Граждански организации днес поискаха мораториум върху новите индустриални ВЕИ проекти. Сред тях беше и представител на чирпанското село Златна ливада
81 436 декара земеделска земя и над 1700 декара гори са сменили предназначението си за пет години. Зад тази статистика на МОСВ стоят не само цифри, а територии, села, земеделие, природни ресурси и археологическа памет. За това предупредиха днес представители на граждански организации от различни части на страната на пресконференция на „Задруга за запазване на България“ в Националния пресклуб на БТА в София.
Тонът на срещата беше далеч от обичайния спор „за“ или „против“ зелената енергия. Участниците изрично подчертаха, че не оспорват възобновяемите енергийни източници като технология и принцип, а начина, по който, според тях, мащабни индустриални проекти се разполагат върху плодородни земи, пасища, горски територии, водосбори, природни и археологически обекти, често без достатъчно прозрачност и без реална оценка на натрупващия се ефект върху цели територии.
Сред гласовете на пресконференцията беше Женя Арнаудова от Инициативния комитет „За защита жителите и земите на с. Златна ливада“. Чирпанлийката представи картина на територия, в която, според гражданите, строителните и изкопните дейности се развиват в близост до археологически и природни ценности. По думите й в района има вековни дървета, които са естествена белодробна и екологична защита на региона, а терените крият археологически следи и обекти. Арнаудова превърна националната статистика в аргумент за необходимостта от спешна проверка. Формулировката е остра: „Дали бързат да запечатат терена със силициеви панели, преди компетентните органи да са проверили какво има под земята и какво вече е извадено оттам?“, пита активистката.
В консолидираното писмо до премиера Румен Радев изрично се посочва, че подкрепа има за разумно развитие на енергийния сектор, когато то е съобразено с обществения интерес, законността, икономическите интереси на страната, реалните енергийни потребности и опазването на природните и националните ресурси. Особено важно е, че искането за мораториум не се отнася до малките фотоволтаични системи за собствено потребление върху покриви на жилищни, обществени и индустриални сгради, складове, гаражи, паркинги и вече урбанизирани терени, които не изискват промяна на предназначението на земеделска земя или засягане на природни територии. Посланието от пресконференцията може да бъде сведено до четири думи: спрете, проверете, пребройте, публикувайте.
На брифинга бяха предоставени експертни становища и приложение с европейската правна рамка, на която гражданските организации основават своите искания.
Отделно от националните искания, Инициативният комитет на чирпанското село Златна ливада поставя конкретни въпроси към прокуратурата, МВР и Министерството на културата. Сред настояванията са незабавно спиране на строителните и изкопните дейности в землището на селото, проверки на терен и разследване на евентуално оскверняване на гробни паркове и унищожаване на археологически паметници. Иска се и пълна инспекция от Инспектората за опазване на културното наследство и ГДБОП за установяване на извършителите и размера на щетите по тракийските могили, римската крепост и азмото.
Златна ливада отправи и друг, далеч по-дълбок сигнал: че земята не е просто квадратура в инвестиционен проект. Тя е едновременно храна, вода, гора, пейзаж и памет.
„Земята на Златна ливада е свята!“, гласи финалът на изказването на Женя Арнаудова. И зад тази емоционална фраза стои конкретно искане: преди да бъде дадено следващото разрешение за строеж, държавата да е сигурна какво има на терена, какво ще бъде унищожено и дали общественият интерес действително е защитен. Защото енергийният преход има смисъл само ако бъде преход към бъдещето, а не към заличаването на миналото.
Димка КАБАИВАНОВА
