– Г-н Панчугов, над два месеца вече продължават протестите в страната с искането за оставка на министър-председателя Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Прави впечатление, че след ескалацията на 2 септември масовостта на недоволството спадна. Категоричната заявка на Борисов, че ще довърши мандата си ли отслаби силата на улицата?
– Аз бих бил предпазлив по отношение оценките, свързани с активността на протеста. Той има своите пикове и своите спадове. Големият въпрос е, че по принцип много обичаме да мерим колко точно хора е имало на протестите. Не това обаче има значение. Важното е да премерим отношението на българските граждани към проблемите, които протестът повдигна, както и до каква степен те са готови да приемат нещо по-малко от пълна промяна в българския политически живот. В тази връзка можем да кажем, че не едно и две социологически изследвания ясно показват, че обществото не може да приеме, че страната се ръководи не от избрания политически елит, който е легитимен, а от външни за него интереси. Преди старта на уличните демонстрации бе публикувано международно изследване на „Глобалсек“, което показа, че повече от 70% от хората у нас не смятат, че реално властта е в ръцете на политиците. Те смятат, че частни интереси и българските олигарси управляват. Затова казвам, че се открива енергия за протеста. Да, той може да стихва, но и да се разпалва в определени моменти. Произволът на прокуратурата, използването й за различни цели, шантажирането на министър-председателя на държавата от неясни фактори, битката на големите олигарси през самата държава, които я имат за някаква касичка, всичко това са проблеми, които ще бъдат двигател на това гражданите да искат промяна. Без значение дали изборите ще бъдат след 2 или 6 месеца, това ще предопредели техния изход, независимо от това какво си мисли настоящото управление.
– Успя ли ходът на ГЕРБ с Конституцията и свикването на ВНС да успокои недоволните и да свали вниманието от очакваната оставка на правителството към друга тема?
– Проблемът на ГЕРБ и на това правителството си остават изпълнителите. Дори да се родят някакви добри идеи в това управление, те стават заложник на посредствеността. В този смисъл идеята за промени в Конституцията можеше и да има реален смислен ефект, ако бе изпълнена качествено, но вместо това ние отново видяхме един написан на коляно текст, видимо претупан, посредствен и безкрайно вреден за всяка една демократична държава. Опитът да се насочи разговорът в посоката „какво искат протестиращите“ бе крайно неуспешен, тъй като хората на улицата очевидно не желаят това, което бе извадено. Повече от 60 дни протестът иска оставката на Бойко Борисов не защото не го харесва, а защото смята, че някой диктува на министър-председателя какви политически решения да бъдат взимани. Това усещане няма да бъде променено с приказки за Велико народно събрание. По този начин вече изгубена легитимност няма как да бъде върната. Още повече че не се дава изобщо отговор на въпроса, който протестът поставя, а именно това е „кой управлява“. Докато тук няма отговор, е напълно нормално българските граждани да искат нови избори, чрез които да покажат как на практика изглежда легитимното представителство.
– Ако използваме метафората на съпредседателя на „Демократична България“ Христо Иванов, свършиха ли „пясъчните торби“, с чието изхвърляне зад борда може да бъде успокоена „лодката“ на правителството?
– Опити за успокояване ще бъдат правени и в бъдеще. Въпросът е, че протестът оказа и ще продължи на оказва напрежение върху балансите, които крепят това управление, върху преценката на всяка една партия във властта за нейното бъдеще. Истината е, че все повече хора ще се опитват да удължат периода на този парламент, защото не виждат своето бъдеще отвъд него.
– Правейки паралел с миналото, защо Борисов не реагира днес по начина, по който го направи в началото на 2013 г. с подадената от него първа оставка и то в момент, когато дори социолозите даваха висока подкрепа за правителството на ГЕРБ?
– Има две възможни обяснения. Едното е свързано с желанието му да завърши един мандат. Другото възможно обяснение е, че просто е заложник на интереси, които не са неговите, в резултат на което не може да се оттегли. Според мен няма трето обяснение, защото колкото повече продължава настоящата ситуация, толкова повече губи ГЕРБ. Колкото се отлага във времето оставката на Борисов или Гешев, толкова ще се радикализират двете наблюдавани позиции в момента – подкрепящите оставката и онези, които са се обявили за оставане на правителството. Все по-малко възможен ще става умереният изход за излизане от тази криза. Очакваната социално-икономическа криза по-скоро ще отнема от подкрепата за ГЕРБ, отколкото да им носи позитив. Затова няма логична причина да сме свидетели на това упорство от страна на Бойко Борисов, освен двете, за които вече говорих.
– Поредните промени в Изборния кодекс вече минаха на първо четене и предстои окончателното им приемане. Ако приемем, че следващите избори бъдат за обикновено Народно събрание, възможно ли е да се окажем в ситуация, при която те да бъдат проведени посредством мажоритарно гласуване?
– Трябва изключително внимателно да следим какво се случва в настоящия парламент от тук до неговия край, когато и да дойде той. Не изглежда като да има печеливши в това Народно събрание от едни бъдещи избори. Представените в него партии ще се опитат да изкривят правилата в посока, в която те си мислят, че ще бъдат лично облагодетелствани. Изборното законодателство често се оказва първото, което бива променяно от тази хипотеза. Опасявам се, че всички идеи, които виждаме на дневен ред, са вредни. Те няма да помогнат на създателите им, а единствено ще създадат предпоставки да се хвърли изцяло съмнение върху изборния процес в България. Има опасност за българските граждани цялата политическа система да изглежда нелегитимна. Това ще влоши ситуацията. Мажоритарният вот в нашата действителност е откровено вреден. Що се отнася до машинния вот, трябва да кажем, че потенциално нямаме никаква идея как може да бъде наблюдавана честността на вота с машини. За това признаха и от самата ЦИК, които дори обявиха, че не могат да създадат подобна организация с машини за следващия вот. На този фон чуваме от опозицията извън парламента, че едва ли не машинният вот ще реши всички проблеми на изборното законодателство. Това не е така и аз ги призовавам да престанат с опитите да управляват очакванията на българските граждани.
– Г-н Панчугов, на 12 септември предстоят вътрешни избори в БСП за председател на партията. Защо левицата продължава да не бъде атрактивна за избирателя и дори се ползва като плашило срещу евентуална оставка на кабинета?
– Защото тя бе заведена там от Корнелия Нинова. На фона на цялата промяна, която левицата трябва да извърви, ние чухме, че демокрацията била ни отнела много. Вероятно това важи за Корнелия Нинова и БСП. Вместо курс към модернизация на тази формация лидерът й през последните години заложи на ретроградността. Тя избра носталгията по бившия комунистически режим и на избирателите, които биха подкрепили една такава антидемократична, антисистемна и дори антиевропейска реторика. Резултатът от всичко това е да бъде ограничена подкрепата за самата партия. В ситуацията на протести и желание за политическа промяна БСП имаше възможност да акумулира подкрепа за себе си, да насочва общественото недоволство и да излезе пред ГЕРБ. Вместо това обаче ние отново наблюдаваме при социалистите вътрешнопартийни сблъсъци, които откровено не интересуват никого в момента. Те ще завършат вероятно с преизбирането на стария лидер и вероятно ще видим повече от същото като политика, което не носи политическо бъдеще за БСП.
Въпросите зададе:
Живко ИВАНОВ
