След близо 17 години Славчо Николов е принуден да си тръгне унизен
След близо 17 години, свързани с Държавна опера – Стара Загора, Славчо Николов вече не е част от щатния режисьорски състав на театъра. Причината, посочена пред него, е „оптимизация на щата“. Решението е на директора на Операта Владимир Бошнаков.
На пръв поглед – административна процедура. Но когато става дума за оперен театър, който претендира за собствен художествен облик, въпросът е много по-голям: каква е художествената концепция, в която вече няма място за щатен режисьор?
Славчо Николов е свързан със Старозагорската опера от 2009 г. – първоначално като стажант-студент, а от 2011 г. като щатен режисьор с малки прекъсвания. Завършил е Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ и Нов български университет. През годините е режисьор на „Веселите музиканти“, „Севилският бръснар“, „Петя и вълкът“, „Слугинята-господарка“, „Дон Карлос“, „Хубавата Елена“, „Евгений Онегин“, „Бал с маски“, „Ловци на бисери“ и други заглавия. По негова идея са реализирани и концертните продукции „Soundtracks“ и „Джазоспекция“.
Николов е и заместник-директор на операта. Съкратен е. Сега и режисьорският му щат е съкратен.
„Еднолично решение е на Бошнаков. Нямахме предварителни разговори. Въобще не ме попита какви са вижданията ми за по-нататъшна работа“, сподели за медията ни Николов. По думите му директорът е показал колко струва годишно неговият щат, а той му отговорил: „Ако пускате моите заглавия да се играят, те ще си избият парите. Те не се играят. Или пък ми дайте да направя нещо ново“.
Това е същината на един от неудобните въпроси в тази история. Ако мотивът е финансова оптимизация, какво става с вече създадения репертоар? Защо постановки, в които са вложени средства и творчески труд, не се използват активно? И ако режисьорската работа продължава да е необходима, защо трябва да бъде премахнат щатният режисьорски пост?
Николов твърди, че негови спектакли като „Бал с маски“ и „Евгений Онегин“, преминал с голям успех, въпреки че са част от репертоарната история на театъра.
Това твърдение е негова позиция и би следвало да получи отговор от ръководството на операта. Случаят има и предистория. Николов твърди, че след назначаването на Бошнаков за директор отношенията между двамата са се влошили. По думите му той сам е потърсил разговор: „Казах му, че ще бъда коректен с него, с каквото мога ще му помагам. Той спря всякаква комуникация с мен“. След това, според Николов, Бошнаков го освободил от поста заместник-директор, като го оставил режисьор.
Тогава Николов изпратил докладни до Министерството на културата, Министерския съвет, Комисията по култура в Народното събрание и Общинската администрация в Стара Загора. И тук се появява името на бившия зам.-министър на културата Георги Султанов. Николов разказа, че на среща в Министерството на културата Султанов е заявил на Бошнаков да не променя структурата на театъра, защото институцията работи. А когато директорът казал: „Ама аз искам да си направя мой екип“, Султанов му отговорил: „Какъв твой екип, ти си назначен без конкурс и си до конкурс“.
Това е разказ на Славчо Николов и трябва да бъде потвърден от останалите участници или от документи. Но ако разговорът е протекъл именно така, въпросът е очевиден: какво се е променило от тази среща до днешното съкращаване на режисьорския щат?
Фактологията сочи: Бошнаков е временно изпълняващ длъжността директор до провеждането на конкурс. Това само по себе си не ограничава правомощията му като ръководител. Но прави особено важен въпроса дали сериозните промени в художествената структура на театъра не трябва да бъдат част от ясна и публична концепция за неговото бъдеще.
Николов е категоричен: „В момента операта няма главен диригент, няма режисьор, което е недопустимо. Това са стожерите на този театър“. И стига по-далеч: „За мен той се страхува да има силни хора около него“. Това вече е личната оценка на Николов за мотивите на директора и не може да бъде представена като установен факт. Но е обвинение, което заслужава отговор. Особено когато става дума за публична културна институция.
Каква е новата художествена политика на Държавна опера – Стара Загора? Защо няма нужда от щатен режисьор? Как ще се поддържа репертоарът? Ще бъдат ли назначавани гост-режисьори? Колко ще струва това? Какво ще стане със спектаклите, създадени от Николов? И защо човек, който години наред е бил част от ръководството и художествения живот на операта, научава за края на щатната си длъжност без предварителен разговор за бъдещето си? Това са въпроси, на които не може да отговори само думата „оптимизация“.
Славчо Николов остава в системата като заместник-директор по техническата част на Драматичен театър „Гео Милев“. Към колегите си от операта той се обърна емоционално: „Не ви казвам „сбогом“, а „довиждане“! Животът е шарен, а и аз съм наблизо. Ще ми липсвате много, защото истински ви обичам!“.
След близо две десетилетия работа на тази сцена той си тръгва от режисьорския щат. А сега топката е в полето на директора Владимир Бошнаков. Защото съкращаването на един човек може да бъде административно решение. Но съкращаването на режисьорския щат в операта вече е художествена политика. И за тази политика публиката има право да чуе мотивите.
Димка КАБАИВАНОВА
