Това сподели днес пред медията ни председателят на Камарата на архитектите в България – Регионална колегия Стара Загора, арх. Петър Киряков
Дали мястото на 9-метровия монумент на кан Тервел трябва да е на терена, освободен от сградата на Стария общински съвет, както решиха преди 2 години 36 общински съветници. Добър ли е художественият резултат от т.нар. конкурс, който Съюзът на българските художници не иска да легитимира. Има ли Стара Загора нужда от паметник на кана, който не е свързан с историята на града. Отговорите на тези въпроси четете в интервю с Арх. Петър Киряков.
– Арх. Киряков, как, според Вас, ще се впише един 9-метров паметник, какъвто е проектът за кан Тервел в центъра на Стара Загора – на мястото на съборената вече сграда на Стария общински съвет?
– Ние в Камарата на архитектите не сме обсъждали прецизно тази тема, но още преди няколко години сме разглеждали възможни места за този паметник. В тази зона, в която е направено това… бих го нарекъл – проучване с тази фигура е напълно възможно да се впише, тоест там може да има паметник. Но се абстрахирам от това каква е темата, какъв е мащабът, трябва ли да бъде в такъв размер.
– Когато Камарата на архитектите направи конкурса за зоната зад Универсалния магазин, този паметник беше ли включен като елемент при изпълнението му?
– Не. Мястото на бившата Община, която тогава не беше съборена, не беше предвидена в този конкурс.
– Нека да уточним: кога е проведен конкурсът?
– Преди около 3 години.
– Решението на ОбС-Стара Загора точно там да бъде паметникът на кан Тервел е от 30 юли 2015 г., тоест след като е бил ясен проектът за зоната. Тогава не сте ли говорили с общинските съветници?
– По същество ние сме разговаряли с ОбС на тази тема. Това, че те са взели решение, след като е направен нашият конкурс за благоустрояване на пространството зад Универсалния магазин, е просто стечение на обстоятелствата. Едното няма връзка с другото. Наскоро имахме среща в Общината по темата, за която говорим сега. Моето лично мнение е, че на мястото на съборената сграда на бившата Община е възможно да бъде направен такъв паметник, ако градът приема идеята. Но това, което е направено дотук, аз бих го определил като едно проучване на Инициативния комитет, създаден навремето за изграждане на паметника на кан Тервел. Но аз лично като професионалист не мога да приема резултатите от проведения конкурс за паметника. Не искам дори да го нарека конкурс, защото то не е конкурс в смисъла на стандартите, които се влагат в това понятие – има наредби в България, които регламентират как се организира такова задание. Затова го наричам проучване на възможностите там да се направи паметник. Резултатите от него обаче за мен са недостатъчно убедителни. Затова смятам, че трябва да се продължи с проучването и възможността да се направи нещо наистина на ниво – като пластиката, актулна за 2017 г. Сега подходът е твърде буквалистичен, твърде илюстративен, практически се прави една восъчна статуя на владетеля на това място. И то при условие, че имаме такива великолепни скулптори, такива великолепни технологични възможности.
– Нека да уточним: Вие не приемате проекта за паметник, спечелил т.нар. конкурс, който от Съюза на българските художници (СБХ) не искат на легитимират.
– От СБХ не са си слагали подписите. Но те чувстват известна ангажираност, защото са били поканени и в някаква степен са инициирали това мероприятие. Аз продължавам да не го наричам конкурс.
– За изграждането на паметник на кан Тервел в Стара Загора има противоречиви позиции, като започнем от чисто историческата подмяна на географски понятия за областта Загоре, която според историците е в Бургаско и няма нищо общо със Стара Загора, и се стигне до реакция на СБХ. Какво, според Вас, трябва да се направи оттук нататък?
– За мен, че на мястото на старата сграда на Общината може да има паметник, е извън съмнение. По темата на паметника имам свое мнение, но не е важно то, а какво мислят старозагорци. Ако се е стигнало дотам, да се направи паметник, ОК. Но аз имам възражение по отношение на художествения резултат. Не го приемам като професионалист и смятам, че оттук нататък трябва да се обяви един истински конкурс, който да отговаря на стандартите, да се намери най-доброто решение и да го направим, за да му се радваме всички.
– Като кореняк старозагорец, не сте ли се запитвали някога защо Стара Загора няма паметник, символизиращ най-великия акт от историята – възкръсване от пепелищата – единственият град в Европа, разрушен и изпепелен, възкръснал от пепелищата. Изключвам феникса на ротарианците…
– Това също е спорен символът, но не съм специалист по хералдика. Важността на акта – изпепеляването и възраждането на Стара Загора, е фиксиран с един прекрасен паметник – с тези великолепни дървета в центъра на градината. Той за мен в никакъв случай не отстъпва по величие на който се сетим паметник. Идеята да атакуваме с маса и могъщество е елементарна, смешна в някаква степен. Величието на идеята на един паметник изобщо не може да се свързва с неговата маса, с неговия размер. Ако решим, че трябва да направим нещо, трябва да го направим по най-добрия възможен начин – с интелект, с подход, с ниво, което отговоря на днешния ден.
Трябва да се действа професионално, разумно, с адекватен подход. Буквалистични изхвърляния не ни трябват.
Въпросите зададе:
Йовка НИКОЛОВА
Б.Р. Редакцията на „Старозагорски новини“ е отворена и за други мнения
