Само банята на аристократа се е ширела върху над 100 кв. м, имало и басейн
Огромна за епохата си вила рустика, ползвана най-вероятно от римски аристократ през времето на II в. – средата на IV в., разкри археологът Мария Камишева от Регионален исторически музей – Стара Загора.
Обектът, от който са проучени едва около 100 кв. м, се намира на няколко километра от някогашен римски път, преминаващ от Тракия през Стара планина в района на днешния проход Хаинбоаз.
Чрез геофизичен способ в началото на август т.г. са установени в съседство още няколко помещения, чието разкриване ще стане най-вероятно догодина.
Находката не е била обозначена на археологическата карта. За мощните зидове, от които са запазени до 1.6 м височина останки, археолозите научили от сигнал за иманярски изкопи миналото лято.
Тогава, с около 5 000 лв. от бюджета на Община Гурково, са направени първите сондажи, при които е разкрита част от стената на басейна с размери от около 16 кв. м, под който са преминавали керамичните тръби на хипокауста (парното отопление). Запазена е обмазката по стените, направена с хидрофорен хоросан.
Това лято са разкрити две съседни помещения, които са били използвани като аподитериум (съблекалня) и калидариум (парилня).
Подът на по-голямото е бил покрит с тухли, които на по-късен етап са били задигнати и изнесени. Впечатляват мраморните прагове с дебелина от около 10 см, по които обитателите са влизали вътре.
При разчистване на „парилнята“ са намерени фрагменти от стенопис с растителни мотиви, които може би са украсявали цокъла. Рисунката е направена с червена боя върху бял фон и на този етап от проучванията няма аналог.
Водоснабдяването е ставало от външен източник, най-вероятно доста встрани от вилния комплекс. За затоплянето на водата и помещенията е имало изградени поне две покрити огнища.
Открити са и три монети: две бронзови (в басейна) от управлението на римския император Константин II (Флавий Клавдий Константин Младши 317-327 г.) и едно турско акче край по-късно разрушения зид на съблекалнята. На обратната страна на римската монета е изобразен бог Юпитер.
Според Мария Камишева, в средата на IV в. банята е била преобразувана в склад, ясно личат местата, където са били вкопани огромните глинени питоси за съхраняване на зърното.
„Много е рано да се каже с категоричност от кого е била изградена, но при всички случаи личи заможността на собственика и вкуса му към удобствата…“, коментира изследователката, която се надява проучването да продължи и през следващото лято.
Дотогава зидовете ще бъдат покрити с геотекстил, със сигурност ще се наложи да бъде осигурена и охрана предвид нескрития иманярски интерес. Очаква се в западната посока да „изплува“ палестрата – мястото за гимнастически игри, където не е изключено да има и мозаечен под.
Според местните жители, през предходни десетилетия в района на местността Дюлевец, където се намират останките от вилата, е била намерена мраморна плочка с изображения на тракийския конник и мраморна фигура на богиня, чиито следи са изгубени.
Най-близкият археологически обект е ранно-византийската крепост Асара край град Николаево, изградена за отбраната на прохода Хаинбоаз, но тя няма връзка с новооткритите каменни зидове.
Христо ХРИСТОВ
