През месец април се навършват 95 г. от създаването на Околийско научно-просветно дружество „Пчела“ в Стара Загора. Документите му са заведени като Ф 750К с 2 описа и 23 архивни единици. На база на тях ще разкажем за зараждането на организираното пчеларство в Стара Загора и за дейността, която дружеството развива.
Възникването му е обосновано от нуждата за координация на местните пчелари, като то е създадено по образец на първата пчеларска кооперация „Нектар“ в София.
Още през 1895 г. се заражда идеята за създаване на пчеларска организация, която да защитава интересите на пчеларите. Август 1899 г., инициативен комитет от 27 души дават началото на Дружеството на българските медопроизводители. Изтъкнатият кооперативен деятел Марко К. Вачков от Сухиндол през 1915 г. обосновава свое мотивирано предложение за създаване на специализирана пчеларска кооперация. Началото е положено от 13 авторитетни пчелари, които основават кооперация „Нектар“, с район на действие в цялата страна.
По неин модел започват да възникват дружества във всички части на България.
Дружество „Пчела“ – Стара Загора, е основано на 1 април 1928 г. Уставът му е утвърден от Министерството на Вътрешните работи и Народното здраве с No 191 от 9 януари 1930 г. То е колективен член на Българската пчеларска кооперация „Нектар“ в София под No 2458 и притежава в нея 10 дяла.
Съгласно чл. 2 от Устава на дружеството целта му е разпространение и модернизиране на пчеларството в Стара Загора и региона. Според чл. 3 то изследва и изучава състоянието на пчеларството в региона, урежда обучителни курсове, представя изложби и демонстрации по модерно пчеларство, изгражда и поддържа образцов пчелин, в който да демонстрира най-новите постижения в начина на работа с пчелите, създава библиотека с образователна по темата литература, грижи се за увеличаване и подобряване на медоносната растителност. Също така води борба против болестите и неприятелите по пчелите, ревизира пчелините на членовете си и контролира състоянието на пчелните семейства.
Негов печатен орган е в. „Пчела“, който се издава от март 1932 г. Дружеството защитава интересите на пчеларите, търсейки пазар за пчелните продукти и извършва доставка на инвентар, а така също следи за имитация и фалшификация на меда, производните му и преследва нарушителите.
Органи на управление на дружеството са Общото събрание, Управителен съвет и Контролен съвет. Решенията се вземат на общите дружествени събрания (те биват редовни и извънредни), като за всяко заседание се води протокол. Ежегодно представители от Стара Загора присъстват и на Годишното събрание на кооперация „Нектар“ в София.
Управителният съвет има най-широки права по управлението и ръководенето на дружеството, като „полага грижи и умение“. Начело е Председателят, следва Секретар и Касиер. На заседанията се води Протоколна книга, в която се вписва всяко едно решение. Освен нея има „Книга на членовете“, касова книга, квитанционна и инвентарна. Управителният съвет е този, който довежда до знанието на всички членове нормативните документи (закони, наредби и др.), касаещи медопроизводителите. Така например според чл. 78 от Закона за подобрение на земеделското производство и опазване на полските имоти до 1 април трябва да бъдат регистрирани при съответната община всички пчелни семейства, за да могат собствениците им да се ползват от „облагите на закона“.
Контролният съвет от своя страна прави ревизии на дружеството на всеки 3 месеца. При констатирани нередности е длъжен да свика извънредно Общо събрание.
На страниците на съхранените документи в Държавен архив – Стара Загора, се четат и имената на ръководителите на Дружество „Пчела“ през годините:
- – 1928 – 1929 г. председател е д-р Христо Гюлеметов;
- – 1930 – 1931 г. ръководител е д-р Стефан Драгнев. Секретар тогава е Пенчо Илиев, касиер – Димитър Ангелов, домакин – Стоян Медникаров, а съветник е Пенчо Калпакчиев, нотариус. От протоколите за 1931 г. разбираме, че в Управителния съвет на Дружеството е и видният старозагорец, бащата на Гео Милев, Мильо Касабов. Той също изпълнява функцията на секретар и води протоколите от заседанията.
Протокол от общо събрание на Дружество „Пчела“, воден от секретаря Мильо Касабов – баща на поета Гео Милев - За следващата 1932 г. председател на УС е д-р Христо Гюлеметов, секретар-касиер е Пенчо Калпакчиев, а домакин е Пенчо Илиев. Контролният съвет е председателстван от Слави Станев. Този състав на съвета е гласуван на Отчетно-изборно събрание, с дата 18 януари 1932 г., проведено в Мъжката гимназия в Стара Загора.
- 1934 г. Дружеството е оглавено от нотариуса Пенчо Калпакчиев и има адрес: ул. „Кирил и Методий“ No 40.
Всеки член на Дружество „Пчела“ заплаща членски внос, който първоначално е 60 лв., но през 1932 г. е гласувано за неговото намаляване на 40 лв.
По отношение на числеността документите разкриват, че за 1930 г. „Пчела“ има 130 члена, от които 123 мъже, а 7 са жени. За 1936 г. броят вече е нараснал на 194 души, т.е. едно прогресивно увеличение.
Дейността, развивана от пчеларите, е широко обхватна. На 11 януари 1931 г. старозагорското дружество организира Първата южнобългарска конференция, на която присъстват Председателя на УС на Българската пчеларска кооперация „Нектар“ – София, г-н Иван Валачев, а Министерството на земеделието и държавните имоти е представено от Директора на Старозагорската земеделска катедра, г-н Атанасов. Форумът изпраща и специален поздрав до Нейно царско височество княгиня Евдокия, която е почетен член на Българската пчеларска кооперация „Нектар“.
Въпросите, които се поставят на конференцията, са: „1. Мерки за повдигане на пчеларството. 2. Борба с болестите по пчелите. 3. Пласмент на пчелни продукти. „Сред взетите решения са да се моли Министерството на Народната Просвета да препоръча създаването на учебни училищни пчелини и образуване на ученически пчеларски дружества. Също така да се иска създаването на Пчеларски инспекторат при Министерството на земеделието и държавните имоти и изпитателна пчеларска станция при Аграрния факултет. За защита на интересите на всички пчелари да се настоява за приемането на Закон за пчеларството. Апелът е издигнат и от д-р Гюлеметов в негова статия, във в. „Царица“, бр. 5, от септември 1932 г. Конференцията препоръчва и да се търси възможност за отглеждането на повече медоносни растения.
От 1 ноември 1932 г. се открива дружествен магазин, който се помещава в постройката на Църковното настоятелство при храм „Св. Богородица“. През 1933 г. Дружество „Пчела“ урежда и пчеларска изложба.
Старозагорските пчелари са член и на възобновения на 14 април 1934 г. „Пчеларски съюз“ в София, като сред членовете на УС е д-р Стоян Драгнев, бивш председател на „Пчела“.
През юли 1934 г. пчеларското дружество в своя печатен орган в. „Царица“ публикува Изложение-Молба до Министъра на Народното стопанство, с копие до Министъра на финансите и Областния инспектор по земеделието в Стара Загора, с молба за отпускане на безакцизна захар за изхранване на пчелните семейства. Влиза в кореспонденция и с Дирекцията на естествено-историческия музей, ентомологическа станция и библиотека на Негово величество царя, от която търси съдействие по отношение на болестта „нозематоза“ по пчелите. Отговорът от София е с дата 21 март 1935 г. и в него се дават съвети за справяне с проблема.
Дружество „Пчела“ е активно и по отношение състоянието на пчеларските организации в околията, нуждата от обединението им и под каква форма да се случи това. Въпросът е поставен на свиканата на 3 май 1934 г. в Стара Загора околийска конференция на пчеларските дружества. Единодушно е мнението, че „единствената най-удобна за момента и случая форма е кооперативната, с район административната околия.“ По-късно е основана фирмата Пчеларско кооперативно дружество „Царица“ – Стара Загора, като на 24 април 1936 г. е издадено и Удостоверение от старозагорското Градско общинско управление за регистрирането на кооперативното сдружение.
Окончателната регистрация е при Старозагорския областен съд с определение, което е публикувано в ДВ, бр. 96 от 5 май 1937 г. Следователно в края на 1937 г. вече съществува кооперация на пчеларите в Стара Загора и региона, която се занимава с търговско-стопанска дейност, като поема доставката и продажбата на пчеларски материали, което до този момент се е изпълнявало от пчеларско дружество „Пчела“. Ето защо в Протокол от 26 декември 1937 г. с единодушно гласуване на Общото събрание на дружеството то прекратява своята дейност. Активите му отиват в полза на учредената кооперация „Царица“, която поема задачите да се грижи за интересите на всички пчелари от региона. В съхранените й списъци в Държавен архив – Стара Загора, е видно, че през този период в околията има 1300 пчелари.
Създаването на кооперативното сдружение „Царица“ дава възможност на медопроизводителите по-добре да отстояват интересите си. Да работят усилено за общата цел за здрави и силни пчелни семейства, даващи високи добиви от мед. Полагат се и основите на модерното пчеларство с преход от малки и примитивни пчелини към промишлено производство.
Калина МАДЖАРОВА
Държавен архив – Стара Загора
