Председателят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) коментира позицията на работодателите при рестартирането на диалога, след като първият проектобюджет на правителството беше изтеглен. Развръзката идва след вълна от недоволство по улиците на страната.
– Г-н Радев, бюджетът и неговите параметри доведоха до сериозна политическа криза, която изправи управляващите пред голямо предизвикателство. Какво се случва днес под натиска на улицата? Чу ли властта исканията на работодателите? И отвори ли се кабинетът към диалог?
– Да, към момента диалогът започна и се води. Обсъждат се и мерки по същество, което е добрата част. Т.е. разговорите в момента реално наподобяват диалог. Но за да има резултат, този процес трябва да бъде извървян докрай. Дали това се случва под натиска на улицата и протестите? Мисля, че отговорът не е толкова еднозначен. Разбира се, протестите имат голямо влияние, но не по-малко значение имаше и писмото от Европейската комисия, получено преди броени дни. То съвпадна с деня на първия голям протест и съдържаше забележки към предложения бюджет за 2026 г. Всички тези фактори, натрупани заедно, доведоха до изтеглянето на проекта за бюджет от Народното събрание по инициатива на Министерския съвет, което означава, че бюджетната процедура започва отначало, но този път, надяваме се, пълноценно.
– Защо трябваше да се стигне дотук и да се счупи целият процес, стотици хиляди да поискат оставката на кабинета и оттеглянето на бюджета, за да започне диалогът?
– Признавам, че и аз нямам еднозначен отговор. Процедурата по изготвяне на план-сметката през последните месеци беше проведена без какъвто и да е диалог. Дори без срещи с работодателските организации. Очевидно е имало разговори със синдикатите, но с работодателите – абсолютно никакви. В един момент у нас се загнезди усещането, че това не се случва случайно, а демонстративно, че умишлено се търси „пет минути преди 12“, за да бъде пренебрегнат важен социален партньор като нас. Това е непонятно. Допускам, че причината са вътрешни спорове в самата управляваща коалиция за това кое е възможно, кое не, какво всяка партия иска да заложи. Когато видяхме резултата, представен първоначално едва ли не като единствено възможен, включително в икономически план, реакцията беше огромна. Не само от нас. Европейската комисия, Фискалният съвет, БНБ, множество независими икономисти – всички бяха критични. Тук няма политизация, има чисто икономически аргументи.
– Разговорът за бюджета по същество е политически, но в контекста на това, което коментираме, Асоциацията на индустриалния капитал в България призова и участва в първия голям протест в София. Тъй като се чуха разнопосочни твърдения, конкретният ми въпрос е : Кой всъщност беше организаторът?
– Първият протест на 26 ноември възникна по следния начин. Ние, както и други колеги от АОБР (Асоциация на организациите на българските работодатели) се опитвахме да организираме протестна изява. Особено нашите малки и средни членове ясно показаха, че няма да могат да понесат новите тежести. Очакванията бяха част от увеличената тежест върху работници и служители да бъде поета от работодателя. Но как? Големите компании могат временно да спрат инвестиции, но това ги лишава от ресурс за развитие. Малките просто нямат такава възможност и това най-накрая води до освобождаване на хора. В този хаос и при ясни сигнали за нови данъчни утежнения от страна на „Обединена левица“ беше логично да стигнем до протест. Но други работодателски организации се притесниха да не се асоциират с политически послания. Докато се изчакваше, стана прекалено късно да организираме самостоятелна проява. Тогава решихме поне ние от Асоциацията на индустриалния капитал да излезем. При подготовката видяхме, че има подадено заявление от ПП-ДБ за протест и решихме да се включим съвместно, за да обединим усилия. Те казаха ясно: „От вас започна всичко, първото изказване ще е ваше“, и аз го направих. На място видяхме огромно количество млади хора, много повече отколкото ние или ПП-ДБ бихме мобилизирали самостоятелно. Оттам се развиха последвалите събития. За следващия протест на 1 декември ние вече бяхме започнали преговори с Министерството на финансите и със синдикатите. Затова не участвахме и не сме призовавали за участие. Но всеки наш член е свободен да изрази гражданската си позиция. Това е фундаментът на демократичното общество.
– Има ли съгласие към момента по някоя от проблемните точки в бюджета за 2026 г.?
– Да, има съгласие между синдикатите, Министерството на финансите, присъствалите представители на партиите от управляващата коалиция и „ДПС-Ново начало“. Постигнато е разбирателство по следните пунктове: отпадане на увеличението с 2% на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“, отпадане на увеличението на данъка върху дивидентите, отпадане на задължителното ползване на СУПТО от 1 януари 2026 г., ограничаване на прекомерното разширяване на списъка със стоки с висок фискален риск, обсъждане на размера на максималния осигурителен доход. Тук има нюанси, тъй като ние настояваме за 4430 лв., а не за 4600 лв. Наблюдава се разбирателство по отмяна на автоматичните механизми при определяне на възнагражденията в някои публични системи – сигурност, правосъдие, здравеопазване, висше образование. На този етап има съгласие автоматизмът за определяне на минималната работна заплата да се запази за 2026 г., а за 2027 г. да бъде изготвена нова методика. Наред с това вървим към общо съгласие за отвързване на социалните плащания от минималната работна заплата, което обаче е сложен процес. Обсъдихме и раздуването на ТЕЛК системата. Не говорим за тези 80-100 хил. души, които имат проблеми. Ние имаме над 800 000 души с ТЕЛК, а това е много повече от реалистичните стойности.
– Всъщност това ли са червените линии, от които няма да отстъпите?
– По-скоро това са параметри и допускания, които изглеждат приемливи за всички страни и очакваме да бъдат заложени в новия проект на бюджета за 2026 г. Ние допълнително посочихме и възможности как приходните мерки, които отпадат, да бъдат компенсирани чрез разходната част. Синдикатите искат 10% хоризонтално увеличение на заплатите в държавния сектор. Ние смятаме, и те започват да приемат, че тези, които са получили необосновано големи увеличения в последните години, не трябва да влизат в тази група. Нашето предложение е всеки в публичния сектор, чийто доход е нараснал с над 30% през тази година, да няма увеличение за 2026 г. Така се освобождава ресурс за останалите.
– Г-н Радев, възможен ли е компромис? От една страна публични сектори с наистина чувствително по-ниски заплати да получат смислено увеличение, от друга страна пък да не се променя данъчноосигурителната тежест, а накрая и сметката да излезе?
– Да, категорично. Още в Министерството на финансите предложихме калкулация, която позволява това. Тук не говорим за реформи, а за незабавни мерки, които не предизвикват социални сътресения. Например закриване на поне 5500 трайно незаети щатни бройки в администрацията, посочени в официален доклад от май. Що се отнася до пенсионерите в МВР, имаме официални данни, че техният брой достига 6658 души. Има и сериозни сигнали за наличие на по-висок от обявения брой служители в МВР с ТЕЛК. И тук въпросът е дали някои от тях нямат и личен асистент. Това е ненормално и деформира пазара на труда, освен че източва ресурс.
Въпросите зададе:
Живко ИВАНОВ
