Малката Мина знае кои са Яворов и първата му любов
Мина Огнянова е само на 6 години, познава азбуката и дори сама е написала първото си писмо до Добрия Коледа, в което го моли да й донесе кукла. Една съвсем стандартна молба за момиченце, което обаче има далеч нестандартна житейска съдба, защото се е родило с куп тежки увреждания без за тях някой да предполага до момента, в който надава първия си вик.
„Бях на 24 години когато разбрахме със съпруга ми Владимир , че ще си имаме бебче. Спазвах всички предписания на личния си лекар и уж всичко си беше така както трябва, когато седмица или две преди да вляза в АГ-то стана ясно, че бъдещето ни момиченце има изкривяване на гръбначния стълб. Впоследствие, когато стана на около месец установиха, че има и хидроцефалия. Не ми се иска да се връщам назад във времето и да разказвам за шока, който преживяхме. След време разбрах, че освен предписаните ми лекарства и витамини е трябвало да пия и други, за плода, но кой знае защо не ми бяха казали за тях“, споделя майката на мъничката Мина – Светла Илиева.
Детето се родило на 9 октомври 2013 г. с нормално тегло от 3 кг, раждането станало по естествен път, пак така след време научили , че е трябвало да стане чрез секцио заради опасността от допълнителни увреждания. На шестия ден направили първата операция за наместването на прешленчета, последвала втора, трета… Неотдавна се наложила нова, за изваждането на имплантите, междувременно за пръв път потърсили помощ от ортопед, когато Мина станала на половин годинка. В търсене на подходящи ортопедични обувчици научили за швейцарския доктор Бруно Франиер, който по онова време вече е започнал да работи с деца от Стара Загора съвместно с бившата си вече снаха – легендарната тенисистка Мануела Малеева.
„Нямам представа колко пъти е преглеждана и консултирана от д-р Франиер, с госпожа Малеева станахме близки, тя е невероятен човек, винаги е откликвала на проблемите ни. Когато идва в България и Стара Загора винаги се интересува от състоянието на Мина, а и тя се радва да се срещнат“, обяснява Светла, докато изчакваме да приключи поредната рехабилитационна процедура в частния HBO-център, където тъмнокосата сладуранка се учи да ходи сама и без помощни средства под грижите на Христо Дечев.
Младият мъж и момиченцето са станали приятели за няколкото месеца, през които семейството, получило финансова подкрепа от Българската Коледа е потърсило и намерило професионалните услуги.
Мина все по-уверено стъпва с крачето, което е с 2-сантиметра по-късо от другото, повтаря движенията, подсказани от чичкото, смее се на шегите му и ако не знаеш за диагнозата – по нищо няма да я разпознаеш сред връстниците й.
Само Светла и Владимир си знаят колко безсънни нощи са прекарали, през колко перипетии и институции са преминали след като местният ТЕЛК преценил че дъщеричката им е на сто процента инвалид.
„Съпругът ми е строител, живеем при родителите му, които също работят, а аз съм все около Мина, защото процедурите са ежедневни и няма как да я оставя сама. Понякога, за по няколко часа помагам на съседи от квартала, имам професионална шофьорска книжка и карам колите им срещу скромно възнаграждение. Получаваме социална помощ за детето, но парите все не стигат, защото тя се нуждае от много неща, които стават все по-скъпи и не всичко се покрива от Касата“, обяснява слабичката жена.
За Българската Коледа научила от майката на дете-аутист, с която се запознала пред кабинета на д-р Георги Узунов, дългогодишният шеф на старозагорския Дом за медико-социални грижи за децата. Написала писмото – молба за финансова подкрепа, буквално в последния ден на месец май и дори не вярвала, че то ще бъде разгледано от Комисията. Изненадала се когато не след дълго получила положителния отговор, оказало се от инициативата под патронажа на президента Радев са утвърдили пълния размер от заявените 1400 лв. Вярно е, не били много, но без тях проблемът щял да се задълбочи, а и в центъра им направили отстъпки за част от процедурите.
Когато Мина (носи името на баба си по бащина линия Минка, но знае за поета Яворов и неговата изгора и нейна съименичка) станала на 5 годинки семейството потърсило възможност да я запише на детска градина. Навсякъде обаче срещнали отказ, детето е с физически проблеми, нуждае се от специализирани грижи, оправдавали се директорките. Един ден Светла потропала на кабинета на ресорния зам.-кмет Иванка Сотирова и споделила проблема си. Не вярвала на очите и ушите си, когато само след минути и няколко разговора по телефона момиченцето било записано в Детска градина „Радост“ с опция майката да бъде заедно с нея три часа дневно.
Самата Сотирова е забравила за този случай, но не скри че той не е единственият в градините да не са особено възторжени при появата на кандидатстващи деца със специални потребности.
Само след няколко месеца Мина Огнянова ще стане първокласничка, родителите й все още не са решили къде да я запишат, но обсъждат възможността да бъде приета в Националното училище по музикални и сценични изкуства „Христина Морфова“, чийто сграда е недалеко от дома им.
„Мина познава азбуката, може да чете сама приказките, може и да пише, дори сама написа писмото си до Дядо Коледа, а от няколко месеца вече може да брои до 10 на английски“, допълва Светла Илиева, докато тъмнокосата й щерка се забавлява с филмче за перипетиите на анимационните герои Том и Джери.
Христо ХРИСТОВ
