сега?
– Аз лично съм скептичен. За съжаление, поведението на кандидатите без да ги разграничавам като първи, последни или по-изоставащи, води до нагласи, които поставят под въпрос ролята, мястото и значението на президентската институция във формата, в който я имаме в момента в България. Имам академичен текст по тази тема и скоро ще трябва да си го препрочета, тъй като не помня подробно всичките си аргументи. Един от тях е, че спокойно можем да преминем към формат, при който правомощията на президента в най-ключовите институции бъдат разпределени и върнати към конституционните им центрове. Що се отнася до президентска институция, ако ни е толкова важна и продължаваме да настояваме, че трябва да имаме някакъв символен, метафоричен обединител на нацията, може да се избира с квалифицирано мнозинство от две трети в Народното събрание.
– Нещо, което се случва в редица западни демокрации.
– В Германия например, към която доста често се обръщаме, когато търсим добри практики. За съжаление, не винаги успяваме да намерим най-добрите, но поне се сещаме, че можем да се учим от тях.
– Що се отнася до социологията, сигурен съм, че сте следили случващото се. На този етап изглежда по-скоро сигурен втори тур. Очаквате ли обаче на него действително да има интрига, или по-скоро можем да говорим за предизвестен резултат?
– Възможно е да има голяма разлика между първия и втория кандидат, когато отидем на избори на 25 октомври. Възможно е обаче разликата да бъде и малка. Дали може да бъде стопена или обърната, зависи от избирателната активност. На този етап социологията казва, че няма да преминем 51 процента, тоест едва ли ще имаме избран президент още на първия тур. На втория тур обаче всичко става различно, тъй като това е друг тип избор. Вече не гледаме листа с 27 имена, а избираме между двама кандидати. Логиката е различна. Голям брой хора няма да отидат на първи тур – това е ясно отсега, а социолозите го регистрират. Мотивацията обаче може да бъде променена между двата тура. Една голяма част от разликата между първия и втория кандидат може да бъде повлияна и от това странно поведение – няма да го нарека арогантно, въпреки че е неуважително отношение към нас, българските граждани и избиратели, от страна на хора, които искат да ги изберем на публична длъжност, без самите те да направят публични изяви към нас, спрямо нас и за нас. Струва ми се, че това е много странна форма на политическо поведение. Те го представят като здравомислие и прагматизъм, но за мен то граничи с политическа перверзия.
– На тези избори ГЕРБ обаче няма свой кандидат. Очаквате ли техният електорат да бъде активизиран на втория тур? Според вас възможно ли е лидерът на формацията Бойко Борисов символно да даде подкрепа в една или друга посока?
– Той няма навика да го прави или, ако го прави, го прави по толкова двусмислен и ироничен начин, че електоратът на ГЕРБ разбира много добре какво предава Борисов. Самото понятие „електорат на ГЕРБ“ е спорно, защото партията не разполага с такива предварително ангажирани, стройни структури като една друга партия в България, която е на ръба на феодална система и буквално знае поименно, включително с адрес, своята симпатизантска база и гласоподавателите си. Така че в ГЕРБ подобно централно планиране – колко души можем да активизираме и да изпратим от първия на втория тур – не работи със същата сила и логика. Това, което забелязвам обаче е, че в хода на тази кампания повечето кандидати, както и доста колеги анализатори и хора, които са обявени за анализатори, сякаш се опитват да откажат електората на ГЕРБ от участие в изборите. Причината е, че си дават сметка, че той може да наброява 400 000 или 500 000 души, но това е повече от достатъчно, за да обърне резултата в полза на един или друг кандидат – на първия или на втория тур.
– Смятате ли, че този друг електорат, зад който стои организирана структура, ще бъде насочен в някаква посока?
– Едва ли. Има залог за ДПС. Само че техният залог е различен. Тук по-скоро става дума за някаква форма на реабилитация или за осигуряване на собствени политически индулгенции за лидера на партията. Така че активирането или деактивирането на този електорат върви по тази линия. Важен въпрос за мен е и доколко този електорат все още може да бъде наречен електорат на ДПС, или вече е преминал към други формации. Това ще можем да проследим по-скоро след изборите чрез изследванията на профила на гласуването по секции.
– Външнополитическата обстановка засегна пряко страната ни чрез ударите по кораби в Черно море. Смятате ли, че тази ситуация може да мобилизира избирателите да отидат до урните, мотивирани именно от отношението си към това кой е агресорът? Защото част от кандидатите изпитват известни затруднения да заявят ясно кой е агресорът във войната между Русия и Украйна.
– Министър-председателят ни също има такива затруднения. Това е още по-притеснително, бих казал, тъй като Министерският съвет олицетворява изпълнителната власт, която се грижи за доброто на държавата. Продължавайки оттук нататък, да, това може да бъде фактор за мобилизация. В каква степен – все още ми е трудно да кажа. Още осмислям факта, че като общество се оказваме в ситуация, в която България е страна, засегната от тази война, и то не в някаква отдалечена гранична зона на конфликта. До буквално онзи ден смятахме, че всичко това се случва по новините, на другия край на Черно море, а бурите ни ги показват като нещо, което се случва някъде там. Оказа се, че не е така. Дроновете не попадат тук случайно, като някакви откъснати от контекста обекти, паднали в слънчогледова нива. Потъват кораби, загиват хора и тези атаки си имат адресат. Ясно е кой ги извършва, след като нашите служби говорят за това под сурдинка, а партньорските служби го заявяват в прав текст. Същевременно изпълнителната власт в България и кандидат за президент да не могат да си обърнат езика и да го кажат ясно – това е смехотворно за мен.
– В края на нашия разговор бихте ли се ангажирали с прогноза дали българските граждани ще намерят мотивация да отидат до урните – ако не на първия, то на втория тур? И колко са важни според вас тези избори?
– Изборите безспорно са важни, тъй като президентът има своята роля като лице на държавата в определени формати, в които му е възложена отговорността да представлява страната. Министерският съвет и Народното събрание също имат своите функции. Това, че президентът не е обединител на нацията и че не представлява единството на нацията, е ясно на всеки, който знае малко повече за другия литературен жанр, наречен управление на държавата. Въпросът е колко български граждани ще се почувстват съпричастни към изборите на втория тур. Надявам се броят им да бъде по-голям. Надявам се това да се случи и вследствие на дебат – дали между вицепрезидентите, между кандидат-президентите или между кандидат-президентските двойки. Защото, пак казвам, дебатът не е някаква претенция към предизборната кампания, а е съществена част от всяка кампания. Той би показал уважение от страна на участниците в надпреварата за едни от най-високите публични представителни политически длъжности към избирателите, които гласуват за тях. Надявам се да има осъзнаване на тази необходимост и да има отговорност на всяко едно ниво.
Въпросите зададе:
Десислав ТEНЕВ
