Най-тачените, тържествени, весели, семейни, задушевни български празници са свързани неразривно с православния календар, с българската вяра. Няма да споменавам всичките. Само някои от тях. Сборовете. Те ставаха в деня на светеца, чието име носеше храмът на селото. Коледа, Великден, Спасовден, Илинден, Голяма Богородица, Свети Иван Рилски чудотворец, Димитровден, Архангеловден, Никулден и много др., които по време на социализма бяха забранени, стъпкани, почти изкоренени.
След 10.11.1989 г. като че ли започна тяхното възстановяване. Представят ни се за автентични неща, които обаче нямат нищо общо с истинските традиции.
Новогодишните празници. Някога те се характеризираха с така наречените „кадени вечери“. Бяха три: Бъдни вечер, срещу Нова година и Йордановден. Това бяха задушевни, семейни празници. Кой, където и да се намираше, гледаше да се прибере вкъщи. Най-малкият прочиташе молитвата, най-големият прекадяваше и благославяше, ставаше взаимно опрощаване. Очакваха се коледарите. Коледуваха млади мъже – преди всичко ергени. Коледуването почваше точно в полунощ. Всички коледари най-напред се отправяха към поповата къща. След като дядо поп ги благослови, коледарите се разделят на групи (в различните селища те имаха различни наименования, по нашия край ги наричаха „колове“), разпределяха селото да не остане къща непосетена и започваха коледуването. По тогавашния календар Нова година се падаше преди Коледа, но тя се честваше на Васильовден. Тогава се правеше баница с късмети. Тогава сурвакаха и децата. Сурвакаха само момчетата, които още не са станали ергени и не са коледували. Щом момчето е отишло да коледува, престава да бъде сурвакар. Сурвакниците задължително се правеха от дрян. За тая вечер по нашия край готвеха свинската глава и крачета на пача, подлучена с настърган хрян, смесен със сол, шарлан от орехи и оцет. Добре че ние като изоставихме тази традиция, циганите я запазиха.
В деня преди Йордановден свещеникът минаваше и поръсваше всички къщи. Сутринта всички пременени, чисти отиваха на черква. След литургията свещеникът отслужваше Велик водосвет. Със хоругви и светилници, носени от деца, вярващите, во главе със свещеника, се отправяха към реката, като всички пееха „Во Йордане…“ При подходящо време водосветът се отслужваше на брега на реката. При хвърлянето на кръста, ако имаше някой Йордан да скача във водата, гледаха той да хване кръста. Сега тоя обичай стана пародия – не вярващи, а зяпачи. Нима сега се събират всички да си дадат прошка, да се прочете молитва, да се прикади! Нима така става и на Сирни заговезни – деня, специално отреден за опрощаване. Става формално, не от душа и сърце.
Трите дни подред – Йордановден, Ивановден, Бабинден, хората си ходеха по гости, веселяха се, празнуваха, а вечерта ставаха големите хора.
Като дете с дядо си съм бил на зарязване на Трифоновден не само в нашето село, а и в околните. Ето как зарязваха лозята по нашия край: най-напред режат пръчка по средата на лозата, втората – на изток от първата, третата – на запад от първата, четвъртата – на север от първата, петата – на юг от първата. Така се образува кръст, или, както казваха, „Порязва се на кръст“. Най-напред поръсват пръчките със светена вода, след това – с вино, едновременно с поръсването произнасяха и богослова: „Да даде Бог от едно хиляда!“, „Да наспори Бог!“, „Да благослови Господ!“ Т.е. не човекът, а Бог благославя. Свещеник Георги Ж. Яръмов – поп Мечка Гурковски, като зарязваше, така казваше: „Во имя Отца“ – отрязваше една пръчка и поръсваше със светена вода. „И Сина“ – отрязваше втора пръчка и поръсваше. „И Святаго Духа. Амин!“ – отрязваше трета пръчка. Тогава преливаше с червено вино и казваше: „Да даде Бог от едно хиляда!“ Макар да не му е тук мястото, струва си да напиша няколко думи за тоя необикновен не само по ръст, но и живот свещеник. Роден е в Лозенград на 27 март 1885-а. Църковен певец в Ени-махле, Бабаескийско. Активен участник в Илинденско-Преображенското въстание като командир на чета. След поражението му бяга да се крие в Скопие. Тук е ръкоположен за свещеник в храма „Св. Богородица“ от скопския митрополит Неофит. Разкрит от турците, бяга в България. Служи на няколко места, включително и Варна. Проагитиран и въдворен да служи в Гурково от Старозагорския митрополит Методий Кусев. Почива на 23 март 1947 г. и е погребан в храма „Св. Димитър“, Гурково. Та откъде поп Мечка е принесъл тоя обичай – от Лозенград, Скопие, Варна или пък е местна гурковска традиция, не се знае, защото по нашия край гурковци честваха най-тържествено и най-оригинално Трифоновден.
В много градове сега възстановяват хората. На площада се вие лудо хоро. Страстната неделя е. След хорото отивам при инициатора и му казвам: „През Велики пости сватби не се правят, хора не се играят“. Гледа ме недоумяващо: „Тъй ли? Не знаех!“ Псевдотрадиции и псевдопразници представяме за истински.
Всички български празници бяха смазани, но не и унищожени. А като не можаха да бъдат напълно премахнати, бяха видоизменени, атеизирани. Казват, че сме били православна страна. Това не отговаря на истината. България е атеистична страна. На 14 февруари преса, телевизии, радио – писаха, показваха, говориха какво ли не, но никой не спомена, че на 14 февруари 869 година в Рим почива св. Кирил Славянобългарски. Това показва, че в България няма ни един журналист източноправославен. За тях е по-важно да покажат как една жена си загубила и намерила кучето, как сме изпратили 22 кучета в Германия, отколкото с две изречения да напомнят за св. Кирил и неговото дело. Нали поповете в тоя ден си каканижат в храмовете за него. Това е достатъчно. Ще дойде Денят на буквите и тогава може и да го споменем. Няма я вярата, а където няма вяра, има суеверие. Храмовете са празни, но приемните на разни врачки, гледачки, магове, контактьори, екстрасенси и всякакъв вид съвременни шамани са препълнени. Отворете който и да било вестник или списание и ще се уверите.
Хората не могат без общуване. След като православните християнски празници бяха стъпкани, възникнаха нови: на картофа, на зелето, на боба, на прасковите, на дините, на ореха, на тиквата, на сливата, т.е. връщаме се към най-елементарния религиозен примитивизъм – към тотемизма, обожествяване на предмети и явления.
Надявам се, вярвам, даже съм убеден, че постепенно, макар и бавно, празниците ще се възстановят, българската вяра ще се възвърне, защото няма по-велик идеал: „Обичайте се, помагайте си, прощавайте си и постъпвайте с човеците тъй, както искате да постъпват с вас!“ Това важи за всички времена и за всички човеци!
Стойко СТОЙКОВ, Казанлък
