Тази заяви председателят на Националната животновъдна асоциация (НЖА), в която членуват близо 400 предимно дребни и средни фермери. Михов, който развива своето стопанство в опанското село Столетово, акцентира на проблема с цената на млякото и все по-негативната тенденция малките ферми да изчезват от стопанската карта на България.
– Г-н Михов, хората в миналото са вярвали, че на първи октомври приключва старата стопанска година. Ако приемем условно, разбира сe, това твърдение, то каква бе за животновъдите тя?
– Ако наистина приемем старите вярвания, то отминалата стопанска година бе поредната трудна за фермерите у нас. Тук трябва да посочим задълбочаващите се климатични несгоди, както и незадоволителната цена на млякото и месото. 2019 г. ще бъде запомнена с невъобразимо сухата си зима, още по-безводен март и последвалото ново засушаване през лятото. В резултат на всичко това добивите останаха ниски и контрастират сериозно на миналогодишните. За съжаление, тази година дъждовете не ни навестиха в нужните моменти и това се отрази негативно на реколтата. Неминуемо това даде своето отражение и върху животновъдството. Животните не разполагаха с възможности за добра паша, което пък се отрази на количеството и качеството на млякото. Ето защо смятам, че оставяме зад гърба си една наистина недобра година.
– Споменахте и цената на млякото, и месото. Настъпи ли някаква промяна в тази посока спрямо 2018 г.?
– Абсолютно никаква промяна не се случи през последните 12 месеца. Цената на краве млякото е 60 стотинки за литър, което е много под стойността, на която ние бихме могли да кажем, че покриваме разходите си. Единственият позитив е, че ако не друго, то поне има купувачи на нашата продукция. Това е така, защото ниската цена удовлетворява търговците. Те получават за без пари мляко с добро качество. Когато казвам, че цената е ниска, имам предвид, че на българския пазар е такава. В Европа млякото е по-скъпо, а на места дори се търгува на цени, за които ние не можем и да си мечтаем. За съжаление, при нас няма никаква промяна. Вие виждате, че стандартът на живот се повишава, цените на най-различни стоки, горива и услуги се вдигат, но не й стойността на млякото. Тя си остава ниска.
– Защо е тази разлика в цената у нас и в останалата част на Европа? Подобно разминаване неведнъж са споменавали и Ваши колеги, земеделски производители, от други браншове?
– Ще ми се да имам ясен отговор на този въпрос, за да намерим решението. Факт е обаче, че подобно разминаване има и то не е в полза на българския животновъд. Неразбираемо остава за нас как се получава тази голяма разлика в стойността, на която ни се взима млякото и цената му в магазина. Там тя расте, а при първичния производител, каквито сме ние, не се променя. Имаме ежегоден ръст на минималната работна заплата, което се отразява на заплащането, което всеки един стопанин дава. Въпреки това единственото нещо, което така и не тръгва нагоре, е цената, на която ние продаваме своето мляко.
– В този смисъл продължават ли да се задъхват фермерите и животновъдството у нас като цяло?
– Разбира се. Освен непроменената изкупна цена на млякото секторът се задъхва и защото парите, които се отделят в бюджета за подпомагане, са едни и същи от години. Те също не растат. Няма нищо допълнително. Държавата не прави нищо по въпроса, нито стъпка в посока на това да подкрепи дребните и средни фермери, които са най-потърпевши.
– Преди няколко месеца беше сменен министърът на земеделието. Виждате ли някаква нова възможност с връщането на Десислава Танева начело? Като председател на асоциация с близо 400 членове какви искания бихте отправили към нея?
– За нови възможности при заварено положение и последни няколко месеца от настоящия програмен период не можем да говорим изобщо. Секторът на животновъдите повече се надява, отколкото вярва, че ще станем свидетели на позитивна за нас промяна. В годините назад сме алармирали неведнъж за конкретни проблеми, отправяли сме конкретни искания. Неведнъж заявявахме ясно, че искаме да бъде направена цена на себестойност на млякото. Това е първата крачка. За да се случи това нещо, е необходимо да бъдат ангажирани специалисти в сферата на животновъдството, а също така и търговци. Те ще могат да изработят една цена по себестойност на млякото за малка, средна и голяма ферма. Така ще имаме ясна картина на това как се отразява всяка една промяна в изкупната цена на млякото. Това нещо обаче не се прави и ние на практика няма как да докажем, че цената е ниска и не ни удовлетворява, не ни носи доходността, която е необходима, за да си покриваме разходите и да издържаме стопанства, които сме създали. Ето това трябва да бъде правилно разбрано от експерти в земеделското ведомство, от потребителите на мляко и млечни продукти и изобщо от цялото общество. Наред с това продължава да липсва ясно изградена стратегия. Реално преминаха всички европейски програми и финансовият ресурс по отделните мерки за подпомагане е почти изчерпан. Това е така, но дребният и среден животновъд почти не се възползва от тези европейски механизми. Много малко от предвидените средства влязоха реално в тези дребни стопанства. Ще бъде изключително любопитно, ако се представят данни колко от предвидените пари са отишли за подпомагане в тези частни субекти. Тогава ще стане ясно защо растежът, който от Министерството на земеделието, храните и горите очакват, не може на практика да се случи.
– Не е ли сега времето, в края на настоящия програмен период, отново да повдигнете въпроса за създаване на подобна стратегия?
– От името на Националната животновъдна асоциация сме настоявали многократно и продължаваме да го правим. Преди месец имахме областен консултативен съвет, в който също протоколирахме нашите искания. Настояваме още и за създаване на централен консултативен съвет, но имам чувството, че никой просто не желае да ни чуе. За съжаление, просто тъпчем на едно и също място. В годините нашият глас изобщо спря да се чува. Това доведе до пълна апатия целия сектор. И тя се задълбочава с всеки изминал ден. Напълно обезверени сме. Съжалявам, че чертая подобни краски, но това е истината. Загиваме.
– Г-н Михов, в края на 2018 г. казахте, че животновъдството у нас загива, давайки статистика за броя на хората, които са се отказали от това занимание. Каква е картината през 2019 г.?
– Мога да кажа, че продължава и то с пълна сила. Това, което съм казал, мога да го докажа с факти. В района, в който аз отглеждам своите животни, още две ферми бяха закрити. Едната бе с четиридесет крави, а другата – с пет по-малко. Просто приключиха. Очаквам съвсем скоро и други да поемат по този път. Няма възвръщаемост на усилията и вложените средства. Вече казах, че цената на млякото и месото е крайно недостатъчна и никаква светлина в тунела не се вижда. Онова, което съм споделил пред вас през 2018 г., важи с пълна сила и за 2019 г. Тая някаква надежда, че догодина по това време картината би била една идея по-положителна. Надяваме се, но едва ли ще стане.
– Предстоящият нов програмен период, новата ОСП на ЕС не Ви ли вдъхват надежда?
– Истината е, че в момента имаме пълно затъмнение относно възможностите за подпомагане, които ще ползваме след настоящия програмен период. Нямаме никакви сведения какво ще стане и как точно ще се случи. Моето лично мнение е, че не ни чака нищо добро. Ще имаме още от същото, а то не работи в полза на дребните и средни стопани. Дано все пак слуховете, че подпомагането ще се дава приоритетно на малките, да се окажат истина.
Интервюто подготви:
Живко ИВАНОВ
