47 големи предприятия подадоха проекти за сериозни инвестиции в Стара Загора
Милиардите от ЕС, които следва да подпомогнат зеления преход в най-засегнатите социално и икономически въглищни региони, най-сетне тръгват. България закъсня сериозно с подготовката и изпълнението на териториалните планове за справедлив преход за Стара Загора, Перник и Кюстендил, като това е първият механизъм, по който страната ни загуби крупна сума – 100 млн. евро заради неразработени документи още през 2022 г. Закъснението бе наваксано, макар и трудно, и големите схеми в подкрепа на общините от трите въглищни региона започват.
Какви дейности са заложени и кой ще ги изпълнява?
С много голям интерес се очаква класирането на големите предприятия, подали проекти за производствени инвестиции на територията на Стара Загора. Парите за тях предизвикаха шумен скандал, защото при изготвянето на териториалния план за справедлив преход на Стара Загора, бе съставен необвързващ индикативен списък на потенциални проекти. Списъкът бе изготвен непрозрачно и в него имаше куриозни проекти. Към онзи момент – в края на 2023 г., бяха заявени индикативни намерения за общо 39 инвестиции на изумителната стойност от 11 млрд. лв. В крайна сметка безвъзмездният ресурс, наличен по схемата, се оказа много по-малък – 472.7 млн. лв. или 265,4 млн. евро.
Крайният срок за подаване на предложения изтече през ноември 2024 г., като право да кандидатстват имаха производствени предприятия на територията на област Стара Загора, както и на още 10 общини – Нова Загора, Ямбол, Симеоновград, Харманли, Тополовград, Димитровград, Хасково, Елхово, Сливен и Тунджа. Минималният размер на безвъзмездната помощ, за която може да се кандидатства, е 1 млн. лв., максималната – 20 млн. лв.
50 компании са подали проекти по тази процедура, обясниха от МРРБ. 3 от проектните предложения са били изтеглени от самите кандидати и така за оценка остават 47 проекта. Те ще бъдат оценявани от бъдещото служебно правителство. Оценката е на два етапа – административно съответствие и допустимост, и финансова и техническа оценка. Очаква се класирането да приключи през март, а договори да се сключват през второто тримесечие на 2026 г. Фирмите имаха право да подават проекти за два вида инвестиции – за откриване на нови и разширяване на съществуващи производства и за насърчаване на енергията от ВЕИ, като по проектите се финансират както самите инвестиции, така и свързани с тях услуги – изработване на бизнес план, инвестиционен проект и др.
243,1 млн. евро. ще отидат за
рекултивация на минни терени
През ноември стартира и процедурата за прием на проекти за социално-икономическа трансформация на бивши минни терени. И тук крайният срок за подаване на оферти вероятно ще изтече при сформирано ново служебно правителство – 19 февруари.
ук парите са разпределени предварително между регионите – 207 млн. евро за област Стара Загора и 10-те общини от Маришки басейн, 10.7 млн. евро за Кюстендил и 25.6 млн. евро за област Перник. Бенефициенти по тази процедура могат да са Министерство на енергетиката чрез Националния енергиен оператор и трите общини, като партньор се допуска и ЕСО. По процедурата ще се финансират дейности като изготвяне на специализирани подробни устройствени планове, обособяване на паркови пространства и улична инфраструктура, изграждане на довеждаща техническа инфраструктура, ще се допуска надграждане и адаптация на съществуващи сгради. Целта е терените да се подготвят за нови социални и икономически функции и да се развият алтернативни дейности.
Малките и средни предприятия кандидатстват за изграждане на фотоволтаични системи и системи за съхранение
През ноември започна подаването и на проекти от малки и средни предприятия от въглищните региони за изграждане на фотоволтаични системи и съоръжения за съхранение. Бюджетът тук е по-малък – 72.5 млн. евро. Фирмите могат да кандидатстват с проекти за изграждане на фотоволтаични системи за собствено потребление – до 1 MW с локални системи за съхранение, или с проекти до 5 MW за производство на енергия, предназначена за продажба, отново с локални съоръжения за съхранение на произведената енергия. Проектите за изграждане на системи за производство на електроенергия с цел продажба са допустими само на територията на Стара Загора и 10-е съпътстващи общини. За малки системи за собствени нужди могат да кандидатстват малки и средни предприятия и от трите въглищни региона. Крайният срок по тази процедура изтича на 24 март.
Какво е вече договорено?
Интерес предизвика и процедурата за подкрепа на индустриални и логистични паркове и зони във въглищните региони, които да се фокусират върху използването на чистата енергия. През декември класирането бе обявено, като подкрепа ще получат 10 такива проекта. От списъка с оценените проекти става ясно, че други 9 са били отхвърлени на етап административно съответствие и допустимост.
За територията на Перник са класирани два проекта – на самата община – за индустриален парк Перник (18.75 млн. лв. одобрен бюджет) и частният логистичен парк Декарт на „Декарт корпорейшън“. С голям проект за високотехнологичен индустриален парк се класира и община Кюстендил (20.5 млн. лв. общо финансиране). Индустриален парк по частна инициатива ще се изгради и в с. Големо село.
На територията на Стара Загора (5 класирани проекта) процедурата доведе до реализиране на публично-частни партньорства – форма на споделяне на инвестициите и риска, която през годините се избягваше заради различни скандали. С публично-частно партньорство ще се изгражда нов индустриален парк на територията на бившия завод „Агробиохим“. Голяма част от тези територии остават неусвоени заради липсваща инфраструктура. Общината ще работи по този проект с фирма „Атлантик Уей“, която произвежда на мястото палети и започва производство на сглобяеми къщи, както и „Медина мед“.
Публично-частно партньорство ще се реализира и на територията на Нова Загора, където ще се изгражда логистичен парк „Перла“. Тук общината си партнира с няколко фирми – „Милкотроник“, „МДМ Ритейл Пропърти“, „Сорико“ и „Диев инвест“. По процедурата бе класиран за допълнително развитие и съществуващият индустриален парк в Сливен.
Източник: segabg
