Четвърт век от производството на първия си хляб навърши през ноември старозагорската фирма „Румдо 73“. Днес с нейните продукти се храни цяла Старозагорска област и част от България. Управителят на семейната фирма Димитрина Миткова бе любезна да отговори на въпросите на „Старозагорски новини“:
– Г-жо Миткова, с вашия хляб от четвърт век храните жителите на Стара Загора и съседни региони. Много труден и нерядко рискован бизнес. Но пък вие удържахте на пазара 25 г., затова ще Ви помолим да споделите началото на „Румдо 73“.
– Точно на 19 ноември 1993 г. замесихме първия хляб. Спомням си, че беше много по-студено от сега. Житейският път ни накара да търсим препитание. По примера на едни приятели стигнахме до идеята за правенето на хляб. Те произвеждаха хляб в Хасковска област. Започнахме с много труд, с много любов, с влагане на цялата душа в производството. Тогава в Стара Загора имаше 27 фирми за производство на хляб. Ние бяхме 28-ата.
– Сега имате собствена производствена база в кв. „Индустриален“, а откъде тръгнахте?
– Първоначално бяхме в кв. „Три чучура-север“. Там бяхме под наем. Цялото тестообработване тогава беше ръчно. Така продължи 9 години. През 2002 г. се преместихме в сградата на бившата Митница на летището на 120 кв. м площ, където бяхме една година. Имахме една тестомесачка, бяхме малко по-модернизирани, а от 2003 г. се преместихме в сградата на бившата „Наслада“ – фабриката, хранила България години наред. Работихме под наем там още 4 години. От 2007 г. сме в Индустриалната зона на града в наша сграда, на декар и половина застроена площ. През 2012 г. участвахме в европейски проект и сменихме цялото тестообработване, което вече е изцяло механизирано. Само с натискане на едно копче брашното, водата влизат през тръбопроводите и хлябът започва да се прави. Ръчно докосване на тестото почти няма. В момента ползваме малко ръчен труд само след охлаждането за пакетажа.
– С колко човека започнахте?
– Стартирахме с 6 човека. Сега сме 45.
– Всички ли във Вашето семейство са заети с тази дейност?
– Почти всички. Аз, съпругът ми, синът ми, доскоро и дъщерята беше тук, така че всички.
– Какви са изделията, които понастоящем предлага „Румдо 73“?
– Предлагаме 4 вида хляб на принципа само на пшенично брашно. Имаме хляб, който правим с лимец, с ръж, пълнозърнест със семена и пълнозърнест с фибри – това е фино смляна трица, която се прибавя към брашното. Предлагаме и типов хляб, а отскоро се занимаваме и с малко сладкарство.
– Какво е положението с качеството на пшеницата тази година?
– Добра е реколтата. Ние се занимаваме и със земеделие, успяхме рано да ожънем. Не се оплакваме. Има колеги, които ожънаха късно, след дъждовете, там вече нещата са малко по-различни. Основно глутенът изчезна и това е сериозен проблем. Метеорологичните условия влияят страшно много.
– Във връзка с това очаква ли се следващо увеличение на хляба?
– Не. Засега не.
– Има ли според Вас на българския пазар хляб от ГМО брашно – пченичен, царевичен?
– В сравнение с предни години пшениците наистина бяха изключително наши и брашната бяха качествени. Тоест те не са генно модифицирани. За различните землища обаче трябва да се има предвид какви пшеници се сеят. В момента се предпочитат само високо добивни пшеници. От меката, от която се прави хлябът, се сее по-малко, съответно ниската цена на хляба, на брашната водят до недобри резултати в този сектор.
– Производители от този бранш слагат ли примеси към брашната с цел печалба?
– Не мога да гарантирам за колегите. Никога не съм влизала в друг хлебозавод, освен в нашия. Аз държа на качеството на нашата продукция, за да се харесва на клиентите, за да сме на пазара. Чистотата на белия хляб, приготвен единствено и само от брашно, вода, мая и сол, гарантира отличния вкус.
– Има ли основание лимецът да се смята за нещо повече от пшеницата?
– Мисля, че това са неща, с които се спекулира. Ние сме млели лимец. Само лимец. Аз съм почти ежедневно, да не кажа денонощно сме цялото семейство в цеха и сме се мъчили да направим хляб само от лимец или само от ръж. Почти никой не може да направи такъв хляб. От пълнозърнестото брашно, смесено с грахам, 50 на 50, вече тогава става хляб. Това, което очакват нашите клиенти – да видят един хубав, навит хляб, пък вътре само пълнозърнесто или пък само ръжено брашно, само лимец, е невъзможно. Той не се развива, става твърд, трудно се яде даже. Масов хляб няма как да се получи само от пълнозърнесто брашно. В момента на пазара, включително и в нашия хляб, има, в зависимост от технологията, от 30 до 50% бяло брашно. Типовият хляб на „Румдо“ е само с 25% бяло брашно, малко пълнозърнесто, другото е типово брашно – пепелното съдържание на пшеничното брашно с остатъци от трица вътре, от това, което се пресява. Уж ниско калоричната част, но тя всъщност е по-качествената. Нашето семейство ядем само типов хляб и много си го харесваме.
– На какво се дължат белите петна в типовите хлябове, които срещаме на пазара?
– Случвало се е и при нас. Връщали са ми такъв хляб клиентите. Само при делителката може да се получи такова нещо. Това е машината, която дели на късове тестото. Тя се чисти между операциите, но има вероятност да остане малко тесто от бяло брашно и да влезе в типовото, след това да го завърти машината и да остане в типовия хляб като бяло петно. Тестото обаче се бърка при такива големи обороти на машините, че е невъзможно да е сложена някаква добавка и тя да не е омесена. Така че само при делителката може да се получи такова бяло петно. Ние пускаме 1 000 броя бял хляб, да речем, след него пускаме специалния хляб и въпреки че месачите чистят машината и са много съзнателни, както всичките ми колеги в цеха, е нормално някъде да остане макар и малко бяло тесто. То съответно няма как да се омеси вече и влизайки в черното, остава вътре. Носили са ми такъв хляб. Мъча се да обясня. Клиентът трудно го разбира. Не съм склонна да ги вкарам да видят производствения процес, все пак той си е наш, макар че няма кой да ни открадне технологията с едно поглеждане. На някой по-голям специалист бих могла да покажа къде точно става това, за да не се пишат неверни неща. Изключвам и колегите-производители да си правят лоша шега със себе си, предполагам, че всички мислим заедно в една посока – клиентът да е доволен.
– Защо черният хляб стана по-скъп от белия?
– Според търсенето, според мен. Май стана и промяна в народопсихологията на българина.
– От кога старозагорецът започна да търси нарязан хляб?
– Може би през 2003 г. Тогава купихме и първата си машина за рязане. Само определени магазини го искаха. Режехме много малко количество – по 1 000 хляба на ден. Сега правим 100% пакетиран и нарязан хляб. Само ако някой дойде в цеха, може да си купи цял хляб. Има обаче една носталгия, особено по селата. Стари жени са ми казвали: „Ей, чедо, да вземеш да ми пратиш един хляб, цял да го вкуся!“.
– Защо целият хляб има различен, по-добър вкус?
– Нищо не се е променило от технологията. Той излиза от пещта, охлажда се и влиза в резачната машина. Но на мен също ми се струва, че се променя вкусът на нарязания хляб. Така е, но го иска пазарът.
– Българинът не си прави вече хляба и даже иска да му е нарязан. По-мързеливи ли станахме?
– О, да. За жалост, да. Много е страшно. Не знам защо стана така. Може би всичко идва от родителите. Намирам грешка във възпитанието. След толкова години мога да кажа, че макар и моите деца да са трудолюбиви и да работят много, пак има нещо, което може да се доизкусури. А масово едно време се възпитаваше по модела: „Учи, мама, да не работиш.“ За мен това е страшно. Не ни се работи. За неграмотността да не говорим. Не можеш да плащаш на един човек, за да го научиш на занаят. Той трябва да ти плати, за да научи нещо. Ако си плащаш, задължително ще учиш. И тогава нашата образователна система ще има успех. Това, което правим, не е правилно. Трябва да дадеш, тогава оценяваш полученото. Преди 9-ти септември 1944 г. майка ми, която е вече на 82 г., за да може тя да ходи и да се учи, баща й е плащал в училище. Пътувала е пеш 2 км на ден. Семейството й е плащало за това, а не държавата. Изкривена е философията. Много съм против и стачките. Ние трябва да се научим първо да работим, а не да се чудим как да излъжем държавата и да скрием някой лев от данъци и в крайна сметка ходим да стачкуваме. Аз не ходя да стачкувам. Аз работя. Успехът е труд, труд, труд и пак труд.
– Какво мислите за факта, че изнасяме пшеница?
– Много се възмущавам от този факт и от това, че не се акцентира да не се изнася първична продукция, особено субсидирана. Това е един въпрос, който за съжаление нашата държава не е решила в полза на българския производител и потребител. Можем да изнасяме навън например фуражи. Съответно ще натоварим едно производство, ще има работа за повече хора. А при сегашното положение изнасяме в чужбина високодобивни пшеници, тоест изкарваме първичната продукция от полето и я караме на корабите. Мисля, че не е редно и се прави голямо престъпление спрямо нас.
– Ще посъветвате ли днешните българи да започнат отново да си правят хляба сами?
– Майка ми ме е отгледала с хляб, който тя месеше. И аз така съм си отгледала децата. Но това не може да се върне назад. Нека всеки да си живее живота, както намери за добре, но преди всичко да се трудим, а не да чакаме наготово. Постоянството е много важно. И любовта – тоест да вложиш цялата си душа в това, което правиш.
Интервюто подготви:
Стела АЛЕКСИЕВА
