Споменът за нивата с глухарчета преследва сънищата на Кънчо Пенев
26 години след появата на първата му и засега единствена стихосбирка „Нива с глухарчета“ споменът за пухчетата на непретенциозното цвете продължава да изпълва сънищата на старозагореца Кънчо Пенев. Това може да разбере всеки един, надникнал тези дни в зала „Байер“, където дългогодишният журналист (по станала вече традиция) в навечерието на пролетта подреди новата си самостоятелна изложба. И пак по традиция тя е свързана с… огъня.
След „Въглен в огнището“ и „Огнището“ сега той е озаглавил новата си изложба „Огнивото“, като препраща въпросите към някогашното си стихотворение „Искра“: „Удар на желязо в кремъка и огънят избухва полудял/ и умира мигновено, преди да разбере, че е живял.“.
След едногодишен „пропуск“ живописецът е подбрал 120 от общо 160-те приготвени първоначално платна. Не за друго, а защото се оказало, че залата просто не може да ги побере.
Една след друга се редят „Вградена невяста“, „Златната трева“, „Пътеките“, „Бързай конче крилато“, „Да стигнеш небето с ръка“, „Омагьосаната гора“, „Светилището“, „Люлякови хълмове“, „Столицата на минзухарите“ и още, и още, звучащи повече като фрагменти от стихове, отколкото като наименования на картини. С усмивка на лице авторът лаконично уточнява: „Не забравяй, че все пак няколко десетки години си вадех хляба, като сменях заглавия на дописки!“.
Въпреки респектиращия брой самостоятелни изложби и многобройните ласкави отзиви Пенев все още не смее да се самопроизведе в художник. Предпочита да се представя като… чирак, който се надява все един ден да стане… калфа.
За разлика от риболова, където отдавна е „произведен“ в професор, но както се казва – това е тема за друг и то много дълъг разговор.
Дали пухчетата на глухарчетата няма да застелят пътека към нова стихосбирка? Вдига рамене – Божа работа е поезията. Но пък се зарича, че за предстоящата 70-а годишнина със сигурност ще изненада почитателите си с нови видения върху опънатите в рамки платна.
Христо ХРИСТОВ
