На 13 януари се навършват 146 години от повторното Освобождение на Стара Загора от турско робство, след което започва възстановяването му от пепелищата.
Историческите данни сочат, че първото освобождение на Стара Загора се случва на 22 юли 1877 г., когато в града влиза Девети Кавказки драгунски полк под командването на херцог Лайхтембергски. На следващия ден руските войни начело с генералите Гурко и Столетов и българските опълченци са тържествено посрещнати. На 24 юли е избрана Привременна комисия с председател учителят-поет и общественик Петко Рачов Славейков.
Радостта от освобождението обаче не трае дълго. Сюлейман паша отдава голямо значение на стратегическото положение на Стара Загора и насочва 40-хилядния си корпус да превземе града. Решителната битка между двете войски е на 31 юли 1877 г. В боевете при Стара Загора получават бойното си кръщение Самарското знаме и Българското опълчение.
В защитата на града геройски загиват стотици опълченци и руски войни, сред които и командирът на Трета опълченска дружина подп. Павел Калитин. След продължителен бой войските на предния отряд на генерал Гурко се оттеглят, за да защитават прохода Шипка. Малка част от населението на града, заедно с придошлите от селата, също се изтегля, следвайки армията.
Останалото в града мирно население е зверски изклано от войските на Сюлейман паша и водача на черкезката орда Дай Ахмед, които превземат града и го опожаряват до основи.
Над 14 500 са жертвите от погрома. Най-голям е бил броят на избитите в храм „Света Троица“, в двора му, според очевидци, са изклани 2 500 мъже и жени, потърсили спасение в храма.
Децата и най-вече момичетата са били събрани в лагер на мястото на сегашния парк „Александър Стамболийски“, където са били подложени дни наред на издевателства и гаври. Малкото останали живи се спасяват с бягство в Северна България.
Цели пет месеца Стара Загора остава под владение на османските орди. През това време пожарищата продължават да тлеят, а навсякъде в града има камари от трупове. Мъченически загиналите старозагорци и жители на околните села, които са потърсили спасение в града, така и не са погребани и костите им белеят по улиците.
Въпреки тежката зима на 1877 г. русите атакуват и на 10 декември пада обсаденият Плевен. Руското командване решава да предприеме широкомащабно настъпление по всички направления въпреки лошото време. Проявявайки героизъм и себеотрицание, водени от български водачи, руските войски отново преминават старопланинските проходи, като преодоляват турската съпротива. В началото на януари 1878 г. разбиват лагера на турските войски при Шипка – Шейново. Лейбгвардейският улански полк навлиза в Горнотракийската низина. Освободен е Казанлък, а на 13 януари 1878 г. руските войски влизат в Стара Загора, без да срещнат някаква съпротива. Градът е пуст. Единственият човек, който ги посреща, е българката Неда Черковина, която успява да оцелее в петмесечния ад. За нейните страдания пише възрожденецът Г. Димитров в книгата си „Страданията на българите и Освобождението на България през 1877-78 год.“
На същата тази дата преди 146 години в единствения оцелял храм след опустошителното опожаряване на Стара Загора – Ески джамия, е отслужен тържествен молебен, на който присъства главнокомандващият на руските освободителни войски Николай Николаевич.
За Стара Загора 13 януари 1878-а е денят, в който петвековният турски поробител е безвъзвратно прогонен от града и започва възстановяването му от пепелищата: бавно, трудно и мъчително.
През есента на 1879 г. е приет и одобрен регулационният план, изработен от чешкия строителен техник Лубор Байер. Той дава възможности за бързо и модерно израстване на Стара Загора, а правите улици се превръщат в един от символите на града.
(СН)
