Община Казанлък има интерес от съхраняването на Чинията на Бузлуджа

813
Кметът на Казанлък Галина Стоянова (вдясно) смята, че при решение на местния парламент, общината може да формализира пред държавата интереса си към паметника. Досега такъв акт липсвал, заради решението на МС от 2011 година, с което Чинията се предлага на БСП

Възстановяването на монумента обаче е по силите единствено на държавата, заяви днес кметът Галина Стоянова, чиято позиция бе подкрепена от участвалите в дискусията депутати

Японски алпинисти с пълно специализирано оборудване са били задържани от охраната край рушащия се монумент на БКП на връх Бузлуджа в неделя, съобщи днес Областният управител на Стара Загора Гергана Микова по време на дискусията в Община Казанлък – „Бузлуджа – перспективи и проекти“. Форумът беше организиран от кмета Галина Стоянова и областния управител с участието на депутати от Старозагорски избирателен район.

За участие в него е бил поканен и проектантът на мемориалния комплекс – арх. Георги Стоилов, но той така и не пристигна. Не присъстваха и депутатите от БСП, които заявиха, че се водят разговори на национално ниво за бъдещото стопанисване на мемориала.

Пред тези, които уважиха дискусията, областният управител припомни, че от много време насам има заповед, забраняваща влизането в стоманобетонната грамада, поради риск от падане на части от конструкцията.

От РУ „Полиция“ в Казанлък потвърдиха, че представители на частната охранителна компания „Кремък“ ЕООД са спипали двама гости от Япония, които правели опит да проникнат по нерегламентиран начин в монумента. Чужденците обяснили, че научили за паметника от Интернет и предприели дългото пътуване с намерение да направят снимки от вътрешността.

Те са били без български водач, използвали са джипиес-навигация.

Седмично между 100 и 200 туристи, предимно чужденци, изкачват Бузлуджа, за да си направят селфи на Чинията. Истинско чудо било, че до момента няма фатално пострадали, коментира арх. Дора Иванова, която е автор на проекта за възстановяването на монумента и превръщането му в съвременен музей.

От доста време няколко души от Велико Търново са организирали частен бизнес, като предлагат услугите си да заведат до паметника мераклии-фотографи. В Интернет са написани телефонни номера и дори цените на услугите, които варират от 150 до 300 лв., в зависимост от използването на такси и „гид“ в ограбените лабиринти.

По думите на кмета на Казанлък Галина Стоянова, общината имала интерес от съхраняването на Чинията, но консервацията и възстановяването било по силите единствено на държавата. Същата теза застъпиха и народните представители от ГЕРБ Маноил Манев, Борис Кърчев и Радостин Танев. Към тях се присъединиха и колегите им от ДПС – Халил Летифов и Маргарита Николова от „Обединени патриоти“.

„Моето категорично мнение е, че паметникът Бузлуджа трябва да спре да разделя нацията. Той е част от НПМ „Шипка-Бузлуджа“. На Шипка всяка година се стичат стотици хиляди хора, обединени от любовта си към България, а Бузлуджа продължава да предизвиква крайно противопоставяне. Паметникът е строен със средствата и усилията на целия народ и затова принадлежи на всички. Смятам, че той може да се превърне в обществена сграда и да носи средства. И в момента не са никак малко тези, които печелят от плачевното му състояние“, заяви Грегана Микова.

В хода на дискусията бе предложено провеждането на национален дебат за начина, по който Чинията да бъде възстановена и използвана.

Проведено през миналата седмица скоростно социологическо проучване показало, че над 50 на сто от запитаните смятат, че паметникът трябва да си остане собственост на държавата. Имало и гласове той да бъде взривен по примера с мавзолея на Георги Димитров в центъра на София.

Арх. Дора Иванова, автор на идейния проект „Бузлуджа – паметта на времето“, от няколко години се опитва да провокира конкретни действия за спасяването на уникалния с мащабите си мемориал на старопланинския връх

Все още няма конкретни сметки колко ще струва укрепването на мемориала и реставрацията му, уточни арх. Дора Иванова. Според нея, при укрупването на сградата, тя ще може да се самофинансира чрез различни дейности.

Преди месец частна фирма е извършила за своя сметка 3D-заснемане във вътрешността, което ще позволи изготвянето на работен проект. Пак тогава бил направен и оглед от специалист за състоянието на покрива и стоманобетонната конструкция, които били в добро състояние. Под угроза обаче е металната носеща конструкция на около 1 000 кв. м мозаечни пана, която е пред разпад.

Христо ДИМИТРОВ