Политическият анализатор Милен Желев предупреди, че протакането на процедурата по назначаване на служебен кабинет и отлагането на насрочването на предсрочните парламентарни избори водят до реална загуба на обществената енергия, натрупана по време на протестите, довели до падането на правителството на Росен Желязков. В коментар за медията ни политологът посочи, че забавянето действа демотивиращо на гражданите, които през декември се включиха в масовото недоволство.
„В момента наблюдаваме как протестната енергия постепенно се разсейва“, заяви Желев. По думите му липсата на яснота за сроковете и продължителното институционално протакане създават усещане за застой и безперспективност. Политологът подчертава, че подобна динамика е позната и от предишни политически кризи, при които забавянето на изборния процес води до спад в гражданската активност и интереса към политиката изобщо. Според Желев отлагането на назначаването на служебния кабинет не е просто технически въпрос, а има пряко отражение върху обществените нагласи. Той отбелязва, че когато гражданите не виждат бърз и ясен път към избори, усещането за промяна се притъпява, а доверието в институциите продължава да ерозира. „Протестите успяха, но без политическа развръзка те губят смисъла си в очите на хората“, категоричен е политологът. Той подчерта, че протестната енергия не е безкраен ресурс.
Част от политическите партии вече изразиха критики по повод скоростта, с която от президентството провеждат конституционната процедура след оставката на кабинета „Желязков“ в средата на декември. Краят на консултациите при Илияна Йотова беше отложен за вторник, 10-и февруари, поради участието на държавния глава в церемонията по откриване на Зимните олимпийски игри в Милано. Тогава Йотова ще проведе разговори и с последните три парламентарни групи – „Алианс за права и свободи“, „Морал, единство, чест“ (МЕЧ) и „Величие“.
По повод избора на служебен премиер Милен Желев определи Андрей Гюров като най-вероятния избраник. Политологът отбеляза, че отдалечеността на настоящия зам.-управител на БНБ и бивш партиен функционер от ПП-ДБ от ГЕРБ и ДПС го превръща във фаворит за поста. Анализаторът сподели и своята оценка за т.нар. „домова книга“, залегнала в последните конституционни промени, посочвайки, че реформата не е издържала на времето и се е показала като несъстоятелен опит за ограничаване на президентската институция. Същевременно в своя коментар по темата Милен Желев изрази опасения, че времето може да се окаже недостатъчно на бъдещия служебен кабинет да се справи с всички наследени дефицити в процеса на провеждане на изборите и отчитането на вота. Той припомни безпрецедентната ситуация от последното гласуване за парламент в края на октомври 2024 г., белязано от сериозни грешки в протоколите, подправяне на бюлетини, неотчитане на гласове, както и решение на Конституционния съд, довело до влизане на цялата политическа сила в Народното събрание и пренареждане при останалите. По думите му системните проблеми от организацията на вота до контрола върху изборния ден не могат да бъдат решени формално и набързо. „Рискът е да проведем избори, които отново ще бъдат поставени под съмнение, а това допълнително ще ерозира доверието в демократичния процес“, предупреди политологът.
На въпрос за приетите след многочасови дебати промени в Изборния кодекс, които въвеждат ограничение на секциите в страни извън ЕС до 20, Желев посочи, че те имат своя смислен замисъл. Независимо от това, по думите му, ограничението неминуемо ще удари върху активността на предстоящите избори. Той отчете, че гласуването на подобни изменения в последния момент винаги носи със себе си горчив привкус и остава усещането за прибързаност. Според Милен Желев аргументите срещу тези промени в настоящата ситуация са в състояние да задълбочат подозренията на обществото за политическа намеса и опити за контрол върху изборния резултат. „Когато фокусът се измества от реалните обществени проблеми към процедурни спорове и тактически ходове, губещи се оказват гражданите“, подчерта политическият анализатор.
Живко ИВАНОВ
