Може ли и вълкът да е сит, и агнето цяло? Да, но когато има любов
Македония е душата на България. Македония е онази дъщеря на Майка България, която бе похитена преди столетие. Която беше мъртва, но оживя; загубена бе, но се намери.
Такава е истината за всеки български патриот, който умее да вижда по-надълбоко от халба с бира и по-надалече от дължината на три кебапчета. Да, парадоксално е, но има и истински български родолюбци, които не осребряват патриотизма си на избори и чрез партийни субсидии. А които бъркат дълбоко в собствения си джоб, за да направят нещо добро за нашего брата-българина, независимо къде живее – в България, в Македония, в Сърбия, в Молдова, в Украйна, в Румъния. Които се опитват да мислят и действат държавнически, без да са политици или управленци. Става дума за д-р Милен Врабевски. Доколкото е известно – негова е заслугата за първоначалния тласък на започналия процес на сближаване между православните църкви на България и Македония, чийто досегашен връх е решението на Св. Синод на БПЦ от 27.11.2017 г. да съдейства всячески за придобиването на каноничен статут на Македонската православна църква (МПЦ). От тази дата насам нещата изглеждаха като да вървят по мед и масло. Очакваше се поредната крачка в сближаването между двете църкви да бъде съвместното честване на 1000-годишнината от създаването на Българската Охридска архиепископия.
В Охрид, разбира се
И изведнъж – като гръм от ясно небе – дойде решението на Синода от 14 май т.г., че няма да изпратим нито делегация, нито дори един-единствен пратеник на честванията. Мотивът – че така сме щели да легитимираме претенциите на МПЦ-ОА да бъде правоприемник на Охридската архиепископия. За това се сети пръв дядо Наум Русенски. И то, скоро след срещата си с говорителя на Путин – о.з. ген. Решетников. Подозрително скоро… С 8 гласа „за“ и 5 гласа „против“ предложението на дядо Наум бе прието. И се започна мятането на мълнии между патриоти и синодали. Д-р Врабевски заклейми осемте владици като проводници на чуждо влияние и поиска намесата на нашето контраразузнаване. На 18 май пред Синода имаше и скромен протест. По-сериозен протест се задава на 22 май.
Един млад „дядо“
отвърна по хлапашки на Врабевски, стигматизирайки го като „псевдопатриот“, „анархист“ и „маргинал“, като по този начин, с този уличен език, дискредитира не някой друг, а именно висшия клир. Жалко.
За щастие, с подобающ на Църквата тон, накрая се намеси в „диалога“ и митрополит Киприан в качеството си на председател на Синодалната архиерейска комисия за преговори с Македонската православна църква и останалите Поместни православни църкви за установяването на каноническия статут на МПЦ. Той съобщи, че Комисията продължава своята дейност и че Св. Синод на БПЦ-БП досега не е извършил никакви действия, противоречащи на каноните на св. Православие. В този смисъл всякакви спекулации за налагане на схизма на БПЦ-БП не отговарят на действителността. „Накрая искам да призова всички обични в Господа братя и сестри да имаме мир в Христа Спасителя, да имаме добро отношение към всички, които имат различно мнение, да намерим вътрешното спокойствие на миротворство и братолюбие за (решаването на) един толкова важен въпрос, който касае Православното ни наследство, за да не бъдем упреквани в национално предателство или бездейственост от заинтересовани страни“, с тези думи завършва изявлението на митрополит Киприан.
Какво ще се случи оттук нататък?
Не е нужно да сме ясновидци, за да разиграем един възможен вариант. Патриарх Неофит най-после излезе от болницата. С неговия сговорчив нрав, ако се стигне до повторно гласуване, Синодът би могъл да промени решението си и да изпрати наша делегация за честванията в Охрид. Не е задължително нашите владици да участват в богослужението на схизматичните ни (засега) братя по кръв. Защото няма да е според канона. Но биха могли да оповестят пред цялото тържествено събрание нашата позиция – че именно БПЦ е законният приемник на Охридската архиепископия. А в това, че и вардарските ни братя припознават Охридската архиепископия като своя, няма абсолютно никаква трагедия. Защото и те са българи.
С две думи – всичко е въпрос на любов. „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си.“. А когато любовта я няма, на нейно място се настаняват думички като „национални предатели“, „псевдопатриоти“ и „маргинали“…
Петър МАРЧЕВ
