Жалко е, че руско-българското сътрудничество се превърна в заложник на антируската кампания, разгърната от евроатлантическия блок, заяви Елеонора Митрофанова в интервю за РИА Новости
Оръжейните заводи в България продължават да работят на високи обороти, а продукцията на българския военно-промишлен комплекс – предимно снаряди и боеприпаси – се продава в огромни количества на съюзниците на София в НАТО и ЕС, посочва посланикът на Руската федерация в България Елеонора Митрофанова в интервю за РИА Новости.
Като се има предвид, че в западните държави няма реална необходимост от подобни обеми въоръжение, предимно от съветски тип, с голяма степен на вероятност може да се предположи, че в крайна сметка цялото това оръжие попада в Украйна, заявява тя.
Ясно е, че България като член на ЕС и НАТО едва ли би могла да води спрямо Русия собствена политика, съществено различаваща се от общата линия на Запада, казва още посланичката.
„И все пак е жалко, че руско-българското сътрудничество, което всъщност е много „по-възрастно“ от официалните дипломатически отношения, се превърна в заложник на антируската кампания, разгърната от евроатлантическия блок“, заявява тя.
По думите й някога активното и взаимноизгодно сътрудничество в ядрената енергетика по инициатива на София постепенно се прекратява, според нея понякога в ущърб на интересите на икономиката и сигурността на самата България.
Според Митрофанова присъединяването на България към Шенген е намалило привлекателността на страната за част от руските туристи поради промяната на визовите процедури.
„По-рано Република България имаше собствен национален визов режим, който много руски граждани смятаха за сравнително предвидим и удобен. След присъединяването към Шенгенското пространство за пътуване е необходима пълноценна шенгенска виза, чието издаване често е свързано с по-дълги срокове за проверка на документите. Негативно влияние върху броя на кандидатстващите за влизане в България руски граждани оказа и прекратяването по инициатива на ЕС на двустранното споразумение за облекчен визов режим“, подчертава тя.
Митрофанова акцентира и на екстрадирането от България в САЩ на руснаците Олег Олшански и Сергей Ивин.
„През април тази година МВнР на Русия публикува списък на държавите с повишен риск от задържане на руски граждани по искане на САЩ, в който беше включена и България. Това не беше направено без основание – през декември миналата година в София по искане на американските власти бяха арестувани двама руски граждани“, посочва Митрофанова.
Интервюто е дадено по повод 147 години от установяването на дипломатически отношения. На 7 юли 1879 г. А. П. Давидов, първият консул на Русия в София, връчва акредитивните си писма на българския княз Александър Батенберг.
Източник: tribune.bg
