На 16 ноември Стара Загора ще посрещне един изключително емоционален музикален спектакъл – „С обич на Вили Казасян“. С много любов, нежност и благодарност Хилда Казасян връща към живот музикалния свят на своя баща – големия композитор Вили Казасян.
В навечерието на концерта певицата даде ексклузивно интервю за медията ни, в което откровено говори за своя баща, за музиката, която остава във времето, за личната мисия да продължава неговото дело. Тя сподели вълнението си от срещите с публиката, спомени за Вили Казасян и надеждата, че той би бил доволен и горд от всичко, което прави днес. Това не е просто концерт, а лична изповед, споделен спомен и среща с музика, която не познава времето. Защото има обич, която остава завинаги, а има и музика, която продължава да говори на сърцата.
– Г-жо Казасян, проектът „С обич на Вили Казасян“ е много личен за Вас. Ако можехте днес да се върнете за малко назад и да поговорите с баща си, какво бихте искали да го попитате? Има ли нещо, което никога не сте успели да му кажете?
– Проектът е изключително личен за мен. Това, заради което съм истински щастлива, е, че бях изключително близка с татко – и като малка, и като по-голяма, а после и когато започнахме да работим заедно. Бяхме толкова близки и той беше толкова ценен за мен, че мисля, че сме си казали абсолютно всичко. Това ме кара да се чувствам спокойна и днес. Единственото, което ни остава, е да го попитаме дали е доволен от всичко, което правя през последните години, откакто него го няма – многобройните концерти, турнетата с препълнени зали, с един по-особен вкус към музиката, които сме приели като наша мисия. И много силно се надявам той да е доволен и горд от мен за всичко, което се случва.
– Баща Ви остави огромна следа в българската музика. Когато говорите за Вили Казасян с хората от по-младото поколение, кое най-много Ви се иска да знаят за него? Има ли нещо от музиката и характера му, което според Вас днес малко се позабравя?
– Всички сме създадени да пребиваваме на тази земя и след това малко по малко да бъдем позабравени. Това, което много искам да остане, е споменът за неговото изключително силно присъствие, за невероятното благородство, което излъчваше, и за незаменимото му чувство за хумор. То даже не беше просто чувство за хумор, а една невероятна усмивка към живота. Мисля, че хората, които са се сблъсквали с него, са усетили всичко това. Много ми се иска – и това беше идеята на този концерт, да подсетя хората, които са го чували, за неговата музика, а останалите да имат възможността да чуят изключителните произведения, които е създал и които са на абсолютно световно ниво. Музика с толкова нехарактерен за времето си вкус, в която той се е проявявал като истински новатор. Това е, което ми се иска хората да усетят и чуят в тази програма.
– В спектакъла баща Ви отново е до Вас – чрез музиката, мултимедията и спомените. Какво е усещането да споделяте толкова лична история с публиката? Има ли моменти по време на концерта, в които емоцията Ви надделява?
– Той е до мен не само в спектакъла. Татко е толкова силна част от мен, че сякаш си е тук, с нас, на тази земя. Има много такива моменти, в които емоцията надделява. Всеки път е различно при всяко представяне на тази програма – зависи от моето състояние в момента. Но като цяло програмата ми носи усещане за топлина, радост и обич.
– На сцената събирате толкова различни и ярки музикални личности – Васил Петров, Теодосий Спасов, Христо Йоцов и Плевенската филхармония. Как се роди тази идея и как успяхте да намерите общия музикален език между всички тях? Искахте ли да запазите звученето на баща си такова, каквото го помним, или по-скоро да го погледнете през своята чувствителност?
– Това не е първата подобна програма с тези хора, които изброихте, заедно с невероятните Живко Петров, Димитър Карамфилов и Михаил Йосифов. Ние сме заедно повече от десет години и „С обич на Вили Казасян“ се роди някак съвсем естествено. Отдавна сме сработени, обикаляме заедно с изключителните музиканти на Плевенската филхармония и имаме по 50-60 концерта годишно. Благодарение на тях всичко това се случва. Толкова сме сработени и толкова добре усещаме нещата заедно, че идеята да представим изключителната музика на баща ми дойде съвсем естествено. Аранжиментите са на Христо Йоцов, който е и племенник на баща ми. Мисля, че всеки влезе в собствената си роля и се получи нещо изключително. Успяхме да запазим емоцията на музиката на татко, без да я променяме, но същевременно да ? предадем нашето усещане и спойката помежду ни. Мисля, че именно това допринесе още повече за музиката.
– Вие от години търсите срещата между джаза, класическата музика, киното и популярните мелодии. Успявате да направите симфоничната музика достъпна и интересна и за хора, които иначе рядко влизат в концертна зала. Какво трябва да се промени, за да бъде тази публика все по-многобройна?
– Това приемам като наша мисия и мисля, че я изпълняваме изключително успешно. Казвайки Ви, че правим по 50-60 концерта годишно, сами разбирате, че в нашата малка страна това означава да посещаваме много места, където представяме следващата и по-следващата си програма. И залите са пълни! Това ме прави най-щастливия човек на света, защото наистина приемаме всичко това като наша мисия. Фактът, че хората идват на втората, третата и четвъртата програма, показва, че сме успели да направим тази музика достъпна и да ги направим щастливи чрез нея. А това всъщност е най-ценното и най-важното.
– Като дъщеря на Вили Казасян сигурно цял живот сте носили неговото музикално присъствие със себе си. Когато погледнете назад към своя път, в какво най-много приличате на него?
– В широкоскроеността, която нося и аз – в умението да заставаш над всички дребнотемия, над всички дребни неща, и да ги посрещаш с усмивка, точно както правеше баща ми. И слава на Господа, че имам това генетично заложено в характера си, защото иначе почти нищо от нещата, които правя, не би било възможно. Винаги има какво да те изнерви, на какво да се „вържеш“. Аз успявам да застана над тези неща и да превръщам работата си в празник. Това прави моя живот и живота на хората около мен много по-лек и по-щастлив. Тази способност съм наследила изцяло от татко, за което съм му безкрайно благодарна.
Разговора проведе:
Димка КАБАИВАНОВА
