Общинско предприятие „Арт сцена – Стара Загора“ обяви старта на нов проект – U.L.I.C.A. – Street Fest. Събитието ще се проведе на 13 и 14 септември (събота и неделя) и ще обхване централния участък на бул. „Цар Симеон Велики“ – от бул. „Руски“ до ул. „Цар Иван Шишман“. Фестивалът е насочен най-вече към младите жители и гости на града, които ще могат да посетят артистични щандове, работилници, различни изяви на съвременното изкуство, както и зона за street храна, craft бира и art вино. За публиката ще бъде осигурена и 360-градусова фото будка с камера, гарантираща впечатляващи снимки и спомени от фестивала, анонсират от „Арт сцена – Стара Загора“.
През всяка от двете вечери на сцената ще излизат по три музикални групи, които ще създадат настроение за танци, но ще има и отделено арт пространство за тези, които предпочитат да се насладят на програмата в по-спокойна атмосфера. Организаторите не са забравили и децата – в събота те ще се срещнат с обичания проект „Маргаритка“, а в неделя ще гледат представленията на Държавен куклен театър – Стара Загора.
„Искаме U.L.I.C.A. – Street Fest да се превърне не само в еднократно събитие, а в нова традиция за Стара Загора, бранд, който ще събира любителите на културата, изкуството и градския начин на живот“, коментира директорът на „Арт сцена – Стара Загора“ проф. Генко Гешев. Според него амбицията е под същата марка да се развиват и бъдещи инициативи.
Програмата на събитието е публикувана в сайта на Община Стара Загора.
Пред „Старозагорски новини“ един от участниците
в най-новия фестивал „U.L.I.C.A.“ – музикантът Илин Папазян-Ниньо даде ексклузивно интервю:
– Ниньо, какво е за Вас музиката – език, състояние или място, в което човек може да се върне, когато поиска?
– Музиката е прегръдката, от която имаш нужда, като стане трудно и няма към кого да се обърнеш. Музиката е любов.
– Когато сте на сцена, къде усещате, че свършва личното и започва общото с публиката?
– Истината е, че затова обичам сцената – всичко е общо. Аз съм супер открит винаги към своята публика. Няма грам преструвка или фалш – не се крия зад измислен имидж, както някои артисти предпочитат. Искрен съм като едно дете… ха-ха. Всичко между нас е общо – смятам, тъй като пея за неща, които навярно всеки е изпитал или е на път да изпита в даден момент.
– В Стара Загора Ви предстоят концерти на 13 и 14 септември – какво ще споделите там?
– На 13 и 14 септември участвам в съвсем нов фестивал, създаден за първи път в Стара Загора от Общинското предприятие „Арт сцена“ – U.L.I.C.A. – Street Fest. Идеята на проф. Генко Гешев и неговия екип е, освен да подарят на младите последния уикенд преди първия учебен ден, да ги изведат „На улицата“, където да се забавляват истински, както сме го правили всички в нашето детство. Програмата е наистина разнообразна и може да бъде видяна в сайта или Фейсбук-страницата на „Арт сцена“. Аз участвам във вечерните концерти с моята група „NINIO & The Groovers“ и съм изключително щастлив, че мога да ги доведа точно в Стара Загора – града, в който преподавам вече три години именно на младежите от НУМСИ „Христина Морфова“. Затова и се припознах в идеята, и се съгласих не само да участвам, но и да помагам на екипа в реализацията. Очаквам да бъде истинско, да бъде различно, да стане купон! Улично, Лично, Истинско, Цветно, Артистично – това е U.L.I.C.A – Street fest.
– Може ли една песен наистина да промени живота на човека, или тя само разкрива промяната, която вече е започнала в него?
– Много интересен въпрос, благодаря! Песента е огледало на преживяното за един слушател… Истински трудно е чрез песента да накараш някого да иде на място, където никога не е бил, или да изпитва чувство, което му е някак чуждо, но същевременно познато. Песента е пътуване през емоциите, което всеки изпитва сам за себе си. Затова има място за всеки под слънцето.
– Коя дума е най-близка до музика: любов, истина или свобода?
– Хммм… Невинаги пеем за любов, но винаги го правим с много любов. Невинаги историите са истина, но това не ги прави по-малко верни. Затова бих казал, че е свобода! Пълна и абсолютна свобода да се изразиш!
– Според Вас има ли музиката собствен живот извън този на музиканта? Случвало ли се е да усетите, че Ваша песен Ви се „изплъзва“ и заживява сама?
– Ха-ха… Имам една песен – „Списък с имена“, която вече има свои кавър версии и не я разпространявам само аз, та може да се каже, че тя живее собствен живот. Друга такава е „Ще бъдеш ли до мен“, която много хора са открили в YouTube и до днес може да не са ме срещали на живо, но песента живее, както е модерно да се казва – „без наем в съзнанията им“. Вероятно и „Дай ми свобода“ си има собствен живот, но не мога да проследя всичко. Затова съм ги пуснал да си обикалят!
– Ако с песните, които създавате, можехте да нарисувате пейзаж, какъв щеше да е той – буря, море, планина или нещо съвсем различно?
– Оххх… В последния албум нарисувах море, планина и безкрайната шир на поле от цветя… Просто слушайте „Teender“ и ще усетите всяка нотка на свобода, носталгия и лека меланхолия.
Материала подготви:
Димка КАБАИВАНОВА
