На два пъти по времето на социализма името на старопланинския връх е било променяно – първо на Столетов връх, след това на връх Шипка
Нова подписка с искане до президента Румен Радев да бъде върнато най-старото име Свети Никола на старопланинския връх, където през 1935 година е осветен от цар Борис III Паметникът на свободата, тръгва от Стара Загора и Габрово. Обществената инициатива е провокирана от новото изследване на историка проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ под надслов „Книга за върховете Свети Никола и Шипка“. В томчето, издадено преди броени дни от ИК „Български бестселър“, ученият припомня, че по силата на тоталитарен указ от 1977 година в момента на сакралния за българи и руси старопланински проход има два върха с едно и също име Шипка.
По-високият (1326 м), на който е монументът, фигурира в десетки карти (руски и немски отпреди и по време на Освободителната руско-турска война) като Свети Никола. В съседство е и истинският, възпят от дядо Вазов връх Шипка (1232 м). На него по време на войната е бил разположен командният пункт на генерал Столетов, неотдавна дори беше възстановена и землянката му.
Връх Свети Никола се споменава от пътешественика Феликс Каниц и пруския военачалник Молтке, чешкия историк Иречек и мн. др. За този топоним говори дори пред султанския съд разгромения от русите Сюлейман паша, а в стенографските протоколи от учредителното Велико народно събрание през 1879-а е взето решение на връх Свети Никола да бъде въздигнат храм-паметник.
Името на може би единствения у нас връх, кръстен преди столетия на православния светец, е сменено след 9 септември 1944 година с указ No 557 на президиума на НС на НРБ от 17 ноември 1951 г. и става Столетов връх. Със същия указ е преименуван и връх Али ботуш на планината Славянка, който става Гоцев връх. 26 години по-късно, след докладна от някогашния първи секретар на ОК на БКП – Стара Загора, Вълчо Найденов, Тодор Живков, в качеството си на председател на Държавния съвет, го прекръщава в Шипка.
Второто преименуване води до пълно объркване както сред историци, така и сред екскурзоводи, които се чудят как да представят пред туристите сраженията за отбраната на прохода, коментира проф. д-р Петков. Той е категоричен, че прекръщаването е станало под натиска на група местни „патриоти“, макар самият Живков много добре да е знаел истината. Запазено е негово слово, произнесено на 25 август 1957 г., в което някогашният Първи заявява: „Тук, на старопланинските върхове Шипка и Столетов…“. Под сурдинка се разказва, че смяната дошла след недоволство от страна на Леонид Брежнев, че чутовният връх е кръстен на… императорски генерал.
Искания за възстановяване на името Свети Никола е имало вече на два пъти, напомни ученият пред многобройната публика в залата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора в петък. През 2014 година едното е стигнало до президента Росен Плевнелиев, но той отказал, като аргументите много напомняли аргументите от Живково време. Имало и втори опит, но в началото на 2017 година неофициалният отказ бил „копие“ на първия.
Проф. Петко Ст. Петков е инициатор и за поклонението в памет на Васил Левски да става на 18, а не на 19 февруари, така както е според използвания у нас Григориански календар.
Христо ХРИСТОВ
