Премиерът Денков – доволен, лидерът на КНСБ – също
След високо напрежение на протеста на енергетици и миньори пред прозорците на властта и проведени преговори с премиера Николай Денков бяха поети конкретни ангажименти от страна на управляващите, предаде dir.bg.
„Получихме конкретен ангажимент, че до 15 октомври ще бъде създадено държавно предприятие. То ще бъде финансирано регионално по Плана за възстановяване и устойчивост за Стара Загора, Перник и Кюстендил“, обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров, който заедно с президента на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов и представители на протестиращите влезе да преговаря с премиера.
„Така дори и един миньор да остане без работа, ще може да бъде преназначен при същите условия на работа, от мините в това държавно предприятие“, обясни Димитров. Това е единственият сигурен начин да гарантираме на миньорите, че няма да останат без работа във времето до 2038 г., добави той.
А точно срещу това предприятие за рекултивация се обявиха дни преди големия протест синдикалните структури на КТ „Подкрепа“ в „Мини Марица-изток“. Защото точно то, по думите им, ще види сметката на концесионния договор, в който недвусмислено е записано, че освен добив на въглища държавното въгледобивно дружество трябва да извършва и рекултивация на освободените от въгледобив терени. А пък в Плана за възстановяване и устойчивост, предаден в ЕК от кабинета на „Промяната“ с премиер Кирил Петков, е записано, че към въпросното държавно предприятие трябва да бъдат прехвърлени всички активи на двете държавни дружества от комплекс „Марица изток“ – „Мини Марица-изток“ ЕАД и ТЕЦ „Марица изток 2“. Защо ли???
Информационните агенции съобщиха, че докато протестиращите са чакали резултата от преговорите, напрежението пред „триъгълника на властта“ се е повишило и част от миньорите и енергетиците са се опитали да нахлуят в сградата на Министерския съвет, но са били спрени от полицията и жандармерията.
Какво точно поискаха синдикалните централи днес
На първо място – правителството незабавно да приключи преговорите с Европейската комисия в изпълнение на решението на НС от 12.01.2023 г. за предоговаряне на изискването за намаление с 40 на сто на емисиите от парниковите газове до 2026 г. в енергетиката в сравнение с 2019 г., стана известно по време на протеста.
На второ място – да отпаднат предлаганите от Комисията за енергиен преход към Консултативния съвет за Европейската зелена сделка сценарии за окончателно затваряне до 2030 г. на мощности за въгледобивно електропроизводство, което е в явно противоречие с решението на Народното събрание (НС) за запазване на въглищната енергетика до 2038 г.
На трето място – осигуряване на финансиране от европейските фондове за въвеждане на иновативни технологии и нови нискоемисионни приложения, позволяващи електропроизводство с по-ниски въглеродни емисии от топлоелектрически централи (ТЕЦ), което ще гарантира потенциала на въглищата като енергиен ресурс.
На четвърто място – да се пристъпи незабавно към изготвяне на Общ устройствен план на комплекса „Марица изток“ като гаранция, че комплексът ще бъде запазен в неговата цялост.
На пето място – договаряне на Механизъм за капацитет след 2025 г.
На шесто място – правителството да актуализира Интегрирания национален план „Енергетика и климат“ и да изготви Енергийна стратегия на Република България с хоризонт до 2050 г., които да съгласува със социалните партньори.
На седмо място – Министерският съвет трябва да одобри териториалните планове за справедлив преход само след съгласуване със социалните партньори.
На осмо място – НС трябва да вземе ново решение за отлагане на срока за либерализация на енергийния пазар за битовите потребители от януари 2026 г. с поне 3 години или до постигане на средноевропейските нива на домакинства в положение на енергийна бедност.
На девето място – в срок до 28 септември 2023 г. да се подпише с национално представените синдикати Национално споразумение за справедлив преход.
Денков: „Имаме съгласие по почти всички точки в декларацията“
„В хода на разговора установихме, че имаме съгласие по почти всички точки в декларацията. Има няколко нюанса по това как трябва да се реализират предложенията, които те правят, но това са по-скоро технически проблеми. Споразумението ще можем да подпишем до края на месец септември“, обяви премиерът Николай Денков след края на срещата с представители на КНСБ и КТ „Подкрепа“.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров каза от своя страна, че са постигнали съгласие по-малко от две седмици националното споразумение за справедлив преход да бъде подписано.
Относно бъдещото държавно предприятие за рекултивация Пламен Димитров обяви: „Това е единственият сигурен начин да им гарантираме (б.р. на миньорите от „Мини Марица-изток“), че няма да останат без работа до 2038 г. и ще продължат да работят и след това“.
По информация на агенция „Фокус“ Пламен Димитров е обявил още, че ще се създава индустриален парк „Марица изток“, който ще бъде финансиран чрез европейски средства – на подходящ терен от близо 2000 декара.
На свой ред президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов е заявил, че трябва да се свърши много работа, за да се стигне до споразумение, което да успокои миньорите.
След случилото се днес остава въпросът дали синдикалните лидери от София не са продали борбата на собствените си синдикални членове, които освен запазването на работните си места настояха по време на протеста, а и преди това, за гарантиране на енергийната сигурност и независимост на България с базовите мощности на държавата, а не чрез заложеното в Плана за възстановяване и устойчивост и в Териториалните планове масово изграждане на фотоволтаици и ветрогенератори.
