Излезе нова книга на старозагорския писател Димитър Никленов. „Между думите и живота. Историята на едно начало“ е автобиографична творба, в която авторът поглежда назад към първите стъпки по пътя към литературата. Историята обаче е разказана чрез героя Ник Роуан – литературен образ, зад който постепенно се разпознават преживяванията, съмненията и творческите търсения на самия писател.
„В тази книга споделям част от моя живот – мигове, които са ме изграждали като човек и писател. Не разказвам всичко. Най-ценните хора и уроци мълчат скрити в гънките на личното пространство. Затова някои страници остават само за мен и за тях… Тук има любов, приятелства, борба между мечтата и необходимостта, между желанието да създаваш и отговорността към онези, които обичаш“, сподели за „Старозагорски новини“ авторът.
В основата на книгата стои споменът за детството и за онези наглед обикновени неща, които по-късно се оказват решаващи за формирането на един творец. Старата воденица на дядото, радиото под навеса за низане на тютюн, гласовете от ефира – това са не просто сантиментални картини от миналото. Те се превръщат в своеобразни първи уроци по слушане, наблюдение и разказване. Именно в това отношение новата книга естествено се вписва в творческия свят на Никленов. Писателят отдавна проявява интерес към човешките истории и чрез силата на словото да достига до различни поколения. Макар да е познат преди всичко с произведенията си за деца, творчеството му далеч не се изчерпва с приказката. Той е автор на пиеси, радиопиеси, сценарии за телевизионни филми, драматизации, проза за възрастни и тийнейджъри. Неслучайно много от приказките и пиесите му намират място и на театралната сцена, а негови произведения са превеждани на английски, испански, персийски, руски и турски език.
Никленов има и друга важна линия в писането си. Романът „Любов с вкус на лимон“, определян като история за тийнейджъри и като съвременна версия на „Ромео и Жулиета“ от Града на липите, показва интереса му към теми, които излизат извън традиционната детска литература. Книгата има и ново издание, а през последните години към нея се прибавят произведения като повестта „Преследване на лунна светлина“ и „Приказки за лека нощ“. На този фон „Между думите и живота“ има по-различно място. Тя връща автора към самото начало – към момента, в който желанието да разказваш истории все още е само усещане, а бъдещият писател търси своето място между театъра, журналистиката и литературата. Героят Ник Роуан първоначално мечтае за сцената, но срещата с театъра го насочва към писането. В този епизод може да се открие и една от по-интересните идеи на книгата – че творческият път невинаги е предварително начертан. Понякога човек разбира какъв е именно когато се опита да бъде нещо друго. Това е и една от причините „Между думите и живота“ да не звучи единствено като биографичен разказ. Зад личната история стои въпросът за избора – как човек намира собственото си място и какво му струва да остане верен на него. При Никленов този въпрос има и съвсем практична страна. Дългогодишната му работа в радиото, журналистиката и литературата преминава през различни обществени и политически периоди, а писането невинаги се оказва сигурно препитание. Затова в новата книга белият лист се оказва по-важен от всяка външна оценка. След десетилетия работа писането при Никленов вече не изглежда просто като професия, а като траен начин да присъства в света.
„Между думите и живота. Историята на едно начало“ идва като своеобразно връщане към корените на всичко това. Не толкова за да подреди фактите от един живот, колкото за да покаже как от един детски спомен, от един чут глас или от една неизживяна мечта може да започне цял писателски свят. Книгата е под редакцията на Иво Атанасов.
Димка КАБАИВАНОВА
