Днес празнуваме Ивановден – религиозен и народен празник, с който се чества свети Йоан Кръстител. Отбелязва се неподвижно на 7 януари по православния църковен календар.
„От кал да е, Иван да е!“ казват у нас, тъй като имениците са над 350 000.
Празникът е своеобразно продължение на Богоявление (Йордановден). Докато на 6 януари се отбелязва явяването на Бог при река Йордан, на 7 януари се почита светецът, извършил тайнството на кръщението на Иисус – Йоан Кръстител.
Наричан още Йоан Предтеча заради това, че предрича явяването на Спасителя, Йоан се ражда в семейството на Закария и Елисавета. Двамата дълги години нямали дете, но Архангел Гавраил се явява на Закария в храма и му възвестява зачеването на сина му. Ражда се в същата година, когато се ражда и Иисус. Когато навършил 29 години, Йоан започнал да проповядва и да предрича, а година по-късно кръщава Христос в река Йордан.
Юдейският цар Ирод се опитвал да съблазни жената на брат си – Иродиада. Станал свидетел на това, Йоан се обръща към него с думите: „Ти не трябва да я имаш!“. След тези думи е затворен в тъмницата. На рождения си ден Ирод дава пиршество, а дъщерята на Иродиада – Саломе, танцува за него. След танца, в знак на благодарност, той се заклева да й даде, каквото поиска.
Саломе попитала майка си какво да поиска, а тя отговорила: „Главата на Йоан Кръстителя!“. За да изпълни клетвата си, Ирод издава заповед Йоан да бъде обезглавен, а главата му да бъде донесена на тепсия на танцьорката. Иродиада нарежда отсечената глава да не бъде погребана с тялото, тъй като се страхувала да не възкръсне. За това заравят главата му на тайно място. Но нейната придворна Йоана не може да търпи главата на един божи човек да стои заровена така безчестиво – изравя я и я занася в Йерусалим, където е погребана в Елеонската гора.
Ивановден като народен празник е част от богатия в обредно отношение коледно-новогодишен празничен цикъл. Според народното вярване св. Йоан е покровител на кумството и побратимството.
Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност. Този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и имениците.
В югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до 1 година. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за св. Йоан като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза.
На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста и арапи мъже. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.
На празника се приготвя обредна трапеза с варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.
На този ден християните в Русия и Сърбия и други държави празнуват Рождество Христово по стар стил.
У нас всеки познава, има за приятел, близък или роднина поне един Иван. Ивановците водят класацията по най-разпространено и предпочитано българско име въпреки новонавлезлите тъй наречени „модерни“ имена.
Името Иван в превод означава „божа благодат“, доколко е такъв всеки един Иван, могат да кажат хората, които живеят и са около него.
На Ивановден своя имен ден празнуват още Иво, Йоан, Йоана, Йоанна, Иванка, Ивана, Иванина, Ивон, Калоян, Калояна, Ивиана, Ванина, Ваньо, Ваня, Йово, Йовко, Йовчо, Йовка, Йовелина, Йото, Йонко, Йонка, Жан, Жана, Ивайла, Ивет, Ивета, Ивелин, Ивелина, Ивайло, Жанет, Ина, Инка, Ива, Ивона, Яни, Янислав, Янислава, Янимира, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янимир, Янаки и други техни производни. Като се има предвид малката на площ България и намалялото й напоследък население, можем да кажем, че всеки 10-и българин празнува своя имен ден или чества имен ден в семейството си.
А колкото до Ивановците, за тях казват, че са чудати хора, имат големи сърца, но и свой собствен нрав, дават много, но и изискват много. Затова, неслучайно, те отдавна са станали обект на народното творчество и не само. Щом чуят името Иван, болшинството от българите се сещат за хумористичната песен на великата Богдана Карадочева „Иване, Иване“.
На днешния празник екипът на медията ни пожелава на всички именици Новата година да им донесе повод за радост и гордост, а специално за Ивановците публикуваме текста на хитовата песен, написан от Маргарита Петкова:
Иване, Иване…
Не разбирам отдавна
за какво ли се мислиш.
За герой вероятно
от любовен роман.
Дон Жуан да играеш
така ти се иска,
а пък всъщност си само Иван.
И защо се стараеш,
не ти ли е ясно?
Посивял си, скучен,
като празен екран.
А мансардата с блянове
вече е тясна,
тя отдавна е само таван!
Иване, Иване!
Иване, Иване!
Спасение няма, щом си с
пръстен към мен прикован!
И какво да направя,
вече девет години
с теб делим овехтелия
сватбен диван.
И редовно претопляме
чувства изстинали
на котлона с един реотан.
И какво ми остава
да тръшна вратата,
да избягам от този
панелен капан,
но така ли си бяга
човек от съдбата
и от своя единствен Иван.
(СН)
