Творческа вечер на старозагорската поетеса събра в „Лубор Байер“ приятели, писатели, млади таланти и почитатели на нейното слово
Има вечери, в които човек не просто представя книги. Представя себе си. Такава беше вечерта на 7 октомври в Изложбена зала „Лубор Байер“ в Стара Загора, където Живка Барова отбеляза кръгла лична годишнина с юбилейна творческа вечер, посветена на словото, приятелството и на онзи труден, но спасителен път, който един творец извървява, когато превръща преживяното в литература.
Събитието бе част от „Есенни литературни дни“ в Стара Загора и бе организирано от Библиотека „Родина“. Поводът бе двоен празник – юбилеят на авторката и премиерата на новите й книги „Жива“ и „Смях през сълзи“. А самите заглавия казват почти всичко за света на Живка Барова.
„Жива“ – кратко, категорично, почти бунтовно срещу времето определение. Не „преживяла“, не „оцеляла“, не „останала“, а жива. В него има и равносметка, и воля, и благодарност към самия живот. „Смях през сълзи“ звучи като другото лице на същата човешка истина: че най-смисленият смях често се ражда там, където човек е познал болката. Тъкмо между тези две крайности се движи и творческият свят на Барова: между изповедта и наблюдението, между личното преживяване и човешката съдба, между нежността и иронията.
Живка Барова е родена и живее в Стара Загора. По професия е педагог и журналист, а житейският й път преминава през образованието, медиите и литературата. Завършила е руска филология и история, била е учител, главен експерт в Министерството на образованието и помощник-директор на СУ „Максим Горки“. В началото на 90-те години превръща писането от хоби в професия и в продължение на десет години работи като журналист, насочвайки перото си към човешките съдби, обществените проблеми и криминалистиката. Днес библиографията й вече е внушителна: „Късчета душа“, „Перо от ангел“, „Житейско петолиние“, „Терапия против самота“, „120 удара на сърцето“, сборникът с разкази „Намигване“, както и стихосбирката „Забързана към залеза“, представена през 2025 г. И ако „Забързана към залеза“ е книга на равносметката – на границата между светлината и мрака, както самата авторка определя символиката на залеза, то „Жива“ сякаш е отговорът. Не финал, а продължение. Не точка, а ново изречение. В „Лубор Байер“ този литературен свят оживя не само чрез книгите, но и чрез гласа.
Още преди началото на вечерта прозвучаха песни по стихове на Живка Барова. Музикалното оформление бе поверено на китариста и певец Антоний Тодоров, който изпълни популярни песни на „Тоника СВ“ и Пламен Ставрев. Така музиката не остана само фон на литературното събитие, а стана негов емоционален паралел.
Стихове чете Живка Барова, а към нея се присъединиха популярната и обичана старозагорска актриса Галя Александрова, Марияна Налбантова и Диляна Божкова. В различните гласове стиховете получиха различен живот: доказателство, че литературата започва да живее истински едва когато напусне страницата и стигне до човека.
Сред гостите бяха омбудсманът на Община Стара Загора Иванка Сотирова, писатели и поети от града, деца от Литературния клуб към ЦПЛР с тяхната ръководителка Невена Божкилова, както и младата Ния Германова, носителка на множество награди от литературни конкурси, която отправи своя поздрав към юбилярката. Присъствието на децата имаше особена символика. До утвърдения автор застанаха онези, които тепърва изграждат собственото си отношение към словото. Така вечерта се оказа не просто празник на изминатия път, а среща между натрупания житейски опит и младия копнеж по думите. А именно това е едно от най-важните измерения на писателското присъствие – не само колко книги си написал, а колко хора си накарал да повярват, че думите имат значение. Живка Барова познава добре тази истина. По време на срещата тя сподели: „Приятели мои, благодаря ви, че сте с мен! Думите са безсилни пред моята признателност към вас. Творецът без свои почитатели е като птица без криле. Вие ми давате сили да продължа по трудния път, който съм поела!“
Благодарността й естествено бе отправена към хората, които стоят до нея: към организаторите от Библиотека „Родина“ и нейния директор Слава Драганова, към семейството, към приятелите и към всички почитатели, които през годините са превърнали отделните ? книги в общ спомен. Защото зад всяка книга има самотата на писането, но зад един творчески път стоят много човешки ръце, погледи, думи и обич.
Библиотека „Родина“ отдавна има специално място в литературния път на Барова. Именно там през годините са били представяни нейни книги и срещи с читатели. Тя е част и от писателската общност на града: член е на Съюза на независимите български писатели и на Дружеството на писателите в Стара Загора.
Юбилейната вечер показа още, че литературният живот на един град не се измерва само с големи имена и официални събития. Той се случва в залите, в библиотеките, в разговорите между автори и читатели, в рециталите на деца, в гласа на актьора, в китарата на музиканта, в онези мигове, когато някой прочита стих и в залата настъпва тишина. Тази тишина е най-точната литературна критика. А в „Лубор Байер“ тя бе последвана от аплодисменти.
В края на вечерта книгите останаха в ръцете на читателите, а думите – между хората. Точно там, където литературата има най-голям смисъл.
Димка КАБАИВАНОВА
