Тя е млада, много талантлива и лъчезарна. Появи се като Фехтовачката в телевизионното шоу „Пееш или лъжеш“. Старозагорката Зара Узунова има глас, който се запомня не само с тембъра, но и с вътрешната концентрация – с онзи почти спортен фокус, който личи дори когато пее тиха баладa.
Талантът й се проявява още от петгодишна. Оттогава до днес музиката не е само част от живота й – тя е нейният живот. Първите стъпки са в различни музикални школи, а последно е пяла в обичаната и популярна Вокална студия „Усмивки“ към читалище „Родина-1860“. Завършила е Националното училище за музикални и сценични изкуства „Христина Морфова“ в Стара Загора, а днес продължава пътя си в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Понастоящем е във втори курс в специалността „Поп и джаз пеене“. И вече споделя своя опит с най-малките, като преподава пеене на деца в музикална школа в София. Преди сцената да я плени напълно, три години тренира фехтовка във Фехтовален клуб „Железник“ с треньор Веселин Добрев.
През 2023 година Зара Узунова получава наградата „Млада Загора“ в направление „Култура и изкуство“ – признание за нейната отдаденост и прекрасно представяне на музикалната сцена. Тя вече има три самостоятелни песни, създадени за нея. По време на участието й във формата „Пееш или лъжеш“ певицата показа стил, сценична интелигентност и артистично присъствие, което остава. И озвучи своята Истина.
Разговаряме със Зара Узунова в момент, в който балансът между ученето, сцената и гласа изглежда най-истинският й двубой:
– Зара, какво беше за Вас участието в телевизионното шоу „Пееш или лъжеш“? Промени ли Ви с нещо тази изява?
– За мен участието във формата стана моя сбъдната мечта. Харесвам предаването, гледам го още от първия сезон и винаги ми е било интересно дали певците ще успеят да познаят кой лъже и реших да се запиша за участие в третия сезон. След изявата много хора – познати и непознати, ми писаха да ме поздравят за изпълнението ми.
– В такива формати често се смесват игра и автентичност. Къде за Вас свършва ролята и започва истината в музиката?
– Смятам, че ролята и истината не се изключват. Дори когато „играя“ нещо, то пак е част от мен. Във всеки формат има елемент на игра, но когато става дума за музика, всичко минава през сърцето. Истината идва от това, което чувствам, а не от това как изглеждам пред камерата.
– В НУМСИ „Христина Морфова“ какъв беше за Вас моментът, когато осъзнахте, че музиката вече не е просто хоби, а професионален път?
– Още от петгодишна пея в различни школи по пеене и оттогава свързвам моя професионален път с музиката. НУМСИ „Христина Морфова“ е част от този професионален път, който още в детската градина съм избрала, казвайки, че искам да стана „госпожа по пеене“.
– Смятате ли, че дисциплината на музикалното училище изгради у Вас характер, или по-скоро Ви накара да търсите артистична свобода извън рамките?
– Музикалното училище ме научи на дисциплина, на постоянство и на това, че талантът не стига, ако не го подкрепиш с труд. Но с времето разбрах, че истинското изкуство се случва, когато си позволиш да излезеш извън рамките.
– Като студентка в НМА кои са най-съществените промени, които усещате в себе си спрямо годините в училището?
– В академията сякаш пораснах не само като музикант, но и като човек. Вече не чакам някой да ми каже какво да направя, а търся сама посоката си. Това чувство на свобода, но и отговорност, е може би най-голямата промяна.
– Вие сте певица, която вече познава и конкуренцията, и камерното пеене – как избирате: да следвате утвърдени пътища или да поемете по свои експериментални посоки?
– Вярвам, че човек трябва да познава добре утвърдените пътища, за да може после съзнателно да тръгне по свои. Опитвам се да намеря баланс и да стъпвам на тях, но искам и винаги да оставям своя следа.
– Когато мислите сценично, кое идва първо: звукът или образът? Къде започва пеенето за Вас – в гласа или в движението на мисълта?
– Не мисля в категории „първо“ и „второ“. Най-хубавите ми изпълнения са се случвали, когато не съм мислила за това откъде започвам, а просто съм позволила на музиката да ме води.
– Във време, когато музиката се преживява през TikTok и кратки клипове, как бихте искали да изглежда Вашият свят, ако имаше пълен творчески контрол?
– Обичам новите платформи, те дават свобода и достъп до публика, но не искам музиката ми да живее само в секундите на малкия екран. Ако имах пълен контрол, бих искала светът ми да бъде място за слушане, а не само за гледане. Да има време за емоция, не само за реакция.
– С кои двама артисти – един български и един световен, бихте искали да направите дует и защо точно с тях?
– Бих искала българският изпълнител, с когото да направя дует, да бъде Орлин Горанов. От много малка съм му почитателка и неговото творчество докосва сърцето ми. Световният изпълнител, с когото искам дует, е Адел. Слушам албумите й, както и нейните плочи.
Разговора проведе:
Димка КАБАИВАНОВА
