(По документи на Държавен архив – Стара Загора)
Тази година Държавна опера – Стара Загора, отбеляза 100 години от създаването си. По този повод ние от Държавен архив – Стара Загора, направихме изложба, в която показахме малка част от документите, свързани с Държавна опера – Стара Загора, които съхраняваме. В Нощта на изкуствата на 26 септември тази година всички наши посетители можеха да се потопят в миналото на операта, да си спомнят за личности като Снежана Дескова, Ничка Баталова, Мара Шопова, Асен Василев, Георги Енев, Богдана Попова, Веселин Ненов, Никола Кутин, Стефка и Миньо Миневи, Мария Клинчева, Васил Станишев, Рене Йорданова и други.
В следващите редове искам да Ви разкажа за една от тези личности. Нейната история ме натъжи и едновременно с това ме вдъхнови. Показа ми, че когато човек силно желае нещо и работи за него, и когато талантът и музиката са дори единственото, което има, а несгодите и трудностите са всекидневие, дори тогава тя успява да изпълни мечтата си да бъде на голямата сцена, да бъде звезда. Тя е Рене Йорданова.
Райна Александрова Христова (по баща) – Рене Йорданова, е родена е на 20 октомври 1911 г. в София. Губи баща си в Балканската война. След смъртта му дядо й (баща й е бил осиновен) гони майка й, а нея задържа при себе си. За дядо си Рене казва „…Той беше суров човек и при него се живееше тежко. Нежна грижа полагаха за мене само слугите му – мъж и жена – съвършено бедни, избягали от родината си македонци.“ След като майка й се омъжва повторно, дядото на Рене я изпраща при нея. За съжаление, съдбата отново не е благосклонна и много скоро вторият мъж на майка й загива в Първата световна война. Майката на Рене, изпаднала в мизерия, не може да се грижи за нея и я прибират отново слугите на дядо й, които са бездетни и искат да я отгледат. Тогава тя приема името Райна Атанасова Георгиева. Дядото на Рене продава имотите си, обезнаследява я и така слугите му остават без работа. През следващите години Рене и новото й семейство живеят в мизерия и глад. В статия във вестник „Инвалид“ Рене Йорданова пише:
„…Кога е умряла майка ми не зная, но седемгодишна бях принудена да викам „мамо“ и „татко“ на тези съвсем чужди хора, а останех ли сама, проливах горещи сълзи над портрета на моите покойни родители… Тогава, когато моите другарчета живееха в светлина и безгрижие, над моята крехка душа беше мрак… Така безрадостно мина детството ми.“
По настояване на семейството си тя завършва стопанското училище „Мария Луиза“, където учи шев и бродерия. Но непреодолимото влечение към музиката, природно даденият й глас и упоритостта й я водят към Държавна музикална академия в класа на Мара Маринова-Цибулка. При условия, при които малцина биха успели, без пиано и без средства, Рене Йорданова завършва средния отдел на академията.
През 1935 г. се омъжва за художника Стоян Йорданов. Живеят в Чирпан и след това в Гюмюрджина. По-късно се преместват в Стара Загора. Имат две дъщери – Елена и Вяра. Елена Йорданова е преподавател по изобразително изкуство, омъжва се и има две деца. Вяра Йорданова завършва специалност „Графика и илюстрация“, омъжва се за инж. Борис Курдов и има една дъщеря.
През 1944 г. Рене започва работа като солистка на Старозагорската опера, където работи до пенсионирането си през 1964 г. Дебютира на старозагорската сцена, когато е на 34 години с ролята на Тоска от едноименната опера на Пучини. Превъплъщава се в над 30 образа от оперни постановки, сред които Маргарита от „Фауст“, Виолета от „Травиата“, Лейла от „Ловци на бисери“, Неда от „Палячи“, но в интервю споделя, че за нея най-силни са били тези на Татяна от „Евгени Онегин“, Мадам Бътерфлай на Пучини, Микаела от „Кармен“, Марженка от „Продадена невеста“ и Мими от „Бохеми“.
Рене Йорданова говори четири езика – френски, италиански, немски и есперанто. Играла е много и най-различни роли от български и чужди опери. За ролята на Мими от „Бохеми“ получава званието „Лауреат на Димитровградска награда“ през 1951 г. По-късно става носител на сребърен „Орден на труда“, който е символ на признателност за дългогодишната творческа дейност, както и за активния й обществен живот. Тя е била депутат на Окръжния съвет на трудещите се в Стара Загора, председател на профкомитета в Операта, член на Окръжния съвет на профсъюзите. Не на последно място отличието „Орден на труда“ е признателност и за прекрасното й семейство.
След пенсионирането си участва в концертните програми на международни есперантски форуми и чествания. През 1993 г. е удостоена със званието „Почетен гражданин на Стара Загора“. Умира на 25 февруари 2000 г.
Неведнъж в интервюта казва, че 20 години на сцена са й се сторили малко и са минали бързо. Жаждата за изява, за музика, за сцена, както и големият талант са тези, които не я напускат през целия й живот. Борбена и скромна, силна жена, жена-творец, жена-вдъхновение – Рене Йорданова.
Веселина ТРАКОВА
Държавен архив – Стара Загора
