Има съдби, които не могат да бъдат разказани с обикновени думи. Те трябва да бъдат прочетени между редовете, чути в музиката и усетени в онова мълчание, което настъпва, когато нечия искреност докосне най-съкровеното в нас. Такава е поезията на Христина Радомирова, родена от необходимостта да бъде изживяна.
На 4 ноември Стара Загора се срещна с един необикновен свят, в който болката не търси съжаление, надеждата не е утешителна измислица, а любовта продължава да бъде възможна дори след най-тежките житейски изпитания. В залата на Народно читалище „Св. Климент Охридски-1858“ Христина Радомирова представи цялостното си творчество, а деветата й стихосбирка „Опция живот“ се превърна в емоционалния център на една среща с поезията, музиката и човешкия дух. Зад тези две думи – „Опция живот“, стои житейска философия, изстрадана чувствителност и убеждението, че човек не бива да бъде определян от ограниченията, които съдбата му поставя. Стои жена, превърнала думите в пространство за свобода, а изкуството – в начин да разговаря със света.
Събитието бе организирано от Народно читалище „Христо Танев-2020“ със съдействието на Народно читалище „Св. Климент Охридски-1858“ и Дружеството на писателите в Стара Загора. Сред присъстващите бяха поети, писатели, членове на литературната общност и приятели на авторката, дошли да споделят един творчески път, в който личното преживяване се превръща в общочовешко послание.
Вечерта бе водена с артистичност и топлота от старозагорска актриса Галя Александрова. Стихове на Христина Радомирова прозвучаха и в изпълнение на актьора Нино Луканов, а мултимедийната презентация допълни пътуването през годините, книгите и духовните пространства на поетесата.
Родена в Стара Загора, където живее и до днес, Христина Радомирова има вече своя разпознаваем литературен път. Нейни творби са публикувани в редица литературни издания и са звучали в ефира на Българското национално радио. През 2016 г. получава „Гран При“ за поезия от Михаил Белчев, а нейна творба е отличена и на Варненския национален конкурс „Любовта, без която не можем“.
Първата й книга – „Надежда назаем“, излиза с подкрепата на тогавашния областен управител на Стара Загора Мария Нейкова. Следват „Понякога се случва да съм птица“, „По безкрая на краткия миг“, „Акорди от звездите“, „Дъх на сътворение“, „Да си жив“ – в съавторство с Костадин Костадинов, „Да бъде обич“ и поетичният фотоалбум „Напук на всички невъзможности“, създаден съвместно с фотографа Георги Неделчев. Деветата книга – „Опция живот“, идва като естествено продължение на този богат творчески път. Самите заглавия на книгите й очертават особена поетична вселена, населена с надежда, птици, звезди, безкраи, обич и мечти. В тях се разпознава постоянният стремеж на авторката да открива светлината дори там, където животът е оставил своите сенки. Поезията й съчетава нежност и бунт, съзерцание и темперамент, тъга и самоирония. Любовта не е просто романтично чувство, а потребност и духовна сила. Болката не е скрита зад красиви думи, но и не получава последната дума.
Христина е жена с физическо увреждане, която се придвижва с инвалидна количка. Но би било несправедливо творчеството й да бъде разглеждано през тази призма. Нейните стихове не са молба за съжаление, а покана за съпреживяване. Тя не търси признание заради трудностите, които е срещнала, а чрез онова, което е създала въпреки тях. И може би именно тук се крие най-силното послание на „Опция живот“ – човекът е много повече от обстоятелствата, които го заобикалят.
Особено въздействащ акцент в представянето бе преплитането на поезията с музиката. Много от стихотворенията на Радомирова са превърнати в песни, които прозвучаха пред публиката. Аранжиментите и музиката са дело на самата поетеса – още едно доказателство за нейната творческа многопосочност, вероятно наследена от нейния дядо – старозагорския актьор Васил Радомиров. Тя не оставя думите затворени между кориците на книгите, а им дава нов живот чрез мелодията и сценичното изкуство.
В програмата се включиха ученици от Националното училище за музикални и сценични изкуства „Христина Морфова“, танцьори от Танцово студио „Карибе“, ученичката Таня Белчева от Девето ОУ „Веселин Ханчев“, китаристът Стефан Митев. Сред вълнуващите моменти бяха думите на председателя на Дружеството на писателите в Стара Загора Йордан Пеев, който се обърна към авторката с искрено вълнение: „Вашите стихове ме накараха да летя, да бъда част от хвърчащите хора. Поздравявам Ви с деветата стихосбирка „Опция живот“, в която има и опция любов, хората Ви обичат, поетът се ражда и има задачата болният да излекува здравия“. Това признание надхвърля рамките на обичайното литературно поздравление. То разкрива най-съществената сила на поезията – способността й да връща чувствителността на човека, да го освобождава от тежестта на ежедневието и да му напомня, че душата не е изгубила способността си да лети.
Христина Радомирова е част от духовния облик на Стара Загора. Затова представянето на цялостното й творчество бе не само личен празник за авторката, но и събитие за града. То показа колко важни са срещите между творци и публика, между поколенията и различните изкуства, между написаното слово и човешката потребност от красота.
В края на срещата с творчеството на Христина Радомирова остана не просто споменът за културно събитие, а важно напомняне: не бива да измерваме човека с границите на неговото тяло, нито живота – с трудностите, които ни поднася. Човекът е мечтите, които не е изоставил, любовта, която е съхранил, и красотата, която е успял да създаде. А Христина Радомирова продължава да пише своята история с думи, които носят чувства, с музика, която им дава криле, и с неподправена вяра в живота. И е направила своя избор. Нарекла го е „Опция живот“.
Димка КАБАИВАНОВА
