Старозагорската Баба Марта стегна куфарите и вече е в Париж. В тях няма сувенири, а прежда, прясук и книга с български легенди. Утре, 21 февруари, в Българското училище „Кирил и Методий“ във френската столица се чува познатото: „Дръж нишката по-здраво, че Пижо ще избяга!“. Четири работилнички с деца от различни възрасти ще превърнат училищните стаи в малки мартенски ателиета, а Париж, поне за ден, в червено-бяло предградие на Стара Загора. Работилничките ще води старозагорската журналистка Таня Иванова (бивш кадър на „Старозагорски новини“), която от десетилетия е призната като най-добрата майсторка на бяло-червените символи на българската традиция, с които на 1 март се закичваме за здраве.
Поканата за това гостуване идва от друга старозагорка с будно сърце – Румяна Шибилева-Ронжие, преподавател в училището и носител на Националната награда „Неофит Рилски“.
„Таня, децата трябва да пипнат традицията, не само да я чуят“, настоявала тя още преди години. А сега организирала не само работилничките, а и обиколка из парижките забележителности (когато се свързахме, бяха в Лувъра, после до Айфеловата кула).
В тази своеобразна „българска завера“ участва и Любина Папазова, преподавател на подготвителната група в училището и дъщеря на старозагорския скулптор Филип Папазов. Именно тя преди време пренесла в чекирания си багаж основното оръдие на труда на Таня Иванова – прочутия прясук.
„Това е инструмент, братовчед на вретеното. Децата много го харесват, въртят го, снимат се с него, все едно е звезда от киното“, разказа майсторката. А тя самата открила негов „роднина“ чак на остров Майорка по време на занаятчийска командировка, но признава: „Нашенският си е най-чевръст“.
Третият стълб на парижката българска мисия е Елена Иванова, дългогодишен председател на Асоциация „Български език, език европейски“, чиято основна дейност е именно училището, както и Първата българска гимназия в Париж.
Таня Иванова не е пристигнала във френската столица само с прежда и инструменти. Тя носи и специално издание на Библиотека „Родина“, съставено от Димитрина Златева, в което са събрани песни, стихотворения, легенди и поверия за мартеницата.
„Това е една дълго мечтана от нас с Руми работилничка – за пръв път говорихме за това преди 15 години. Преди няколко години направихме виртуална версия от музея. После дойде ковидът, мина време, а ние все си вярвахме, че ще стане. Е, дойде и това време. В училище „Кирил и Методий“ традициите и уважението към българското са на особена почит. И във всичко, което правят, са увлечени и децата, и родителите. Срещата с тях е важна за мен, защото ме интересува как успяват да организират толкова български празници. И то далеч от България. Искам да чуя малките българчета и да им помогна да зарадват близките си с истински мартеници. Не е достатъчно да усучеш бяло и червено. Трябва да знаеш защо го правиш“, сподели за медията ни Таня Иванова от Париж и обеща за децата не просто занимание, а истинско потапяне в традицията: с разкази за Баба Марта, с показ на автентични образци и с много смях около масата.
А зад усмивката й стои и лична битка. Таня Иванова е преживяла тежка операция на дясната ръка и продължава раздвижването, но не се отказа от срещата в Париж.
„Боли, но мартеницата лекува“, отговаря тя кратко на въпроса дали не й е било трудно да тръгне към Париж. От години тя води работилници в детски градини и училища в Стара Загора и по нейна идея Общината организира празника „Млада Марта“ в парк „Пети октомври“. Тази година събитието няма да се състои, но пък бялото и червеното ще се разходят край Сена.
И ако някой се зачуди какво прави една Баба Марта в Париж през февруари, отговорът е прост: връзва нишките между България и света. А когато децата в българското училище завържат своите първи мартенички, вероятно ще се чуе и въпросът: „Госпожо, догодина нали пак ще дойдете?“. Ако съдим по гласа на Таня Иванова, отговорът със сигурност вече е усукан.
Димка КАБАИВАНОВА
