Тленните му останки още стоят завързани в чувал в една погребална циментова камера от времето на социализма
Стара Загора вчера почете паметта на пионера на българската фантастика Георги Илиев 145 години след рождението му. Събитието събра писатели и литературни изследователи около наследството му.
Разговорът на дискусията „Георги Илиев и българската фантастика: 145 г. по-късно“, посветена на творчеството и наследството на един от авторите – основоположници на българската научна фантастика, постави на фокус мястото на Георги Илиев в развитието на българската фантастика и значението на неговото творчество 145 години след рождението му.
Заместник-кметът на Община Стара Загора Павлина Делчева беше сред гостите. Тя не скри личния си интерес към творчеството на Георги Илиев и сподели, че се е запознала с него преди около десет години. Оттогава започва да събира негови произведения и всичко, свързано с автора. Тя припомни и определението „незаслужено забравен“, което среща в предговор към една от книгите на Георги Илиев.
„За жалост трудно се намират екземпляри от неговите произведения. А са наистина много, много интересни“, допълни Делчева.
Модератор на дискусията беше Мария Донева – автор и преводач, драматург на Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора. В разговора взеха участие Иван Матев – литературен изследовател и главен уредник на Музей „Литературна Стара Загора“, Евгени Черепов – писател и гимназиален учител по литература, и Никола Райков – писател и създател на настолни игри.
Голяма част от срещата беше посветена на необикновения житейски и творчески път на Георги Илиев. Иван Матев, дългогодишен изследовател на автора, съобщи подробности за годините му, прекарани в различна среда – в Османската империя, България и Германия, за широките му интереси и множеството езици, които е владеел. Част от тях Илиев усвоява самостоятелно – немския изучава сам, а по време на престоя си в Германия учи френски и английски чрез немски източници. Матев разказа още за обучението му в Мюнхенската политехника и за работата му като инженер. По думите на литературния изследовател Илиев е човек с изключително широк кръг от познания, чиито интереси се простират от инженерните науки до философията, историята и световната литература.
Особено място в разказа за автора зае връзката му със Стара Загора. Иван Матев подчерта, че Георги Илиев остава силно свързан с града и го определя като един от писателите, които не изоставят мястото, дало им възможност да се образоват и развиват.
Значителна част от архива на писателя днес се съхранява в Музей „Литературна Стара Загора“. Сред запазеното наследство са книги, които Илиев е донесъл от Германия, съдържащи негови бележки на български и немски език, документи, фотографии и ръкописи, както и сертификати от годините на неговото обучението в Мюнхен. Иван Матев посочи, че в музейния фонд се пазят и части от неизвестни за широката публика негови произведения, сред които ръкопис от романа „Йерусалим“.
Памет, без уважение към тленните останки
Всичко, организирано по повод 145-годишнината на Георги Илиев беше прекрасно, но остава въпросът какво дължи Стара Загора на първия български фантаст. Той е починал в родния си град и бил погребан в старите гробища на града.
Разследване на „Старозагорски новини“ преди години с цел разкриването на местоположението на тленните останки на хилядите българи, посечени от турския ятаган през кървавия юли 1877 г., след като те са били изкарани от Мавзолея-костница, случайно се натъкна на един чувал с костите на Георги Илиев. По молба на медията ни тогава в гробищния парк край село Хрищени беше отворен един номериран под номер 69 гроб, излят още от времето на социализма от цимент с положен отгоре панел. В него открихме два чувала с кости. Единият от който под телената подвързия имаше метална табелка с надпис: „Това се костите на Георги Илиев, българския автор на фантастиката“.
Веднага след откритието, в присъствието на известни старозагорци, медията ни го направи достояние до кметското ръководство. Тогавашният кмет проф. Светлин Танчев пое ангажимента костите на Георги Илиев да бъдат извадени от анонимния циментов гроб и да бъдат препогребани на знаково място в Стара Загора.
За съжаление това не се случи.
Вчера беше чествана 145-годишнината на Георги Илиев, но въпреки възвишените речи духът му едва ли ще намери покой в чувалчето, хвърлено в един циментов гроб.
Йовка НИКОЛОВА
