Това предвижда визията на Сдружение „Да запазим земите на комплекса Марица Изток“, която беше представена днес в Стара Загора
Оранжерии, поливни площи, животновъдни ферми, пчелини и нови промишлени производства са сред идеите за бъдещето на терените в комплекс „Марица изток“. Те бяха представени на среща днес в Стара Загора, организирана от новосъздаденото сдружение с нестопанска цел „Да запазим земите на комплекса Марица Изток“. Основният акцент в изложението на председателя му инж.д-р Тенчо Кайряков беше върху необходимостта рекултивацията да не приключва с техническото възстановяване на нарушените терени и „засаждането“ им с фотоволтаици, а да създава условия за земеделие, производство и нови работни места.
Бивши и настоящи работници и служители на комплекса „Марица Изток“, научни работници и земеделски производители взеха участие в срещата. В началото на своето изложение инж. Тенчо Кайряков припомни, че основната цел на новосъздаденото преди два месеца сдружение е да помогне за запазването на терените в комплекса. Той представи геоложка карта, изработена в началото на 30-те години на ХХ век, на която са отбелязани въглищните находища в Източномаришкия басейн. Кайряков подчерта, че новото сдружение е за запазване на въгледобива и увеличаване на годишното производство над планираното от новия холдинг, но основната негова цел е разумно използване на рекултивираните терени. Той предупреди, че голяма част от земите, които подлежат на рекултивация, се предвиждат за фотоволтаични мощности, вместо да бъдат възстановени и използвани за производство на селскостопанска продукция.
В представената визия за бъдещето на „Марица изток“ е заложено възстановяване на почвите чрез техническа и биологична рекултивация, последвано от създаване на затворени производствени цикли. Сред конкретните предложения са изграждането на оранжерии, мобилни пчелини, овощни насаждения и отглеждането на земеделски култури. Особено внимание е отделено на възможностите за напояване. За терените южно от село Пет могили сдружението предлага изграждането на помпена станция и поливни площи до 2000 декара, на които да се отглеждат зеленчуци. Присъстващите бяха запознати и с идеята за реализиране на консервен комбинат, който да преработва произведената продукция. Визията включва още две животновъдни ферми – за биволи и крави, както и фуражен цех към тях. Предвижда се покривите на стопанските сгради да бъдат оборудвани с фотоволтаични инсталации. Кайряков посочи като отправна точка натрупания опит с отглеждането на биволи в района на рудник „Трояново-север“.
Съществена част от плана включва оползотворяването на водния потенциал на региона, в това число през използването на река Сазлийка. По този повод Тенчо Кайряков запозна присъстващите с идеята на част от днешните терени на комплекса да бъде изграден язовир, чийто капацитет ще е 4 пъти по-голям от този на „Овчарица“. Според председателя на СНЦ „Да запазим земите на комплекса Марица Изток“ районът около село Гипсово може да бъде оформен голям водоем, като се проучи и възможността за изграждане на малка водноелектрическа централа. За реализирането на подобен проект обаче ще са необходими сериозни строителни дейности и предварително планиране на водоотливна система.
Инж. Тенчо Кайряков остро възрази срещу твърдение, направено от настоящия министър на енергетиката Ива Петрова, че в комплекса до момента не е извършвана рекултивация. Той обърна внимание, че този процес е стартирал още в средата на 60-те години на миналия век. Инж. Кайряков беше категоричен, че днес „Мини Марица-изток“ разполага с капацитет от около 10 хил. декара рекултивирани терени. Той коментира също, че възстановяването на новоосвободените от въгледобив терени трябва да се опира на вече натрупания в комплекса опит.
В рамките на събитието беше повдигнат въпроса за управленческата визия на комплекс „Марица изток“. Кайряков призова да се помисли за намаляване на администрацията. В момента по думите му има четири борда на директорите. „Отделно от 6 000 работници в мините, от които 1000 са в администрацията“, каза Кайраков и допълни, че по негови изчисления в момента за заплати в държавното дружество годишно са необходими 20,4 млн. евро, което при сегашните цени на въглищата означава, че е нужен добив от близо 24 млн. тона годишно. В плановете обаче е заложено не повече от 16 млн. тона.
Отделно изложение направи и проф. Жеко Ганев, който представи възможност за производство на карбамид от лигнитни въглища.
По негови изчисления подобно предприятие би могло да произвежда около 480 хил. тона карбамид годишно, а инвестицията за изграждането му би била приблизително 560 млн. евро. Той разкри за потенциален интерес от чуждестранни инвеститори, но разкритикува управляващите, че не проявяват интерес към подобен вид иновативни решения. Проф. Ганев определи кръговата икономика като възможност за запазване на промишления потенциал на комплекса. Според него използването на лигнитните въглища като суровина за нови производства би могло да осигури допълнителна заетост и да намали зависимостта на региона единствено от производството на електроенергия.
От сдружението заявиха готовност да търсят сътрудничество с научни институции, държавни структури, синдикати, местни власти и земеделски производители. Инж.Тенчо Кайряков съобщи още, че организацията възнамерява да сезира прокуратурата за дейности в комплекса, които според думите му изискват проверка.
Живко ИВАНОВ
Йовка НИКОЛОВА
