Представянето на „Хрониките на Шулц“ – книга I „Лечителят между вековете“ е на 28 октомври от 18:00 часа в РБ „Захарий Княжески“
Доц. д-р Васил Хаджиилиев е от хората, които не се задоволяват единствено с познатото и доказаното. Учен, университетски преподавател, писател и общественик, той умее да преминава отвъд границите на научното познание и да открива нови светове чрез силата на словото и въображението. Роден в Стара Загора, той завършва математическа паралелка в гимназия „Христо Ботев“ в родния си град, а висшето си образование получава във Висшия химико-технологичен институт в Бургас, където придобива квалификацията инженер-химик. Професионалният му път е свързан с научноизследователската дейност и академичното преподаване в областта на химията. Участва в международни научни форуми, а като председател на старозагорския клон на Съюза на учените в България допринася за развитието на научната общност в града. Но зад учения, свикнал да търси отговори чрез знанието и логиката, стои и писател, който смело прекрачва границите на действителното.
В литературното си творчество доц. Васил Хаджиилиев е известен със своите книги за пътуванията си по света. А сега, съвсем неочаквано, той се насочва към фентъзи роман. Новата му книга „Хрониките на Шулц“ – книга I „Лечителят между вековете“ е началото на историко-фентъзи сага за знанието, времето и цената на истината.
Шулц е човек от ХХ век – лечител, химик и университетски преподавател, посветил живота си на свойствата на растенията и забравените знания на миналото. Но една необяснима случка го откъсва от неговото време и го захвърля в Европа на късното Средновековие.
Сред мрачни университетски зали, алхимични лаборатории и свят, в който науката още носи лицето на магията, Шулц се превръща едновременно в уважаван лечител и опасен чужденец. Наричат го алхимик. Някои го смятат за еретик.
В края на XV век той се среща с хора, чиито имена ще останат завинаги в историята – алхимика Джорж Рипли, младия Парацелз и Николай Коперник. Между тайните на алхимията, лечебните отвари и зараждащата се нова наука, Шулц постепенно разбира, че неговото присъствие в миналото може да промени не само човешки съдби, но и самия ход на историята.
Първата книга от новата си поредица „Хрониките на Шулц“ – „Лечителят между вековете“ доц. Васил Хаджиилиев ще представи на 28 октомври (сряда) от 18:00 часа в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора. С тази книга ученият кани читателите не просто да се потопят в друга историческа епоха, а да се замислят за непреходната връзка между миналото и настоящето, за човешкото любопитство и за онзи неугасващ стремеж да откриваме, да разбираме и да вървим отвъд познатото.
– Доц. Хаджиилиев, в новата Ви книга главният герой попада в XV век. Как Ви хрумна идеята за тази необичайна среща между различни епохи?
– Книгата има своя предистория. Прототип на главния герой е мой много близък и любим приятел, който, за съжаление, почина. Бях във Варна на погребението му и не можех да повярвам, че това се случва. Той изглеждаше толкова истински, толкова жив. Реших да го възкреся в книгата. И понеже беше от Варна, ми се искаше да го изпратя на някое по-интересно място. Съвсем случайно ми хрумна идеята да го върна към битката край Варна през 1444 година, в която европейските рицари се изправят срещу османците – битката, свързана с Владислав Варненчик. След поражението рицарите се оттеглят към Европа, а моят герой тръгва с тях. Така, почти случайно, се роди необикновеното му пътешествие през времето.
– Шулц се оказва в свят, в който медицинските знания са съвсем различни от днешните. Как, според Вас, би реагирал човек от нашето време, ако трябва да лекува хората преди няколко века?
– В самата книга героят непрекъснато се сблъсква с този проблем. Той не е лекар, но притежава сериозни медицински познания и в много случаи му се налага да лекува хора през XV век. През цялото време трябва да се съобразява с обстоятелството, че ако започне да прилага съвременни методи, доколкото това е възможно, хората ще го гледат с подозрение. Затова се старае да действа в рамките на представите и разбиранията на епохата. Въпреки това на няколко пъти попада под ударите на църквата, която не му се доверява, а хората започват да го смятат за магьосник или алхимик. Това е един от големите проблеми пред героя – да използва знанията си, за да помага, без да предизвиква страх и недоверие.
– В романа преплитате история, медицина и фантастика. Кое от тези направления Ви беше най-интересно да развиете и кое Ви създаде най-големи трудности?
– Всичко вървеше ръка за ръка. В никакъв случай не съм ги разделял съзнателно. Когато завърших книгата, изведнъж установих, че тя всъщност е фентъзи. А аз дотогава не бях писал фентъзи. Наскоро в Стара Загора се проведе симпозиум за фантастиката и повечето автори определиха моята книга като фантастика. При мен обаче нещата не бяха предварително замислени по този начин. Просто така се получи. Преплетоха се медицината, химията, алхимията и историята, без да съм се стремил да ги разделям или да поставям някое от тези направления на преден план. Всичко това намери своето място в света на XV век.
– Ако имахте възможност да се върнете назад във времето, коя историческа епоха бихте избрали да посетите и с коя личност бихте искали да се срещнете?
– В тази книга всъщност изразих себе си чрез своя герой. Епохата, в която го изпратих, е изключително вълнуваща за мен. Срещнах го с личности, с които самият аз бих бил безкрайно щастлив да се срещна – с един от най-видните английски алхимици и с Николай Коперник. Особено вълнуваща е срещата с Парацелз – средновековен учен, който съчетава в себе си познания по медицина и химия. Именно такива срещи бих мечтал да осъществя, ако имах възможност да прекрача границите на времето.
– „Лечителят между вековете“ е първата книга от поредицата „Хрониките на Шулц“. Какво да очакват читателите от следващите книги и с какво искате да ги изненадате?
– Вече работя върху втората книга. Първоначално бях решил поредицата да бъде трилогия, но е възможно да остане само от две книги. Все още не съм взел окончателно решение. Във втората книга изпращам героя още по-назад във времето – в древна Александрия, в Египет. Но предпочитам да не издавам повече подробности. Той ще се върне още около хиляда години назад, ще има интересни срещи и събитията ще бъдат малко по-драматични, защото ще има и доста смърт. Надявам се читателите отново да бъдат изненадани от необичайните обрати и от възможността да се потопят в един различен свят.
– Върху какво искате да накарате читателя да се замисли – върху връзката между миналото, настоящето и бъдещето или върху отговорността, която носи знанието?
– И двете неща са интересни за размисъл. Знанието трябва да има общочовешки характер и да се развива през вековете. То не бива да остава затворено в рамките на една епоха или да служи единствено на отделни хора. Смятам, че и двата въпроса намират място в книгата – както връзката между миналото, настоящето и бъдещето, така и отговорността, която носим, когато притежаваме знание и можем да го използваме в помощ на другите. В крайна сметка знанието има истинска стойност, когато не просто ни прави по-осведомени, а ни помага да разбираме света и да бъдем по-полезни на хората около нас.
Разговора проведе:
Димка КАБАИВАНОВА
