Този, който е сложил Ивановден след Йордановден, е измислил и… „афтър партито“

133
Обръщението към всички именици...

Като отивате на банкет за Ивановден, не забравяйте, че с тия хора ще трябва да работите отново и след празниците!
***
– Вчера беше Йордановден. Да ти се похваля – хванах кръста на… комшийката!
***
Навръх Ивановден бай Иван си рече:
– Що пък да не си спретна едно седемстепенно меню?
И нареди на масата… 6 ракии и 1 салата.
***
– Бай Иване, какво му трябва на човека?
Бай Иван:
– 365 литра ракия, ако годината не е високосна!
***
– Всичко е преходно! – каза бай Иван, на когото му свърши бирата и мина на ракия.
***
Интервю за работа в държавно учреждение в България:
– Знаете ли английски, френски, немски и руски език?
– Знам, говоря още полски и чешки.
– Осъждан ли сте?
– Не.
– Имате ли образование по специалността с успех 5.50 и препоръки от курсовия ръководител?
– Да.
– А казвате ли се Георги?
– Не, аз съм Иван.
– Еее, тогава не можем да Ви наемем!
***
– Мъглата снощи бе толкова гъста, че на сутринта бай Иван установи, че е надраскал с ключовете и изпуснал гумите на собствената си кола вместо тази на съседа…
***
– Бай Иване, имаш ли гаечен ключ десетка?
– Имам. Ама знаеш ли защо имам?
– Защо?
– Защото не го давам…
***
След две седмици пост на хляб и моркови лъвът в зоопарка призна, че цар на животните е бай Иван артелчика.
***
– Ало, радиото ли е?
– Да, кажете…
– Намерих един портфейл с 3000 евро, 1200 долара и 500 лв. Вътре има и шофьорска книжка на името на Иван Петров.
– И?…
– Сега искам да го поздравите с една хубава песен!
***
Напориста репортерка пита местния правозащитник бай Иван:
– Как работи правораздавателната система в България?
– Тук всеки е виновен до заплащане на противното.
***
– Ееей, Иване… има надежда за България…
– Каква надежда бе, наборче, тая днешната младеж… мързелива… за нищо не става!
– Има, има… да знаеш… вчера някой ми е откраднал мотиката…
***
Иванчо, твоят почерк е такъв, че не можах да разбера нищо в есето ти. Какъв искаш да станеш, като пораснеш?
– Доктор, госпожо.
***
Из спомените на Иванчо:
– В училище се учех лошо и поведението ми не беше добро, затова директорът постоянно викаше майка ми в училище. После си оправих поведението и успеха, след което се наложи директорът и мама да си търсят друго място за срещи.
***
Учителката:
– Кажете ми противоположното на „Децата правят грешки в тъмното“!
Иванчо:
– Грешките в тъмното правят деца…
***
– Иванчо, защо по всички предмети имаш само двойки?
– Еми… мамо, то сега оценките ги пишат разделно. Три двойки – и става шестица.
***
Иванчо се прибира от училище:
– Мамо! Днес бях похвален от учителя!
– Браво, моето момче! Какво ти каза?
– Каза, че всички са тъпаци, а аз съм най-големият!
***
Иванчо се обажда на учителя си:
– Господин Петров, Иванчо не може да дойде утре на училище. Той е болен.
Учителя:
– С кого разговарям?
– С баща ми.
***
Час по география, учителката:
– Иванчо, можеш ли да ни назовеш някой голям град във Франция?
– Да, разбира се. Кой по-точно?…
***
– Иванчо, кога е умрял Луи IX?
– О, госпожо, па я даже не знам, че е бил болен!
***
– Иванчо, а ти какъв искаш да станеш, като пораснеш?
– Искам да стана водопроводчик, телевизионен техник или чистач на басейни.
– Мъжо, пак не си заключил по*ноканалите…
***
Една учителка дала на учениците да напишат съчинение за зимата. На другия ден казва:
– Хайде сега да видим кой как се е справил! Жорко?
Жорко започнал да чете:
– Природата облече своята бяла премяна и зимата влезе в своите владения като Ледена кралица…
Учителката го прекъснала:
– Достатъчно! Отличен! Митко?
Митко зачел:
– Приказните снежинки весело танцуват из въздуха като балеринки.
Тя го прекъснала:
– Достатъчно! Отличен! Иванчо?
Иванчо започнал:
– Върху тънкия лед песът Мурджо яко клати кучката Белка…
Даскалицата изпаднала в шок:
– Иванчо, ама какви ги говориш? Получава се много неудобна ситуация!
Иванчо свил рамене:
– Ми много ясно, че е неудобна, госпожо! Знаете ли как им се хлъзгат лапите?
***
– Георги, защо си без домашно?
– Госпожо, вчера кака се ожени!
– Не ме интересува кака ти! Двойка!
– Димитре, ти защо си без домашно?
– Госпожо, вчера тате се върна от чужбина!
– Не ме занимавай с баща си! Двойка!
– Иванчо, ти защо си без домашно?
– Госпожо, вчера бате го пуснаха от пандиза! Обаче, каза, че ако някой го ядоса – като нищо пак ще влезе!
– Не ме заплашвай с батко си! Шестица!
***
Учителката се оплаква на бащата на Иванчо:
– Държи се лошо в час и говори неприлични неща. А погледнете теста му по биология! На въпроса „Животински вид с големи яйца“ е надраскал напряко „Слон!“
– А не е ли вярно?
– Не, господине, верният отговор е (а) „Щраус“.
– Ясно… ааааа, сега разбирам защо той е писал такива бавни валсове! – замислено отговаря бащата.
***
Урок в училище. Учителката пита децата:
– Деца, кой знае как се нарича човек, който прави мебели? Кажи, Миме.
– Мебелист, госпожо.
– Браво, Миме! А сега, някой знае ли как се нарича човек, който произвежда стомана? Кажи, Светле.
– Стоманолеяр, госпожо.
– Браво, Светле! А сега някой знае ли как се нарича човек, който произвежда електричество?
Всички мълчат. Накрая Иванчо вдига ръка. Учителката се приготвя за най-лошото и казва:
– Кажи, Иванчо.
– Педал, госпожо.
– И защо точно педал, Иванчо?
– Защото, госпожо, когато спрат тока, тате постоянно повтаря „И кога най-сетне ще пуснат тока тия педали?!“
***
Учителката по математика:
– Иванчо, ако имаш в една кошница 20 плода и изядеш 5 круши и 6 кайсии, какво ще се получи?
– Разстройство, госпожо…
***
Иванчо отива с баща си да купят кон. Баща му разглежда различни коне, прокарва ръка по краката им, гърба и гърдите им, гледа зъбите им. Иванчо пита:
– Тате, защо го правиш това?
– Когато купуваш кон, трябва да си сигурен, че не е стар и е в добро състояние.
Иванчо помислил малко и казва:
– Тате, мисля, че съседът ни иска да купи мама.
***
– Добър ден, деца, честит първи учебен ден в новата 2025 г. Сега, след формалностите, да започнем с един малък тест.
Самолет, който лети на 12 000 метра с три стюардеси, 153 пътници, пилот и помощник-пилот, е зареден с два тона гориво, а от диспечерската кула са обявили опасност от въздушни ями.
На колко години съм аз? Помислете хубаво!
– На 40, господине!
– Правилно! Екселентен отговор! Как стигна до решението, Иванчо?
– Ами брат ми е на 20 и е полуидиот. Та затова.