„Приемаме това членство като възможност да се учим и да споделяме своя опит“, сподели пред медията ни директорът на театъра Светла Тодорова
Стара Загора вече има още един повод за гордост. Драматичен театър „Гео Милев“ стана пълноправен член на Европейската театрална конвенция (European Theatre Convention – ETC) – престижна международна общност, която обединява театри от цяла Европа и отваря врати към нови творчески хоризонти. Това не е само признание за постигнатото, а важна крачка напред за една културна институция с история, характер и амбиция да се развива. Членството в ETC поставя театъра в по-широк европейски контекст и му дава възможност да бъде част от процесите, идеите и срещите, които оформят съвременния театрален живот на континента. Зад тази новина стоят месеци подготовка, професионализъм, творческа смелост и отдаденост. Но преди всичко стоят хората, които всеки ден вдъхват живот на сцената – актьори, режисьори, драматурзи, художници, технически и административен екип. Именно те превръщат театъра не просто в място за представления, а в пространство за емоции, срещи, размисъл и духовност. Новото членство е шанс не само за развитието на трупата, но и за обогатяването на културния живот в Стара Загора, за срещата на местната публика с различни театрални естетики и съвременни сценични търсения. Защото голямата цел не е просто театърът да присъства на европейската карта, а да участва активно в нейното културно многообразие – със своята идентичност, талант и творчески потенциал.
Какво означава това признание, какви възможности се откриват пред екипа и публиката и каква е голямата амбиция за бъдещето на Драматичен театър „Гео Милев“. Отговор на тези въпроси пред „Старозагорски новини“ дава директорът на театъра Светла Тодорова:
– Г-жо Тодорова, какво означава за Драматичен театър „Гео Милев“ приемането му за пълноправен член на Европейската театрална конвенция?
– Приемането ни в най-голямото европейско театрално семейство – Европейската театрална конвенция, на първо място означава възможности. Възможности за обучения, за дискусии по наболели теми, които вълнуват творческия сектор – свободата на изразяване, финансирането, дигитализацията, която все по-осезаемо навлиза в живота и работата ни. Означава още обмен на опит, възможности за партньорства и създаване на съвместни проекти между два, три и дори повече театъра – членове на ETC. Съществуват и възможности за целево финансиране по грантови схеми, които подкрепят всички тези инициативи.
– Какъв беше пътят до това членство и какви критерии трябваше да покрие театърът, за да стане част от европейската организация?
– Преминахме през продължителна подготовка, която отне около осем месеца. Бордът на директорите първоначално поиска онлайн среща с нашия екип, на която трябваше да се опознаем и да установим дали споделяме общи виждания и ценности. Последва наше пътуване до конференцията на ETC в Гьотеборг, където имахме възможност да се запознаем отблизо с дейността на организацията. След това кандидатствахме, като най-важното беше да представим своята мотивация – защо искаме да бъдем част от това европейско театрално семейство. Така стигнахме до приемането ни на 6 ноември по време на конференцията, проведена в Народния театър „Иван Вазов“. С гордост представихме нашия град – неговата хилядолетна история и съвременен облик, нашия театър и авангардния, новаторски дух на поета Гео Милев, чието име носи, както и хората от нашия екип.
– Какви конкретни възможности се откриват пред театъра след присъединяването към ETC? Предвиждат ли се международни копродукции, гостувания, фестивални участия или съвместни проекти с европейски театри?
– Да, именно това са възможностите, които се откриват пред нас. Става дума за обучителни програми и академии за артисти, режисьори, драматурзи, технически екипи и мениджъри, които се провеждат през цялата година на различни места по света. Предвидени са и партньорства между два или повече театъра от различни държави, участия във фестивали, копродукции и така наречените showcase представяния. Два пъти годишно се провеждат конференции на ETC в някой от театрите – членове на конвенцията. Такава беше и последната среща в Народния театър „Иван Вазов“. На тези форуми се събират представители на театралната общност от над 30 държави и повече от 80 театъра. Освен дискусионните панели и кратките опознавателни срещи, театърът домакин представя всяка вечер подбрани заглавия от своя репертоар. Това е чудесна възможност за обмен на идеи, създаване на контакти и поставяне на основите на бъдещи творчески партньорства.
– Как членството ще се отрази върху творческия екип и публиката в Стара Загора?
– Ментор на нашия театър беше екипът на театър „Ян Паларик“ от Търнава, Словакия. Това са изключително активни млади хора, които споделиха своя положителен опит и ползите от членството си в ETC. Особено интересни за нас бяха обученията, свързани с дигитализацията в техническата част на театралната работа, както и опитът им в копродукции с още два театъра – членове на конвенцията. По време на дискусионния панел имахме възможност да видим нагледно част от тяхната работа, както и образователните програми, чрез които привличат младите хора към театъра. За нашата публика членството ще даде възможност да се докосне до творческата работа на тези театри и да се запознае с различни сценични търсения. Целта ни е, развивайки нашия театър и все още младия ни фестивал „Нови открити сцени+“, да създаваме сътрудничества и да каним най-добрите продукции на театрите – членове на ETC. Това ще разшири международното присъствие на европейските театрални продукции в България, но и възможностите за нашето собствено участие на международната сцена.
– Каква е голямата цел, която си поставяте за Драматичен театър „Гео Милев“ след тази важна стъпка? Къде виждате театъра след време като присъствие в европейското театрално пространство и като водещ културен център в България?
– Приемаме членството си като възможност да се учим, да споделяме своя опит и да обсъждаме проблемите, които ни засягат като творци. Оказва се, че не сме сами. В основата на подобно членство стои идеята за така наречената заедност – както в проблемите, така и в израстването. Заедно, споделяйки, ние се обогатяваме и не се чувстваме сами. Не случайно мотото на тази конференция беше „Точки на пресичане“. Да, като творци всички сме различни, но имаме и своите общи точки – ограничаването на свободата на изразяване, ограниченията във финансирането, както и заплахите и възможностите, които дигитализацията поставя пред изкуството. Искам да изкажа своята благодарност към екипа на Народния театър „Иван Вазов“ за изключителното домакинство, на което бяхме свидетели – за отличната организация и високото ниво на представителност.
Разговора проведе:
Димка КАБАИВАНОВА
