За последните 5 години по официални данни цените на стоките са се увеличили с над 50%. През последните 4 години държавата раздаде компенсации за бизнеса в размер на близо 4 млрд. евро за скъпия ток с обещанието да удържи цените и да облекчи гражданите. Големи вериги като „Лидл“ и „Кауфланд“ обаче вече бяха заключили електроенергията си на фиксирана цена – далеч от борсовата волатилност, заради която се даваха парите. Въпреки това получиха помощите. И продължиха да обясняват поскъпването на стоките със „скъпия ток“. Грубите сметки сочат потенциален размер на прибраните компенсации между 40-50 млн. евро общо за периода 2021 г. – август 2026 г. Кой всъщност беше защитен и кой плати сметката?
Фиксирана цена срещу компенсации
По западна практика големите търговски вериги не оставят енергийните си разходи изцяло на ежедневните колебания на борсата. Те могат предварително да договарят електроенергията си на фиксирана цена за 12 или 24 месеца. Важно е да се разбере: фиксираната цена не означава непременно евтин ток. Напротив – тя може да бъде по-висока или съпоставима с текущите борсови нива, защото в нея доставчикът калкулира риска от бъдещо поскъпване.
Компанията всъщност плаща за предвидимост: знае предварително колко ще струва електроенергията й и може още при формирането на бюджета и ценовата си политика да включи този разход в крайните цени на стоките.
И тук възниква същественият въпрос: ако високата фиксирана цена вече е включена в цените на стоките, а компанията впоследствие получи и държавна компенсация, изчислена заради високите борсови цени, къде остава икономическият ефект от тази компенсация?
Компенсаторните механизми се задействат именно заради движението на борсовата цена. Те не са предназначени да докарат допълнителен марж на компании, които вече са се изолирали от него и още повече – са калкулирали фиксираната висока цена в стоките си.
„Постоянното увеличение на цените на тока“
Междувременно говорителят на веригите и техните асоциации Николай Вълканов упорито обясняваше поскъпването на стоките с „постоянното увеличение на цените на тока“. Това се повтаряше през годините, докато компенсациите течаха. Може да се провери. И властта – независимо коя институция – пропусна да зададе най-простия въпрос: как, след като изсипваме 4 млрд. евро компенсации за скъп ток, именно него изтъквате като причина да повишавате цените на стоките?!
Официалната цел на постановленията на Министерския съвет и на програмите за компенсации беше ясна: борба с инфлацията, задържане на цените, облекчаване на гражданите. Липсваше формален нормативен ангажимент получателите да отразят помощите в крайните цени, за да не се товари механизмът. Но липсата на такъв ангажимент не отменя целта, заради която парите бяха отпуснати.
„България е малък пазар“
Следващият стандартен и също толкова несъстоятелен аргумент на г-н Вълканов е, че България е малък пазар, няма конкуренция, разходите са високи, затова цените са по-високи от тези в Западна Европа. Добре. Но ако пазарът е толкова малък и разходите толкова непропорционални, защо веригите отварят магазин на почти всяко голямо кръстовище? Разгледайкарти
„Лидл“ има обекти дори в безистени – на Лъвов мост, на „Алабин“, на „Раковска“. Всеки нов магазин означава персонал, ток, хладилници, логистика, наеми, складове, охрана. Никой не насилва тези компании да правят такава агресивна експанзия в „пъти по-малък пазар“. Това е техен избор. Разходите от този избор не могат после да се представят като неизбежна особеност на българския пазар, която потребителят просто трябва да плати.
Или идеята е друга – контрол над пазара и господстващо положение за сметка на население с най-ниския доход и стандарт на живот в целия Европейски съюз?
Кой плати два пъти?
Без достъп до вътрешните данни на компаниите не можем да твърдим с абсолютна сигурност каква част от компенсациите е влязла в печалбата, разпределена като дивидент извън България. Разгледайкарти
Самите им експерти по тръжните процедури за доставка на електроенергия признаваха, че компаниите купуват ток на фиксирани цени. Вероятно може да бъде проследено по кореспонденцията им и методологиите за ценообразуване в дружествата. Почти сигурно е, че в тези методологии разходът за електроенергията, закупена на фиксирана цена, е изцяло включен в цените на стоките.
Можем обаче да кажем нещо по-важно: държавата създаде механизъм, при който подобен резултат трябваше да бъде проследяван, а не просто предполаган за невъзможен.
Гражданинът рискува да е платил два пъти. Веднъж на касата – защото фиксираната цена (и „скъпият ток“) вече са влезли в цената на стоките. Втори път – чрез публичния ресурс, от който са платени компенсациите. А накрая дори няма право да разбере кой е получил икономическата полза.
Истинският въпрос не е дали някой е нарушил буквата на закона. Въпросът е дали държавата е дала публични пари с обещанието да защити гражданите, без изобщо да създаде механизъм, който да провери дали те са били защитени. И дали българският мениджмънт на тези вериги не е използвал точно тази дупка.
Циничният епилог
Най-горчивата част от цялата схема обаче е друга. Наблюдава се наемане на висококвалифицирани български кадри – хора, обучени включително тук, с местно образование и опит – които професионално менажират тези дружества. Те оптимизират разходите, управляват веригите, защитават маржовете и осигуряват печалбата.
Печалба, която след това се изнася извън България. Печалба, платена от населението с най-ниския доход и най-ниския стандарт на живот в целия Европейски съюз. Местни експерти, които работят за чуждестранни централи, за да извлекат максимално от най-бедния пазар на континента. Разгледайкарти
Това не е просто бизнес. Това е цинично използване на българския човешки капитал в услуга на износ на стойност, създадена от най-уязвимите потребители.
Източник: Гласове.бг
