Утре бившият министър на земеделието ще представи в Тракийския университет своята книга, материала за която е събирал над 25 години
Проф. Иван Станков е сред онези български учени, чието име се превръща в мерило за последователност, дълбочина и отдаденост на научното познание. Вече десетилетия неговата работа в областта на животновъдството осветява пътя на цялото българско овцевъдство – от фундаменталните изследвания върху продуктивните качества на животните до създаването на нови породи, сред които и „Южнобългарски коридел“, призната като принос с национално значение. Неговите над двеста научни публикации не са просто научен труд, те са внимателно подредена карта на усилия, наблюдения, експерименти и отговорност към една наука, която изисква търпение и точност, но и страст.
Поколения студенти носят в себе си не само знанията му, но и неговия тих, настойчив пример за почтеност към науката. И ако българското аграрно образование днес има своя устойчива, уверена осанка, това е и заради професионалната и човешка следа, която проф. Станков оставя в академичната общност.
На 20 ноември от 11:00 часа в библиотеката на Тракийския университет той ще представи книгата си „История, политика и селско стопанство в България“ – още едно свидетелство за дълбочината на неговия поглед и за живото продължение на неговия научен път.
– Проф. Станков, книгата Ви „История, политика и селско стопанство в България“ обхваща над 13 века развитие на селското стопанство. Коя беше най-трудната част от събирането и подреждането на толкова обширен исторически и статистически материал?
– За събирането, обработката и анализирането на огромния материал в настоящия труд помогна моят дългогодишен опит във всички направления на аграрния сектор. Едва ли има друг да е съвместявал толкова много дейности, а именно: дълги години в практиката от бригадир на ферма до директор на голямо стопанство, изпълнителен директор на национална асоциация, министър, народен представител, преподавател, извървял пътя от асистент до професор, доктор и доктор на науките, декан, ректор.
Материалът, който е представен в книгата, е събиран повече от 25 години. През 1999 г. бях избран за декан на Аграрния факултет и започнах да водя дисциплина „Въведение в аграрните науки“, която е история на селското стопанство. Най-трудната част беше събирането на статистическите данни. В аграрните и политическите доклади невинаги информацията е обективна, което налагаше сверяване с други източници на информация до намирането на достоверна информация.
– Посочвате, че селското стопанство е в основата на икономиката на България от самото създаване на държавата. Кой исторически период най-силно е оформил облика на българското земеделие и животновъдство?
– Историята показва, че за всички наши предшественици, живели в земите на Тракия, Мизия, Добруджа и Македония, селското стопанство е било основен поминък и препитание. До 1944 г. 80% от населението е селско и се занимава със селско стопанство. Останалите 20% са ангажирани в индустрията, която е на ниво занаятчийство и преработва основно продукти от селското стопанство или подготвя такива за него.
– В книгата си представяте мащабни статистически сравнения между 1984 г. и наши дни. Кои тенденции – особено в животновъдството, Ви тревожат най-силно и какво подсказват те за посоката, в която се движи секторът?
– През 1952 г. в началото на колективизацията националният доход от селското стопанство е бил 39%, от индустрията също 39% и от услуги 15%. За сравнение през годините на плановата икономика, въпреки развитата промишленост, делът на селското стопанство е бил 18-20%. През настоящия етап БВП от селското стопанство е едва 4.1-4.3%, от индустрия – 26-28%, и услуги – 67-70%. Наложено е монокултурно земеделие с пет зърнени и маслодайни култури. Броят на животните от всички видове е намален от 5 до 11%. Производството на плодове и зеленчуци е намалено от 8-10 пъти, на грозде – 7 пъти. За осигуряване продоволствието е наложен внос на месо и месни продукти над 60% от други страни, на плодове и зеленчуци.
– Животновъдството в България преживя дълбок срив през последните десетилетия. Кои са, според Вас, основните фактори, довели от световни позиции в износа на животни и продукти до сегашното минимално производство?
– България, която е заемала от 3-то до 5-о място в Европа по едри и дребни преживни, сега е на едно от последните места. Посоката, в която се движи секторът, е изключително тревожна. Липсва целенасочена държавна политика в развитието му и всички опити на специалистите, които са предложили програми и стратегии, се оказват неуспешни. Селското стопанство на всяка страна-членка на ЕС има своя аграрна политика, съобразена с ОСП, но не и България. Явно е, че при голямото разделение и противопоставяне на политическите сили политиците се занимават със своите вътрешнополитически проблеми и в много малка степен с националните, визирам селското стопанство. Субсидиите и кредитите, които непрекъснато се увеличават, не се използват като инвестиции, а за заплати и текущи социални нужди. В растениевъдството се налага монокултурното земеделие, основно зърнопроизводството, но и тук през последните години се явяват проблеми. Проблемите при производството на плодове и зеленчуци са много големи. Ключов проблем е незадоволителното напояване, разрушената напоителна система и екстремните пролетни температури, които унищожават производството. Важен фактор за зеленчукопроизводството – и най-вече оранжерийното, е отоплението – скъпата топлоенергия, помощите и инвестициите трябва да се насочат там. За животновъдството – и по-конкретно преживното, трябва да се инвестира в нови технологии целенасочена селекция, а това са също средства. Ние не можем и да мечтаем да възстановим броя на животните от 80-те години, но може да се получи много по-висока продуктивност, ако се решат посочените проблеми. За животновъдите и най-вече за малките и средни ферми изключително важно е оземляването. Не може да се получи евтина продукция при закупени от други ферми скъпи фуражи за изхранване на животните. Пазари за българските животински продукти има достатъчно, но не в Европа, а в тези страни, но ние нямаме необходимите обеми. На европейския пазар може да се отиде и то с успех само с биологични продукти, но и тук създаването на биоферми е много затруднено по бюрократични причини.
– Заразните заболявания нанесоха тежки щети. Как оценявате реакцията на държавата, ветеринарните власти и фермерите по време на тези кризи?
– Заразните болести нанесоха много тежки щети. Ликвидирани бяха стада под селекционен контрол, с висока продуктивност. Тук съществена роля изиграха европейските ограничения за ваксинация на животните и вътрешните противоречия. Истината е, че 80% от млечните продукти от овцете отиват на вътрешния пазар. Считаме, че реакцията на противниците е затова, че ще спре експортът и ще засегне интересите на преработвателите. Дори и да се загуби пазарът за 1-2 години, с ваксинацията ще се запази голям брой от дребните преживни животни. В случая надделяват малък брой големи преработватели, както и липсата на смелост и воля на властите, ангажирани с животновъдството за решаване на проблема.
– Наблюдавахме протести на хора и фермери срещу мерките при обявяване на зарази. Как гледате на това напрежение между институционалните инициативи за ограничаване на заразата и общественото недоволство и как може да бъде възстановено доверието?
– Протестите на фермерите и хората, които ги подкрепят, са основателни, но те не трябва да се провеждат по този начин – във фермите или близо до тях. Тук намесата на експертите и полицията трябва да бъде светкавична. Да се преустановят всякакви контакти със заразените ферми и да се предприемат всички възможни профилактични средства. Доверието ще бъде възстановено, когато се спазва стриктно профилактичната програма и когато има определен ред за движение на животните при покупка, размяна и др.
– В труда си отделяте внимание на ролята на науката – от първите опитни полета до Селскостопанската академия. Разполага ли днес България с достатъчен научен потенциал, който може реално да подпомогне възраждането на животновъдството и земеделието?
– През годините на прехода поради ликвидационни процеси, намален брой животни, проблемите с щатовете и финансирането представителите на науката се отдалечиха от производството. В началото на прехода новосъздадените фермери не чувстваха необходимост от допълнителни знания. През последните години сближаването е факт. Наложиха се нови технологични решения, все повече ръчният труд се заменя с подходящи технически средства за подготовка и изхранване на фуражите, за доене, почистване и съхраняване на тора. Фермерите осъзнаха необходимостта от знания и умения и все по-често се обръщат към учените. Започна реализация на съвместни проекти с участието на преподаватели от университетите и представители на Селскостопанската академия. Държавата най-после промени отношението си и към образователните, и научните институции чрез подобряване на заплащането на младите научни работници, увеличаване на броя на докторантите, което е положителен за българската наука процес.
– България е била световноизвестна със своите млечни продукти, плодове, зеленчуци и износ на живи животни. Кои от тези позиции смятате за най-реалистично възстановими и каква стратегия би дала резултат в близките години?
– Възстановяването на българското овцевъдство и зеленчукопроизводство е дълъг и трудно осъществим процес. През всички етапи на развитието на българската държава производството на мляко и млечни продукти е било водещо. С уникалните български млечни продукти още с откриването на Лактобацилус булгарикус от д-р Стамен Григоров България стъпва на четири континента. И сега над 80% от овчето бяло саламурено сирене и кашкавал се изнася на външния пазар, и при тези продукти възможностите са неограничени, но това са пазари извън Европейския съюз. За съжаление, при производството на млечни продукти, и най-вече при тези за вътрешния пазар, с навлизането на имитиращи добавки качеството се влоши. Причините за това са създадените преработвателни предприятия, за които не достига суровина и недостигът се компенсира с внос на допълнителни продукти от други страни.
– Въпреки тежката статистика Вие се определяте като непоправим оптимист. Кое Ви дава основание да вярвате, че идва време, в което гласът на специалистите ще бъде чут и секторът ще започне своето възраждане?
– Винаги съм вярвал, че българското селско стопанство ще получи своята оценка като базово направление на икономиката и ще заеме своята водеща позиция. Това е така, защото селското стопанство е в центъра на терена. То осигурява най-важните и незаменими продукти и суровини за индустрията.
Въпросите зададе:
Димка КАБАИВАНОВА
