За пръв път от 66 години миньорите от Източно-маришките мини ще посрещнат професионалния си празник в несигурност за бъдещето им
За пръв път от своето 66-годишно съществуване енергийният стожер на България и най-голямото въгледобивно дружество на Балканите – „Мини Марица-изток“ ЕАД, ще посрещне професионалния си празник на 18 август (ДЕНЯ НА МИНЬОРА) с несигурност за своето бъдеще. Въпреки че дружеството има резерв от 1.8 млрд. тона въглища и може да гарантира енергийната независимост на България минимум 60 години занапред.
Провокациите пред „Мини Марица-изток“ ЕАД, което на 100% е държавна собственост, понастоящем са две: Новите екологични норми, приети от Европейската комисия за въглищните ТЕЦ-ове, неизпълними до момента от нито една европейска топлоцентрала и настояването от страна на българската държава (провокирано по линия на едрия бизнес) за прекратяване на договорите срещу компенсации с т.нар. американски централи „КонтурГлобал Марица Изток 3“ и „Ей И Ес Гълъбово“, изкупуващи близо 50% от въглищата на „Мини Марица-изток“.
Откакто бяха приети новите екологични норми на ЕК вече мина една година, т.е. 1/4 от времето, в което ТЕЦ-овете от комплекс „Марица изток“ трябва да се подготвят за тях, тъй като в противен случай през 2021 г. ще бъдат затворени. Но въпреки гръмогласните обещания на две български министерства – МЕ и МОСВ, към момента ситуацията е на кота нула. През изминалата една година от новия европейски екорегламент, буквално в „12 без 5“, България се присъедини към обжалването на Република Полша за еконормите, приети в Брюксел в нарушение на европейското законодателство. Дали в Европейския съд ще има дело по казуса, към момента не е известно, затова българските политици (членовете на изпълнителната власт и българските евродепутати) заложиха на другата по-възможна възможност за спасяването на комплекс „Марица изток“ – получаването на дерогации за въглищните ТЕЦ-ове. Те още през февруари т.г. чрез наети европейски консултанти доказаха, че могат да се възползват от възможността, регламентирана в европейското законодателство, и в срок представиха необходимите документи пред отговорната по случая българска Изпълнителна агенция „Околна среда“ към МОСВ, но към ден днешен са в неведение дали ще получат, или не, исканите дерогации. Въпреки че времето тиктака и всяко забавяне при отказ от дерогации ще бъде фатално за комплекс „Марица изток“, респективно за източника на въглища – „Мини Марица-изток“ ЕАД.
На фона на неистово институционално мълчание за дерогациите втората незавидна провокация към държавното въгледобивно дружество е приближаващата заплаха за разваляне на договорите с т.нар. американски централи. Данните сочат, че при традиционен добив от 30 милиона тона въглища годишно разпределението им е, както следва:
– 14 млн. т. за държавната ТЕЦ „Марица изток 2“ (48%);
– 8 млн. т. за ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ (25%);
– 6 млн. т. за ТЕЦ „Ей И ЕС Гълъбово“ (21%);
– 2 млн. т. за ТЕЦ „Брикел“ (7%).
Тъй като държавата ни от доста време неглижира държавната ТЕЦ 2, то поне т.нар. американски централи заплащат редовно закупените въглища и по този начин осигуряват близо 50% от приходите на „Мини Марица-изток“. При цена от 77 лева на тон условно гориво „КонтурГлобал Марица Изток 3“ плаща на държавните мини 140 милиона лева годишно, а „ЕЙ И ЕС Гълъбово“ – 105 милиона лева годишно.
„Ние сме вторият най-голям клиент на „Мини Марица-изток“ и използваме една четвърт от добитите в мините лигнитни въглища. Коректни сме и плащаме редовно, защото разбираме, че от нас в голяма степен зависят и заплатите на 7300 миньори“, коментират по този повод от „КонтурГлобал Марица Изток 3“.
През последните 7-8 години почти нямаше избори (без значение дали за НС, европарламент или местна власт), в които неузрели или презрели политици да не упражняваха риториката си по договорите на т.нар. американски централи, въпреки че подписи под тях са сложили също български политици, впоследствие на което са реализирани милиардни инвестиции за реновиране на 30-годишната ТЕЦ 3 и изграждането на нова ТЕЦ 1. Тоест осигурените чуждестранни инвестиции осигуриха европейско бъдеще на комплекс „Марица изток“ (в това число и с направените инвестиции в ТЕЦ 2) до изкупуването и на последния тон въглища от Източно-маришкия басейн след 60 години. Дали тези договори са били изгодни, или не, това е друга тема, отговорност за която отново носят български политици.
Тази година обаче, основно под диктовката на едрия бизнес, българската държава настоява да прекрати дългосрочните договори на „КонтурГлобал Марица Изток 3“ и „Ей И Ес Гълъбово“ срещу компенсации. Преди няколко месеца енергийният министър Теменужка Петкова обяви, че ако въпросните договори бъдат прекратени едностранно от страна на държавата ни, това ще ни струва 3 милиарда лева. После някой даде „акъла“, че развалянето на договорите може да стане чрез изплащането на компенсации…, чийто размер също ще е със 7-цифров знак. Без гаранция обаче, че след като договорите бъдат прекратени, т.нар. американски ТЕЦ-ове ще продължат производството на електроенергия в досегашните параметри. Нещо повече – възможно е дори да спрат работа, ако не могат да покриват разходите си в новите условия. А ако това се случи, неминуемо удара ще го понесе „Мини Марица-изток“ – съкращаване на 50% на добива на въглища и освобождаването на поне 2000 служители от държавното дружество. Хиляди опитни специалисти ще останат на улицата и от фирмите, спечелили обществени поръчки за обслужване на мините.
Че радневските мини, ТЕЦ-овете и НЕК са като скачени съдове, е всеизвестно. Когато например една от топлоцентралите намали или спре работата си, автоматично мините получават по-малко поръчки и приходи, а НЕК – по-малко електроенергия за микса, който отива при крайните клиенти. Освен това – ако един от участниците по веригата не си изпълнява задълженията, всички страдат. Подобен случай имаше през 2015 г. – 2016 г., когато НЕК забави общо над 1 милиард лева в дължими плащания за „КонтурГлобал Марица Изток 3“ и „Ей И Ес Гълъбово“, вследствие на което държавното въгледобивно дружество буквално беше в невъзможната невъзможност да реализира ремонтни програми и да изплаща работни заплати на 7000-те си служители. Друг е въпросът с умуваното прекратяване на договорите на т.нар. американски ТЕЦ-ове и изплащането на компенсации с колко ще се „овътри“ държавата ни, без да е ясно бъдещето на въглищните централи в близките 3 или 4 години.
В навечерието на празника на миньорите остава надеждата, че настоящите отговорни фактори в българската държава ще се вслушат не в меркантилните щения на отделни представили на едрия бизнес, престъпно-корпоративно сраснали се с представители на политическата класа, а в мнението на минните и енергийните специалисти, за да бъде спасен комплекс „Марица изток“. Което в прав текст означава – гарантиране на енергийната сигурност и енергийната независимост на България.
Или казано до друг начин – долу ръцете от енергийното сърце на България! То е нужно за всеки български гражданин – от най-бедния до най-богатия!
Материала подготви:
Йовка НИКОЛОВА
