В началото на първата деседневка на октомври, съгласно устава на наградата „Будител на Стара Загора“, се проведе разширен Управителен съвет на Съюза на учените съвместно с Организационния комитет на Фондация „Будител на Стара Загора“. На форума бяха предложени три номинации:
– капитан Цветомир Василев, предложен от проф. Цанко Яблански;
– Нино Луканов, предложен от Галентин Караславов – Държавен архив, Стара Загора;
– проф. Иван Танев, предложен от проф. Димитър Сиврев.
И трите кандидатури бяха гласувани единодушно от всички присъстващи. По традиция призът ще бъде връчен навръх 1 ноември – Деня на българските будители, тази година в Културен център „Стара Загора“…
Верен и желаещ да е в полза на своите читатели, „Старозагорски новини“ представя и биографите на тримата номинирани за наградата „Будител на Стара Загора“.
Кап. Цветомир Василев – в изключително
творческо съзвучие със Стара Загора
Капитан Цветомир Василев е един от водещите диригенти на Българската армия. Роден е през 1972 г. във Велико Търново. Още от 5-годишен служи на музиката, като избира да свири на пиано, по-късно и на обой в школата към Младежкия дом в старата столица. На 15 години е приет в несъществуващото вече Средно музикално военно училище в София, а след завършването му се влива в редиците на Гвардейския оркестър на Българската армия. След завръщането си във Велико Търново попълва редиците на оркестъра на Националния военен университет (НВУ) „Васил Левски“. Междувременно завършва Музикална педагогика във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, където по-късно става и преподавател по обой. Свири и в оркестъра на Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов“. След специализация и конкурс през 2004 г. е назначен за диригент на оркестъра на Пета Шипченска механизирана бригада в Казанлък.
През 2007 г. цялата формация е предислоцирана във Втора Тунжданска механизирана бригада – Стара Загора, където дейно участва във всички армейски и градски ритуали и тържества. През 2006 г. заедно с оркестъра на НВУ „Васил Левски“ формират Фестивален военен оркестър. А през 2011 г. след една случайна среща с известния тромпетист Венцислав Благоев се заемат с организиране на наследника на „Лайв Зара Джаз“ – „Джаз форум Стара Загора“. Ражда се и любимото му дете – първият Военен биг бенд в страната.
Вече 10 години Военен биг бенд – Стара Загора, е традиционен музикален домакин на джаз фестивала в Града на липите и една от най-атрактивните големи формации на българската джазова сцена с множество изяви в цялата страна.
Военен биг бенд – Стара Загора, представя впечатляващ репертоар с вокалната подкрепа на любимите си дългогодишни солисти Милица Гладнишка и Цветомир Цанков. Музикалната енергия се излива в незабравими концерти с Джанис Харингтън, Харви Томпсън, Стефка Оникян, Марина Господинова, Михаела Филева, Велека Цанкова, Орлин Горанов, Еделина Кънева, Петър Салчев, Русалина Мочукова, Васил Петров, Орлин Павлов, Васил Спасов, Боряна Димитрова и др.
Концертирали са на „Моцартови празници“ – Правец, „Аполония“ – Созопол, „Дикси джаз фест“ – Велико Търново, „Пътят към върха“ – Пловдив. Освен във фестивали музикантите се изявяват и на клубната сцена на „Студио 5“, „София Лайв“ и много други.
Оркестърът влиза с лекота и в оперни продукции, а творческата колаборация с Държавна опера – Стара Загора, роди симфоничния проект Sting the Оpera с диригент кап. Цветомир Василев и със солист известния джаз изпълнител Петър Салчев.
В началото на 2017 г. кап. Цветомир Василев инициира успешна благотворителна кампания за набиране на средства за един от музикантите на оркестъра, който е диагностициран с онкологично заболяване. С изключително внимание подкрепя и осигурява сцена за децата на негови колеги и за учениците от НУМСИ „Христина Морфова“, избрали пътя на музиката, и помага на онези колеги от оркестъра, които имат нужда от изява и в други формации. Привлича любимата поетеса на Стара Загора Мария Донева за автор на текста на химна „Решителност и чест“ на Втора Тунджанска механизирана бригада.
Музикантите под пагон участват активно и във фестивали на военните духови оркестри у нас и в чужбина. През 2006 г. е организиран първият в България Международен фестивал на военните духови оркестри във Велико Търново, а от 2021 г. кап. Василев поема неговата подготовка. По инициатива на БНТ 2 през 2013 г. бе продуциран документален филм за военния духов оркестър на Стара Загора, който се излъчва и до днес.
В навечерието на 24 май 2022 г. и малко преди десетия Джаз форум Стара Загора концертът на Военен биг бенд – Стара Загора, „Джазът между вчера и утре“ бе избран за музикално събитие на 2021 г. в категория „Джаз“, в класацията на БНТ „Вечната музика“.
Стара Загора и кап. Цветомир Василев са в изключително творческо съзвучие и няма нужда някой да бъде убеждаван в активното и ценно присъствие в културния живот на града на маестрото! „Благодаря на колегите в униформа, че направихме това, за което други само си мечтаха“, обича да споделя каузата си диригентът.
Нино Луканов – поливалентният талант
Нино Ценов Луканов е роден на 14 ноември 1936 г. в с. Девине, Врачанско. Още от ученик Нино Луканов се увлича от театралното изкуство и сътрудничи на Врачанския драматичен театър, където изпълнява епизодични роли. След отбиване на редовната си военна служба работи като актьор в Драматичен театър – Ямбол, през сезона 1957/1958 г.
Завършва ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ през 1962 г. По време на обучението си в специалността „Актьорско майсторство“ в класа на професорите Георги Костов и Елка Михайлова получава назначение като актьор в Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора. Дебютира в ролята на студента от пиесата „Когато розите танцуват“ на големия Валери Петров. Следват знакови роли в пиесите „Рози за доктор Шомов“, „Разлом“, „Женитба“, „Ревизор“, „Златната карета“ „Почивка в Арко Ирис“, „Време разделно“, „Милионерът“ и др. Общо над 100 роли в повече от 7000 спектакъла на Старозагорския драматичен театър разкриват по най-добър начин широкия актьорски диапазон на твореца. Играе и на сцената на Куйбишевския драматичен театър в началото на 80-те години на миналия век.
Нино Луканов е и сериозен изследовател и теоретик на актьорското изкуство. През 1973-1974 г. специализира техника на говора в ГИТИС „Луначарски“ – Москва, и успешно защитава дисертация на тема „Дишането на актьора на драматичния театър“, като получава научна степен „Кандидат на изкуствоведческите науки“.
Актьорът Нино Луканов участва в 4 български игрални филма „Царска милост“ (1960), „Дъга срещу скорпион“ (1967), „Вибрация“ (1982), „Златният век“ (1984). Реализира успешни участия в художествени програми и постановки на БНТ, изявява се и на концертния подиум като рецитатор на поезията на Ботев, Маяковски и Гьоте. За приноса си в областта на театралното изкуство Нино Луканов получава заслужено признание – голямата награда „Стара Загора“ (1972), носител е на орден „Кирил и Методий“ III степен (1970) и I степен (1986), специалната награда „Златен акт“ на третия републикански преглед на историческата драма и театър във Велико Търново, но за актьора най-скъпото признание остава любовта на зрителите.
Активно спортува парашутизъм, безмоторно летене и йога. Записва 120 полета с безмоторен самолет и повече от 50 парашутни скока. Поставя и световен рекорд по витален капацитет в областта на дишането – 8400 куб. см, с изключително ласкави отзиви в българската и чуждестранната преса. През всичките си творчески години активно се занимава с фотоизкуство. Утвърждава се като фотограф, умеещ точно и вълнуващо да пресъздаде атмосферата на театралните постановки в снимков материал. Автор е на две самостоятелни фотоизложби в Стара Загора – „Театрални диалози“ (1983) и „Борис Христов в Стара Загора“ (1984). На 19.03.1994 г. инициира създаването на Музикално общество „Борис Христов“, което председателства и до днес. Събитията, организирани от Музикалното общество към настоящия момент, са повече от 100, посветени на изкуството и очарованието на великия оперен бас. Съхранената през десетилетията приятелска дружба между големите артисти на оперната и театралната сцена дава творчески импулс на Нино Луканов да издаде през 2004 г. книгата „Борис Христов. Незабравими мигове от едно приятелство“, изключително ценен авторски труд с тежест на монографично изследване, предлагаща богат документален и снимков материал…
Проф. Иван Танев – живот и научна
дейност между физиката и историята
Иван Танев Иванов е роден на 9.10.1951 г. в с. Самуилово, област Стара Загора. През 1969 г. завършва гимназия „Христо Ботев“ – Стара Загора, а през 1974 г. – Софийския университет „Свети Климент Охридски“, специалност „Атомна физика“. В периода 1974-1976 г. отбива редовна военна служба в АЕЦ „Козлодуй“. От 1976 до 1984 г. работи като физик в Химическия комбинат – Стара Загора, в База за развитие и внедряване и ръководител-участък по КИП и автоматика към цех.
От 1984 г. до 2019-а работи в Тракийския университет, Медицински факултет като асистент, доцент (1998) и професор (2014). От 1998 г. до 2018 г. е ръководител на Катедрата по физика, биофизика, рентгенология и радиология. Има придобити две специалности по „Автоматичен контрол и регулиране“ (1982) и „Медицинска и санитарна физика“ (1988). Защитил е две научни степени: доктор по биология (1995) и доктор на науките (2012). Основните му приноси са върху механизмите на киселинна, алкална и термична хемолиза на еритроцити. Издал е четири учебника по медицинска физика и биофизика, публикувал е 150 научни статии и доклади с около 450 цитирания.
Интересува се от българска история, фолклор и краезнание на Стара Загора. От 2010 г. е ръководител на Историческо дружество „Българска орда“ към НЧ „Климент Охридски“ – Стара Загора. Публикувал е 50 статии в исторически списания и сборници на исторически конференции, както и шест книги – „По пътя на българския етноним“ (2005), „История на село Самуилово“ (2006, 2021), „Град Берое в средновековната история на България“ (2017), „Произход и култура на древните българи“ (2018), „Богатството на българските диалекти“ (2020) и „Боруйската мала света гора“. Къде и кога се е покръстил княз Борис I“ (2021).
През 2016 г. той и Мариана Минкова откупуват и подаряват на РИМ – Стара Загора, позлатен сребърен пръстен с монограм, върху който с прабългарски руни е написана титлата КАНА. Пръстенът е от предхристиянската епоха и е носен от раннобългарски велможа, вероятно от български владетел. Заедно с Мариана Минкова обосновават възможността съвременният град Казанлък да е пряк продължител на средновековния град Крън. Създал е и поддържа сайтовете: www.protobulgarians.com и www.bg-popfolk.bg.
Заглавия на част от историческите статии: „Град Берое и областта Загора“; „Тервел и областта Загора“; „Загора не значи „Зад планината“; „Пръстен от Шуменско с прабългарски знаци“; „За произхода на името Казанлък и местоположението на град Крън“; „Анализ и подобрение на звукоизвличането при кавал“; „Върху значението на названията оногхонтор-блгар и утигур“; „Старозагорското аязмо на Теодор Тирон и покръстването на Борис Михаил“; „Върху значението на владетелските титли KANAЕYBIГI и CANISAUCI при прабългари и авари; „Реконструкция на част от детайлите по скалния релеф на Мадарския конник“ и др.
(СН)
