Старозагорското клане – най-големият садизъм в българската история

На 19 юли с ли­тий­но ше­с­т­вие Ста­ра За­го­ра ще от­бе­ле­жи Де­ня на въз­по­ми­на­ни­е­то на жер­т­ви­те – пра­во­с­ла­в­ни хри­с­ти­я­ни, звер­с­ки из­би­ти в опо­жа­ре­ния до ос­но­ви град по вре­ме на Ру­с­ко-тур­с­ка­та вой­на. Ше­с­т­ви­е­то ще тръ­г­не в 17:30 ча­са от Ма­в­зо­лея-ко­с­т­ни­ца „19 юлий 1877“.

На та­зи да­та (стар стил) през 1877 г. за­по­ч­ва най-го­ле­ми­ят са­ди­зъм в бъл­гар­с­ка­та ис­то­рия, де­ло на ор­ди­те на Сю­лей­ман па­ша (Со­ло­мон Ле­ви – ис­ля­ми­зи­ран ев­ре­ин), из­к­ла­ли и из­го­ри­ли жи­ви над 14 000 мир­ни гра­ж­да­ни по ули­ци­те, къ­щи­те и чер­к­ви­те на Ес­ки За­а­ра (дне­ш­на Ста­ра За­го­ра). Дру­ги 10 000 де­ца и же­ни са из­п­ра­те­ни в Ис­тан­бул за ро­б­с­ка про­да­ж­ба.

В ма­со­во­то Ста­ро­за­гор­с­ко кла­не, ко­е­то про­дъл­жа­ва до 21 юли 1877 г., ос­вен тур­с­ка­та ре­до­в­на ар­мия на Сю­лей­ман па­ша уча­с­т­ва ал­бан­с­ки ба­ши­бо­зук и чер­ке­зи, ко­ман­д­ва­ни от Дай Ах­мед.

Ста­ро­за­гор­с­ка­та тра­ге­дия се пре­д­хо­ж­да от ня­кол­ко съ­би­тия.

На 10 юли 1877 г. Де­ве­ти Ка­в­ка­з­ки дра­гун­с­ки полк, пре­д­во­ж­дан от хер­цог Ни­ко­лай Ма­к­си­ми­ли­я­но­вич Лай­х­тен­бер­г­с­ки, вли­за в Ста­ра За­го­ра и го ос­во­бо­ж­да­ва. На 11 юли ген. Гур­ко и ген. Сто­ле­тов са тър­же­с­т­ве­но по­с­ре­щ­на­ти в ли­ку­ва­щия град. Пре­д­ни­ят от­ряд на ру­с­ка­та ар­мия, съ­с­то­ящ се от 12 000 ду­ши, сред ко­и­то и 6 дру­жи­ни бъл­гар­с­ки опъл­чен­ци под ко­ман­д­ва­не­то на ген. Гур­ко, ов­ла­дя­ва ва­ж­ни по­зи­ции, ко­и­то ог­ра­ни­ча­ват пре­ми­на­ва­не­то на тур­с­ки­те вой­с­ки от Юж­на Бъл­га­рия.

На 12 юли ген. Гур­ко сви­к­ва за­се­да­ние на бъл­гар­с­ки­те пър­вен­ци. Из­б­ра­на е При­в­ре­мен­на уп­ра­ви­тел­на ко­ми­сия с пре­д­се­да­тел Пе­т­ко Ра­чов Сла­вей­ков – ор­га­ни­за­тор на пър­ва­та гра­ж­дан­с­ка власт в гра­да. На 17 юли от­ря­дът на хер­цог Лай­х­тен­бер­г­с­ки на­пу­с­ка Ста­ра За­го­ра и се от­п­ра­вя към Но­ва За­го­ра, къ­де­то е тря­б­ва­ло да се съ­бе­рат вси­ч­ки ча­с­ти на Гур­ко­в­с­кия от­ряд, за да ос­во­бо­дят гра­да.

От­тук за­по­ч­ва го­ля­мо­то раз­ми­на­ва­не във фа­к­ти­те, пре­съ­з­да­де­ни от бъл­гар­с­ки­те ис­то­ри­ци и ру­с­кия по­л­ко­в­ник Ф. М. де Пре­ра­до­вич – ко­ман­дир на I бри­га­да на Бъл­гар­с­ко­то опъл­че­ние и на­з­на­чен за ко­мен­дант на Ста­ра За­го­ра, кой­то е опи­сал по дни и ча­со­ве кър­ва­во­то ля­то на 1877 г.

До­ку­мен­тал­ни­те дан­ни на по­л­ко­в­ник Пре­ра­до­вич со­чат, че на два пъ­ти на 17 и 18 юли от­ря­дът на хер­цог Лай­х­тен­бер­г­с­ки тръ­г­ва към Но­ва За­го­ра и на два пъ­ти се връ­ща в Ста­ра За­го­ра, без да из­пъл­ни за­по­ве­д­та на ген. Гур­ко.

В съ­що­то вре­ме 48 хи­ля­ден тур­с­ки от­ряд, ко­ман­д­ван от Сю­лей­ман па­ша, се на­со­ч­ва към Ста­ра За­го­ра и на 19 юли пре­д­п­ри­е­ма на­с­тъ­п­ле­ние сре­щу гра­да. След 6-ча­сов бой, спо­ред все още офи­ци­ал­ни­те в Бъл­га­рия ис­то­ри­че­с­ки дан­ни, вой­с­ки­те от Пре­д­ния от­ряд се от­те­г­лят към Ши­п­чен­с­кия про­ход, а спо­ред Пре­ра­до­вич е ста­ва­ло ду­ма за бя­г­с­т­во.

Част от опъл­чен­ци­те и ка­за­ци­те се ба­ри­ка­ди­рат в гра­да и съ­п­ро­ти­ва­та им про­дъл­жа­ва до сле­д­ва­ща­та нощ.

В бо­е­ве­те при Ста­ра За­го­ра Са­мар­с­ко­то зна­ме, по­да­ре­но на опъл­чен­ци­те от жи­те­ли­те на град Са­ма­ра, по­лу­ча­ва пър­во­то си бой­но кръ­ще­ние. С не­го в ръ­ка ге­рой­с­ки за­ги­ва ко­ман­ди­рът на Тре­та опъл­чен­с­ка дру­жи­на по­д­пол­ко­в­ник Па­вел Ка­ли­тин.

След те­ж­ки­те от­б­ра­ни­тел­ни бо­е­ве гра­дът е пре­в­зет, опо­жа­рен и сри­нат до ос­но­ви от тур­с­ки­те вой­с­ки.

Ак­то­ве­те на са­ди­зъм са ужа­ся­ва­щи. Бре­мен­ни­те же­ни са раз­па­ря­ни и от ко­ре­ми­те им са ва­де­ни не­ро­де­ни де­ца. Хо­ра са на­ни­з­ва­ни на шиш и пе­че­ни ка­то чо­ве­ш­ко че­вер­ме. Бъл­га­ри са оди­ра­ни жи­ви, а ко­жи­те им са на­пъл­ва­ни със сла­ма и са ока­ч­ва­ни по дър­ве­та­та. Ос­вен в за­па­ле­ни­те къ­щи, при­ю­ти­ли де­се­т­ки ста­ро­за­гор­ци, мно­го са из­го­ре­ни жи­ви, ня­кои пър­во по­ле­ти с газ. Дру­ги са го­ре­ни на жер­т­ве­ни­ци, има­ло раз­пъ­на­ти на кръст, на чи­и­то гър­ди е па­лен огън. В цър­к­ва­та „Св. Тро­и­ца“ са из­к­ла­ни 2 500 ду­ши, след ка­то хра­мът е бил об­с­т­рел­ван с ар­ти­ле­рия.

Из­пе­пе­ле­ни­ят и из­к­лан град ос­та­ва 5 ме­се­ца в ръ­це­те на тур­ци­те. Окол­ни­те се­ла имат съ­ща­та съ­д­ба.

Но ся­каш не­чия не­ви­ди­ма ръ­ка е из­т­ри­ла та­зи апо­ка­ли­п­ти­ч­на част от бъл­гар­с­ка­та ис­то­рия. По вре­ме­то на со­ци­а­ли­з­ма за нея се съ­о­б­ща­ва­ше в уче­б­ни­ци­те те­ле­г­ра­ф­но, въ­п­ре­ки че то­ва из­т­ре­б­ле­ние е по-зло­ве­що и все­о­б­х­ва­т­но от кла­не­та­та при Ап­рил­с­ко­то въ­с­та­ние.

Се­га е мал­ко по-раз­ши­ре­на, спо­ме­на­ва се ци­ф­ра­та от 14 000 из­к­ла­ни и из­би­ти ста­ро­за­гор­ци, но про­дъл­жа­ва да се твър­ди, че Ста­ра За­го­ра е би­ла жер­т­ва­на, за да бъ­де спе­че­ле­на Ру­с­ко-тур­с­ка­та вой­на. И ни­то един бъл­гар­с­ки ис­то­рик през из­ми­на­ли­те 30 го­ди­ни де­мо­к­ра­ция не на­ме­ри ку­ра­жа да на­пи­ше ис­тин­с­ка­та ис­то­рия на ста­ро­за­гор­с­ко­то кла­не, пред ко­е­то Ба­так бле­д­нее. И ни­то ед­но бъл­гар­с­ко из­да­тел­с­т­во до мо­мен­та не пре­из­да­де „Спо­ме­ни­те за Ру­с­ко-тур­с­ка­та вой­на“ на ру­с­кия по­л­ко­в­ник и ко­мен­дант на Ста­ра За­го­ра Ф. М. де Пре­ра­до­вич.

Ма­те­ри­а­ла по­д­го­т­ви за пе­чат:
Йо­в­ка НИ­КО­ЛО­ВА