На 7 август от 21:00 часа в Летния театър на Стара Загора за първи път пред българската публика ще гостува един от емблематичните оркестри на Италия – Филхармонията „Джузепе Верди ди Салерно“. Под диригентската палка на световноизвестния маестро и композитор Гуидо Манкузи (чети интервю с него в сайта ни) публиката ще чуе емблематични произведения от оперното и симфонично наследство на Джузепе Верди, изпълнени с автентично италианско звучене под открито небе. Специални солисти на вечерта ще бъдат италианският баритон Марко Ди Сапия и българското сопрано Таня Радева-Лазарова, която е специално поканена от италианския оркестър да участва в националното му турне в България.
Таня Радева-Лазарова е сред ярките имена на съвременното българско музикално изкуство. Тя притежава докторска степен по „Теория и практика на изпълнителското изкуство“, а професионалният й път обединява успешна международна кариера като оперна и камерна певица, диригент и преподавател. Нейните изпълнения са аплодирани в редица европейски държави, а репертоарът й обхваща произведения от Моцарт, Верди и Пучини до мюзикъли и съвременна българска музика. Като дългогодишен диригент на Детския хор на Българското национално радио тя работи със световноизвестни артисти като Хосе Карерас и Таря Турунен, а за участието си в продукцията на Софийската опера и балет „Борис Годунов“ е отличена с наградата „Кристална лира“. Гласът й звучи в записи за БНР, БНТ и звукозаписни студиа в Италия и САЩ. Тя е съпруга на диригента Светослав Лазаров, който дирижира премиерните спектакли на мюзикъла „Суини Тод“ от Стивън Сондхайм на сцената на Античен форум „Августа Траяна“ – спектакъл, превърнал се в едно от най-значимите музикално-театрални събития в културния календар на града и страната.
В навечерието на националното турне на Филхармонията „Джузепе Верди ди Салерно“ журналист от „Старозагорски новини“ разговаря с Таня Радева-Лазарова за магията на италианската музика, отговорността да представяш българската култура пред международна публика и вълнението да бъдеш част от едно толкова престижно събитие.
– Г-жо Лазарова, Вашият артистичен път преминава през оперната сцена, камерната музика, диригентството и преподавателската дейност. Как всички тези роли се допълват в изграждането Ви като музикант?
– За мен музиката никога не е била ограничена само до една професионална посока. Всичко, което съм правила през годините, се допълва по естествен начин. Работата като певец ме учи на нюансите на музикалното изразяване, диригентството ми дава по-широк поглед върху произведението и ансамбловото му звучене, а преподаването ме кара непрекъснато да преосмислям натрупания опит. Вярвам, че колкото повече гледни точки има един артист към музиката, толкова по-пълнокръвно успява да я предаде на публиката.
– Предстои Ви участие в националното турне на Филхармонията „Джузепе Верди ди Салерно“. Как приехте поканата да бъдете специален гост-солист на престижния италиански оркестър?
– Това е голямо признание и огромна радост за мен. Италианската музикална традиция има изключително място в световната култура, а възможността да бъда част от първото им турне в България прави преживяването още по-вълнуващо. Особено ценя факта, че концертите ще достигнат до публиката в различни градове на страната, като Стара Загора е първа. Убедена съм, че срещата между италианската музикална школа и българските ценители ще бъде истински празник на класическата музика.
– Какво отличава музиката на Джузепе Верди и защо тя продължава да докосва хората повече от век и половина след създаването си?
– Верди притежава рядката способност да превръща човешките емоции в музика. Неговите герои са истински хора – силни, уязвими, страдащи и обичащи. Той не изисква единствено добра вокална техника, а пълно артистично отдаване. Публиката днес има нужда от искреност. Красивият глас е важен, но не е достатъчен. Хората искат да почувстват историята, да преживеят музиката заедно с изпълнителя. Именно това прави Верди толкова съвременен и днес.
– В репертоара Ви присъстват както световни оперни произведения, така и творби на български композитори. Каква е ролята на българската музика в днешния културен живот?
– Българската музика заслужава да бъде представяна със същото самочувствие, с което представяме световната класика. Тя не трябва да бъде възприемана като нещо предназначено само за тесен кръг специалисти. Имаме изключителни композитори и произведения, които могат да развълнуват всяка публика, когато бъдат изпълнени с отношение и разбиране. Важно е да изграждаме културен контекст около тези произведения и да ги представяме по начин, който ги прави близки до съвременния слушател.
– Често сте първият изпълнител на нови произведения. Какво Ви носи срещата със съвременната музика?
– Това е едно от най-големите творчески предизвикателства. Когато изпълняваш музика, която никога не е звучала пред публика, ти носиш особена отговорност. Няма изградена традиция, към която да се обърнеш – ти си този, който прави първата крачка към слушателя. Особено вдъхновяваща е възможността да работиш непосредствено с композитора. Този диалог е безценен и прави творческия процес много жив. Вярвам, че културата не съществува единствено чрез съхраняването на наследството, а и чрез създаването на нови произведения.
– Като диригент сте работили по мащабни продукции. Какво остава невидимо за зрителя, когато завесата се вдигне?
– Зад всеки успешен спектакъл стоят десетки хора, стотици часове репетиции и огромна отдаденост. Публиката вижда само крайния резултат, но истинската магия се случва много преди премиерата. Мащабните постановки са сложен организъм, в който всеки детайл има значение. Диригентът трябва да бъде едновременно музикант, организатор и човек, който умее да обединява различните творчески енергии в едно цяло. Това е огромна отговорност, но и невероятно удовлетворение, когато музиката оживее пред очите на публиката.
– Съпругът Ви – диригентът Светослав Лазаров, е отраснал в семейството на големия български композитор Парашкев Хаджиев. Как това музикално наследство присъства във Вашия професионален и личен свят?
– Връзката ми със семейството на композитора Парашкев Хаджиев е не просто биографичен факт, а много съществена част от моето музикално израстване и професионален път. За мен това наследство присъства най-вече чрез живото предаване на традицията – чрез работата ми с Людмила Хаджиева, която беше мой учител и човекът, който ми разкри стилистиката, мисленето и вътрешната логика на тази музика. Това не беше само вокално обучение, а дълбоко навлизане в естетиката на един композитор и в начина, по който неговата музика трябва да бъде преживяна и интерпретирана. С времето осъзнах, че да си свързан с такова наследство, носи и отговорност. Това означава да подхождаш с уважение, но и с активна творческа позиция – да поддържаш тази музика жива, да я представяш пред нова публика и да я защитаваш чрез качеството на изпълнението. В личен план тази връзка ми даде и по-дълбоко разбиране за приемствеността в изкуството. Музиката не е нещо статично – тя се предава, развива и преосмисля през поколенията. Аз се чувствам част от тази приемственост и се старая да я продължа по най-честния за мен начин. Така това наследство не е просто част от моята биография, а жив процес, който продължава да влияе на моята работа и на начина, по който възприемам музиката като цяло.
– След толкова години на сцената има ли нещо, което продължава да Ви вълнува непосредствено преди концерта?
– Вълнението никога не изчезва. Ако един артист престане да изпитва трепет преди срещата с публиката, вероятно е изгубил нещо много важно по пътя си. Всеки концерт е ново начало. Независимо колко роли, сцени и отличия стоят зад гърба ти, моментът, преди да излезеш пред публиката, остава специален. Той носи едновременно отговорност, радост и благодарност, че имаш възможността отново да споделиш музиката с хората. Именно това чувство ме кара да обичам професията си и след всички тези години.
Въпросите зададе:
Димка КАБАИВАНОВА
