Ако изборът на социално противоречивия със своя имидж Вежди Рашидов за председател на 48-ото Народно събрание през миналата седмица след тридневни парламентарни баталии е отговорът, то какъв е бил въпросът? Какъв е казусът, който реши ситуационната коалиция ГЕРБ-ДПС-БСП-Български възход? И изписа ли му на Рашидов веждите неочакваната говорителка на плаващото мнозинство Корнелия Нинова?
На повърхностно ниво клишираното обяснение, което ни се сервира от парламентарното меню и димящите с пълна пара телевизионни студия, е, че е било опит да се постигне национален консенсус, да заработи пълноценно Народното събрание, „да се отпуши“ (ах, какъв хубав битов неологизъм в политическия лексикон!) законодателната дейност, да се направи като втора крачка опит за съставяне на редовен кабинет и прочее втръснали на страничния наблюдател бля-бля на квадрат.
Но защо деградираха политическото решение при избора на парламентарен спикер на уж първия сред равни на практика до техническо, а по същество конюнктурно безпринципно? Даже се чудеха по какъв критерий да го изберат, като имаше съвсем смехотворно екзотични предложения – най-възрастен, най-опитен, да носи на пиене (а защо не да се е родил русокос, със сини очи и висок 1.80, например?), като основният закон в държавата поставя едно-единствено условие – да е народен представител. Нищо повече. Както се казва в градския фолклор: „Т@ш@ци на рояци, г-жа Петрова!“ (с извинение!).
Целият този казус би бил само анекдотичен, ако не се разиграваше на един геополитически фон, в който България се намира на границата на почти „перфектната буря“. Досега се занимавахме с фигурата (председател на парламента), а сега, както казват гещалт психолозите, да погледнем и фона. Във вътрешен план – висока инфлация; в общоевропейски план – енергийна криза; а на изток и съвсем близо до България – проточил се почти пълномащабен военен конфликт между Русия и Украйна, с високи шансове да прерасне във война открит сблъсък НАТО-Русия. Е, не са ли това необходимите и достатъчни условия за една „перфектна буря“?! Като добавим и геостратегическото ни разположение („Географията е присъда!“, казва гениалният корсиканец Наполеон Буонапарте), съвсем близо сме до „окото“ на тази буря. Но някой трябва да ни бутне по стълбите, за да ни засмуче окончателно зейналата космическа „черна дупка“.
Затова е необходимо редовно правителство „на всяка цена“, както системно ни обработва една яростна и истерична подгряваща секта от социални анализатори с постоянен денонощен абонамент в телевизионните студия, чиято задача (според поръчката и хонорара) е да внушава всеки ден на българите, че ако не се иззида кабинет, краят на света е настъпил, а нови парламентарни избори биха били национално харакири. Защото поставената от Хегемона от „Козяк“ политическа задача е създаването на правителство въпреки всичко, с всички средства и на всяка цена. Неговият състав може да варира, но задължително да е редовно, макар и с плаваща като пустинен пясък парламентарна подкрепа. Може и кабинет на малцинството в Народното събрание.
Основната задача на това правителство е да вкара България, като член на НАТО, във война с Русия, защото такава е волята на САЩ. За да се окървавят и скъсат най-сетне българо-руските взаимоотношения до степен на културно-политически и цивилизационен разлом.
Това, накратко, е разгаданата енигма на привидно завързания от миналата седмица казус „избор на пръв сред равни“ (който е на практика избор на „пръв сред колониално безправни“). „Hic Rhodos, hic salta!“ („Тук е Родос, тук скачай!“), както казва Езоп. Честта или безчестието да разсече този „гордиев възел“ се падна на лидера на уж пацифистки настроените по дефиниция социалисти Нинова. В близък политически хоризонт този акт от сговора на системно статукващите ГЕРБ, ДПС и БСП, и притичалия на тръс към тях Стефан Янев, ще вдигне рейтинга на набиращата скорост и влияние маргинална доскоро партия „Възраждане“, както и на разхайтената детска градина „Продължаваме промяната“. В по-дългосрочен план те отложиха да платят сметката след три месеца при едни извънредни парламентарни избори, да ускорят партийната си ликвидност, да получат позора заради консенсуса.
Затова и редовен кабинет ще има! На всяка цена.
Атанас СТОЙЧЕВ, политолог
