„Спящата красавица“ е най-сложният балет – не технически, а естетически, каза още постановчикът на спектакъла
Маестро Андрей Петрович Босов е световноизвестен балетен артист, хореограф и педагог, един от ярките представители на руската балетна школа. Възпитаник и преподавател в престижната Академия за руски балет „А. Я. Ваганова“ и дългогодишен солист на легендарния Мариински театър, той посвещава десетилетия на сцената, хореографията и педагогическата работа с млади артисти. Тези дни маестрото е в Стара Загора по повод спектакъла на балета „Спящата красавица“ от Пьотр Илич Чайковски на сцената на Държавна опера – Стара Загора, който може да бъде видян на 13 март от 19 часа. Пет години след създаването на своята постановка на старозагорска сцена той се завръща, за да види спектакъла и отново да работи с балетната трупа. По този повод маестро Босов даде специално интервю за нашата медия.
– Маестро Андрей Петрович, дойдохте в Стара Загора през 2021 г., за да поставите балета „Спящата красавица“. Премиерата се състоя, но тогава Вие не успяхте да присъствате в залата. Какво означава за Вас сега, след толкова години, да видите сценичната реализация на Вашия спектакъл?
– Заради ковид ситуацията тогава не можах да видя спектакъла на живо. Сега съм много радостен, че Силвия Томова (директор и главен художествен ръководител на балетната трупа на Старозагорската опера, б. а) ме покани отново. Тя посяга много смело към този балет, защото „Спящата красавица“ е един от най-сложните спектакли, поставяни някога. Трудността не е толкова в техническия план, колкото в естетиката. Преди пет години гледах видеозапис и видях, че трупата се е справила много добре. Сега съставът е обновен – около 70% от артистите са нови, но благодарение на Силвия Томова е направена много добра селекция. Кордебалетът е силен, а това е решаващо, защото един спектакъл не се представя само от солистите, които могат да бъдат и гостуващи артисти, а именно от кордебалета.
– По време на сегашната Ви визита работите с многонационална трупа. С какво най-много Ви впечатляват тези артисти и тяхното професионално развитие?
– Впечатляват ме най-вече с професионализма си. Аз обръщам голямо внимание на детайла и те много бързо схващат какво искам от тях. До премиерата има достатъчно време за репетиции, за да постигнем това, към което се стремим.
– Сам казахте, че „Спящата красавица“ се смята за един от най-сложните класически спектакли. На кои детайли обръщате най-голямо внимание, когато работите със старозагорската трупа?
– На ръцете и на главата – на тяхното движение и изразителност. Различните класически спектакли – като „Силфида“ например, имат съвсем различна пластика именно заради положението на ръцете и на главата. Тези детайли създават стила.
– Провеждате репетиции и балетни класове с артистите на трупата. Кои основни принципи на руската балетна школа се стремите да им предадете?
– Най-важното е танцувалността. В балета всяко движение не съществува само за себе си, всяка комбинация има логика, която се развива. Танцьорите трябва да покажат това като танц. Работата на станка е преди всичко загряване и подготовка на мускулите, но за мен най-важна е слятостта на движенията. Музиката на Чайковски е изключително интересна и аз искам да им покажа, че трябва да се танцува, а не просто механично да се изпълняват движения.
– В спектакъла участват водещи солисти на балета, сред тях и примабалерината Анелия Димитрова в ролята на Аврора. Доколко е важно за постановчика да работи с такива ярки индивидуалности?
– Много е важно. Анелия е станала значително по-добра и по-уверена. Освен това виждам и много млади момичета, които имат заложби да станат солистки.
– Стара Загора постепенно се утвърждава като важен център на балетното изкуство в България. Как оценявате потенциала на трупата и нейното място на европейската балетна карта?
– Тази трупа наистина прогресира. Както вече казах, Силвия не приема всеки, тя подбира танцьори, за които е ясно, че ще се развиват и ще стават все по-добри. Подборът е много добър. Момичетата и момчетата от кордебалета могат да танцуват сложни партии и виждам, че те самите искат това. А по-нататък всичко зависи и от репертоара, който ще изберат за себе си.
– Може ли да се каже, че Вашето завръщане в Стара Загора е начало на по-дългосрочно сътрудничество с балета на операта? Планирате ли нови проекти с тази трупа?
– Приветствам такава перспектива. Бих дошъл всеки път, когато ме поканят. Засега със Силвия не сме обсъждали конкретни планове, но има много спектакли, които биха могли да се поставят.
– Живеем във време на тежки международни конфликти. Каква е ролята на изкуството и на балета в подобни времена?
– Тези войни не са нужни на хората. От тях печели само властта. Още по-болезнена е войната в Украйна, ние сме братски народи, а се избиваме. Моят баща е роден в Днепропетровск. Затова за мен е особено тежко да гледам какво се случва.
– И накрая, какво бихте искали да почувства публиката в Стара Загора, когато гледа „Спящата красавица“?
– Най-вече красотата на класическия балет. Това е спектакъл за хармонията между музика, движение и човешко присъствие на сцената. Ако зрителят излезе от залата с усещането за тази красота и за празник на изкуството, значи сме изпълнили своята задача.
Разговора проведе:
Димка КАБАИВАНОВА
