РАЗПЕТИ ПЕТЪК
Предадоха те, Господи!
И те осъдиха!
Осъдиха те, Боже,
на разпятие!
В ръцете, от които поемаха хляба,
и вярата, забиха гвоздеи
за награда.
И трънен венец ти положиха,
после.
Сковаха ти набързо кръст,
по твоя мяра.
А хранеше ги, Господи,
до скоро – с две риби и
няколко хляба.
И вяра, вяра, вяра…
Не се надяваха от тебе
да получат много.
За трийсетина сребърника
приятелите те наказаха –
с предателство,
за да изкупиш греховете им,
(И нашите.)
И заковаха те…
А със кръвта ти
своите очи измиха,
и ръцете си,
(А твърдяха, че били… чисти.)
Ти достигна своята Голгота.
Те не успяха…
***
РАЗПЕТИ ПЕТЪК
Във храма е тихо. Дълбока печал се
спусна от старите тъмни икони.
И свещи горят. А светликът не гони
безкрайния мрак моя дух овладял.
Смутен съм. Стоя пред ужасния спомен
за Твойто разпятие. Тръпен и плах аз
чувствам, че мой е старинният грях,
че сам изковал съм Ти Кръста огромен.
И капките Кръв от светите Ти рани
над мене са капнали, в мен ще горят,
догдето часът на Съдът Ти настане:
И шепна, а сам си не чувам гласът: –
Иисусе, простил си Ти моите деди,
и мене със Своята прошка съди:
***
ВЕЛИКДЕНСКА НОЩ
Нощта е тъмна, а градът е светъл: течат по улиците светлини,
блестят на „Невски“ златните кубета
и звън камбанен плиска на вълни.
И на вълни на люляка мирисът
се носи над празнуващия град
и всички хора толкова добри са,
че всеки срещнат срещат като брат.
Очите са и светли, и горещи, –
те по-пламтят от хилядите свещи –
и светлината все расте, расте:
И с вяра, що от дън душата блика,
повтарят устните вестта велика: –
за мир в света възкръсна Ти, Христе.
***
ВЕЛИКДЕН
Звънтят великденски камбани,
разнасят благослов,
далеч отеква бодрий зов
на звуци разлюляни.
Прииждат в празнични премени
под Божия покров
жени, мъже – с една любов,
с една надежда сгряни.
Ръцете пазят свещи в длани,
в очите чуден плам
сами сърца им днес са храм
от вяра озарени.
***
ПОБЕДНА ПЕСЕН
Звъни, великденска камбана!
Сияй, възкресна свята нощ!
Да няма мъка, скръб и рана,
душа да няма изтерзана,
ни помисъл да има лош!
Защото Любовта, разпната
от синовете на грехът -възкръсна пак.
И светлината зарита в тъмата на земята
изгря и озари светът.
Защото истината блясна,
– лъжата я не затъмни! –
и всеки ден е все по-ясна,
по-лъчезарна и прекрасна
от всички, всички светлини.
Звъни, ехти, победна песен!
Душите празнично буди и
възкресявай, че възкресе Христос –
Владетелят небесен –
смъртта със смъртта си победил!
В антологията са използвани стихове на: Светлозар Димитров и Христо Борина
