Системите за съхранение на електроенергия, които у нас през последната година предизвикаха истински бум с въведени над 1100 МВ, а до напролет, когато започва ударното производство на ток от слънце, вятър и вода, ще станат 6 хил. МВ, не се държат по очаквания от преносния оператор и енергийния регулатор. Вместо да са балансьор на доставките, те по-скоро създават проблеми. На фона на намалелите у нас наполовина от 2018 до 2024 г. балансиращи мощности, каквито са въглищните централи, възможно излизане от пазара на още ТЕЦ и предстоящите за въвеждане още много слънчеви проекти, страната ни е изправена пред все по-големи трудности за намирането на пресечна точка в търсенето и предлагането на електроенергия от местни източници и е много вероятно да се стигне до внос на ток, което вероятно ще увеличи цените у нас.
Това са част от притесненията и изводите, изказани от български и европейски енергийни специалисти, събрали се в четвъртък на конференцията „От горива към системи: Новата концепция за енергийна сигурност в Европа“, организирана от Института за енергиен менджмънт и сп. „Ютилитис“ под патронажа на Министерството на енергетиката.
Във фокуса на дискусията бяха сигурността на доставките в Европа, възможността за балансирането им чрез договори за капацитет и гънкавост с производители на ток, инвестиции в „тесните“ места на енергийните мрежи на континента, включително такси за претоварване на трасетата за пренос на енергия и „застраховки“ срещу екстремни пазарни цени.
„Внедряването на все повече батерии за съхранение на електроенергия показва различно от очакваното поведение. Те си търсят своя бизнес модел – купуват енергия (зареждат) и продават (разреждат), кагота имат добри цени, през 15-минутни интервали, което обаче внася допълнително напрежение в балансирането, вместо успокоение“, коментира по време на дискусията председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Пламен Младеновски.
„Не можем да ги обвиняваме, но можем да изискваме от тях да подпомагат системата като контрол на напрежението и на реактивната енергия. Затова работим за малка промяна в наредбите да ги освободим от плащане такси за реактивната енергия, за да пренастроят инверторите си по начин, който да регулира напрежението. Но и да сложим санкции, които да превърнат дефекта в ефект“, каза още той. По-думите му трябва да се създадат условия системите за съхранение да бъдат насърчени да се насочат и към балансиращия пазар, а не както сега да търсят изгодни цени на енергията на свободния пазар.
Ръководителят на Централното диспечерско управление на Електроенергийния системен оператор Димитър Зарчев изрази притеснение, че аргесивният ръст на възобновяемите енергийни източници и по-специално на слънчените проекти и изместването на бурното им производство още в края на февруари-началото на март води до зачестяващо разпадане на напрежението в преносната мрежа, което затруднява изключително работата на диспечерите. По думите му, очертаващото се задълбочаване на проблемите с дисбалансите са разрешими чрез пазарните обединения на България със съседните държави и страната ни има трансграничен капацитет от 4400 МВ.
Според експерти обаче това означава внос на електроенергия евентуано на по-високи цени.
Тази перспектива се очертава и от анализ на Compass Lexecon, според който данни от ноември 2025 г. показват, че се очаква потреблението на електроенергия в България да бъде задоволено все повече от внос поради липсата на конкурентоспособност на въглищните електроцентрали. Прогнозите са те да произведат около 3 TВтм през 2026 г. и 0 TВтч до 2030 г., а тяхната дейност покрива големите амплитуди в работата на ВЕИ. „Нарастващото проникване на възобновяемите енергийни източници и извеждането от експлоатация на съществуващи лигнитни електроцентрали, обемът на балансиращите услуги ще се увеличи“, пише в доклада.
„Колкото повече ВЕИ в системата, толкова нашата система става по-зависима от съседните пазари“, отбеляза и Димитър Зарчев. За пример той посочи, че през студеното време тази година, например, вносът на електроенергия от съседните страни се е увеличил с 10%.
В центъра на проблема с нахлуването на ВЕИ и батерии в мрежата всъщност е драстичното намаляване на производствените мощности на изкопаеми горива между 2018 и 2024 г, показва и анализ на европейската асоциация EURELECTRIC, представен от генералния секретар на организацията Ник Стайнуонд. В него се отбелязва, че 49 на сто от въглищните мощности в България са изведени от експлоатация в този период и по тази причина през миналата година у нас е имало общо 84 дни в годината с цени над 284 евро/МВтч в търговията „ден напред“.
Според данните на EURELECTRIC, като се отчетат амбициите на ЕС за възобновяеми източници, до 2040 година ще са необходими четири пъти повече сега от наличния гъвкав капацитет за производство на енергия (тоест маневрени мощности, които да се включват и изключваг при необходимост веднага, без да е необходима продължителна подготовка). В същото време именно този вид мощности са намалели с 10 процента от 2018 до 2024 г. на фона на лавинния ръст на ВЕИ мощности, които „влизат“ и „излизат“ на секундата от мрежата.
Фабиен Рок, изпълнителен вицепрезидент на Compass Lexecon, отбеляза, че пазарът в България показва недостатъчна гъвкавост на мощностите и че не стига да има батерия, която да покрива два часа потребление, а са необходими решения за дългосрочно съхранение на енергията каквито са помпено-акумулиращите водноелектрически централи.
В доклада на Compass Lexecon също се разглеждат проблемите с напрежението и инерцията, тъй като „въртящите се мощности“, каквито са ТЕЦ-овете, излизат от системата. България няма газови електроцентрали, които предлагат гъвкавост, на практика единствената въглищна мощност, която е достатъчно маневрена за да поеме бърза включване и изключване от доставките на енергия е тази на най-новата ни въглищна централа „AES Гълъбово“, чийто договор за изкупуване на електроенергията й изтича през май тази година и не е ясно дали и как ще продължи работата си тя.
По време на дискусията бе засегнат не само проблемът с часовете в България с екстремно високи борсови цени, но и нарастващата честота на отрицателните цени. Ррегистрирани за първи път в България през 2023 г., през 2025 г. те са се увеличили до 170 часа, което е приблизително 2% от всички часове на търговия в сегмента „ден напред“, според данните на Compass Lexecon. Това влияе на бизнес моделите на конвенционалното електропроизводство, води до ограничаване на ВЕИ, което на свой ред създава проблеми във функционирането на цялата система.
Калоян Стайков, председател на Института за енергиен мениджмънт, също акцентира върху това, че трябва развитие на проекти за дългосрочно съхранение на електроенергия в Европа, каквито са ПАВЕЦ, и изрази мнение, че те трябва да намерят своето специално място в европейското законодателство и европейските механизмите за финансиране.
Българският евродепутат Цветелина Пенкова коментира, че в момента Европарламентът и Еврокомисията преразглеждат регламента за общия европейски пазар и сред предложенията е промяна във финансирането на енергийните проекти от общ европейски интерес и то вече да не става на парче, а разглеждани в общия контекст на пазара и свързаността на мрежите. Друга идея е да се въведат такси за производителите на енергия, които претоварват тесните места на мрежите, приходите от които да отиват в сметка за финансиране на преодоляването именно на тези проблемни участъци, каза тя.
Пенкова също така се ангажира да постави пред европейските институции и въпроса с подпомагането на проекти за нови ПАВЕЦ.
Повдигната бе и темата за въвеждане на своеобразни „застраховки“ срещу сривове на енергийните доставки като този в Испания и Португалия миналата пролет, което е довело до завеждане искове за десетки милиарди евро от страна на потърпевши бизнеси.
Според председателя на Българската фотоволтаична асоциация Меглена Русинова е време да започне разговорът за застраховки, плащани от производителите като защитата им от свръхвисоки цени при сривове, от загуби при непроизводство или екстремни цени на балансиране. Тези рискове обаче в никакъв случай не трябва да бъдат прехвърляни в цената за потребителите, заяви тя.
Експертите се обединиха около виждането, че не трябва да се подценява и опасността от кибер атаки срещу европейската енергийна мрежа, които при нарастваща свързаност имат потенциал да засегнат повече от една държава и големи региони.
Източник: mediapool
