Предизборните им послания бяха съвсем различни и сега те трябва да обяснят на собствените си избиратели защо тази промяна не се случва, заяви пред „Старозагорски новини“ бившият зам.-министър на външните работи
Народното събрание вчера разреши временното разполагане на до осем американски самолета-цистерни KC-135, до 250 военнослужещи и съпътстваща техника в авиобаза „Безмер“ в подкрепа на операции на САЩ в Близкия изток. Решението беше прието по предложение на Министерския съвет след дипломатическа нота от Вашингтон и предупреждение от Иран, което предизвика остри политически и обществени реакции. Още преди гласуването петима кметове от област Ямбол се обявиха против разполагането на американските самолети, а утре в Безмер се организира протест на местните жители.
На този фон разговаряме с бившия заместник-министър на външните работи Милен Керемедчиев за реалните рискове, дипломатическите последици и мястото на България като партньор на САЩ.
– Г-н Керемедчиев, българският парламент даде разрешение за разполагането на американски военни и самолети-цистерни в авиобаза „Безмер“. Това предизвика множество коментари и реакции. Основателни ли са, според Вас, страховете, че решението на Народното събрание, подкрепено от „Прогресивна България“ и ДПС, въвлича България в конфликта между Съединените щати и Иран?
– Трябва да направим сравнение с първоначалното дислоциране на американски самолети, за което беше дадено разрешение в края на февруари, когато 15 самолета бяха позиционирани на летище София. Реално голяма разлика няма. Единствената разлика беше в официалната позиция на Съединените щати. Тогава дислоцирането беше представено като тренировъчна мисия на НАТО. Впоследствие се оказа, че това не е така, защото по онова време Съединените щати все още водеха преговори с Иран в Цюрих и официално не бяха започнали бойни действия. Стана ясно обаче, че тези самолети са имали същата мисия, каквато ще имат и осемте самолета-цистерни в Безмер – да оказват логистична подкрепа при прехвърлянето на американска бойна техника и бойни самолети от базите им в САЩ и Великобритания към базите им в близост до Иран. Така че няма разлика в крайната цел на първоначалното и на сегашното искане на Съединените щати. Видяхме, че и при първото позициониране на самолетите България получи протестна нота от Иран, подобна на сегашните изявления на говорителя на иранското външно министерство и на иранското посолство. Това е стандартна дипломатическа практика за изразяване на протест срещу държава, която предоставя логистична подкрепа на Съединените щати. Що се отнася до пряката заплаха, видяхме още тогава, а още повече и сега, че Иран не разполага с възможности за преки удари срещу държави, които оказват подобна подкрепа. По-скоро действията му са насочени срещу американски бази в района на Персийския залив. Реално Иран няма възможност да извърши успешни атаки срещу толкова отдалечени цели, каквато е България. Между Иран и Европа има изградена многослойна противоракетна отбрана на НАТО. Това беше доказано още при първите бойни действия, когато най-близо достигналите ракети навлязоха в турското въздушно пространство и бяха прехванати от системите за противоракетна отбрана. Разбира се, министърът на отбраната също посочи по време на изслушването в парламентарната комисия по отбрана, че съществува риск от активиране на терористични клетки, които през годините са били финансирани от Иран. Именно тук, според мен, трябва да бъдат основните опасения – възможността Иран да активира свои спящи клетки, които да се опитат да извършат подривна дейност на територията на България. Подобен пример вече имаме с атентата на летище Бургас.
– Можем ли да обобщим, че предупреждението на Иран към България по-скоро представлява стандартна дипломатическа практика?
– Да, така е. От гледна точка на дипломацията това е стандартна процедура. Отново подчертавам, че и при първото позициониране на самолетите в София, и сега иранското Министерство на външните работи използва практически еднакви послания. Дори бих казал, че първия път реакцията беше по-силна. Ако си спомняте, тогава иранското посолство отправи демарш. Демаршът е една от най-категоричните форми на дипломатически протест. Сега беше изпратена дипломатическа нота, която е значително по-умерена форма на официална реакция, допълнена с изявление на говорителя на външното министерство на Иран. Затова смятам, че тази реакция не трябва да предизвиква сериозни притеснения. Отново подчертавам и думите на министъра на отбраната, че се предприемат всички необходими мерки за повишаване на сигурността в района. Именно това е по-същественият риск, а не евентуални далекобойни ракетни удари от страна на Иран. Виждаме, че към момента Иран няма подобен капацитет, а дори и да разполагаше с него, не би го използвал срещу толкова отдалечена държава като България, при положение че има далеч по-важни цели – Израел и американските военни бази в региона на Близки изток. Ако погледнем реалните действия на Техеран, те са насочени към Бахрейн, където се намира най-голямата военноморска база на Съединените щати и командването на американските военноморски сили в региона, както и към Кувейт, където е разположена най-голямата сухопътна база на американската армия и регионалното командване на сухопътните войски. Тоест Иран избира стратегически военни цели с голямо значение за Съединените щати. Не смятам, че разполагането на осем самолета-цистерни, които изпълняват логистични функции, превръща България в приоритетна цел.
– На този фон обаче видяхме реакция на кметове от Ямболска област, които се противопоставиха на решението. Готвят се и протести. Подведени ли са тези хора в страховете си, или липсата на ясна комуникация подхранва основателно техните опасения?
– И двете. Отново бих направил аналогия с първото базиране на американските самолети на летище София. Тогава липсваше достатъчно информация и достатъчно сериозно публично обяснение какво всъщност се случва. Освен това темата беше силно политизирана. Напълно нормално е хората да се притесняват, когато не получават пълната информация. Ако си спомняте, при първото позициониране именно снимки, публикувани от граждани, направиха случая публичен, а правителството беше принудено впоследствие да обяснява защо американската техника вече е в България. И сега се казва, че самолетите ще оказват логистична подкрепа, но това трябва да бъде разяснено много по-подробно. Министър-председателят го спомена бегло, но според мен управляващите трябва да проведат активна информационна кампания, включително чрез посещения на място и срещи с местните власти. Хората трябва ясно да разберат, че тези самолети ще зареждат американска авиационна техника, която преминава основно над Средиземно море по маршрута между американски военни бази. Става дума за самолети, които се прехвърлят от една американска база към друга, а не за авиация, която излита от България, за да извършва бойни операции срещу Иран. Според мен правителството действително е в дълг към обществото. То трябва постоянно и подробно да обяснява каква е мисията на тези самолети, за да намали общественото напрежение, което, от своя страна, се използва и допълнително се политизира от различни политически сили.
– Чухме министър-председателя Румен Радев, който заяви, че България е съюзник на Съединените щати и НАТО и че няма как да очакваме другите да изпълняват ангажиментите си към нас, ако ние не изпълняваме своите. Какъв е ефектът от това решение? Печели ли България нещо от него?
– Много елементарно би било да се твърди, че България трябва да поиска нещо в замяна на това, че предоставя възможност американска техника да пребивава на нейна територия.
– Т.е. да не включваме потенциална дерогация за „Лукойл“ от САЩ или отпадането на визите като част от подобна сделка?
– Именно. Тук бих добавил и темата с визите, която също периодично се поставя. Вижте, американската техника преминава и престоява на територията на България въз основа на Споразумението за сътрудничество в областта на отбраната, подписано между България и Съединените щати през 2006 година. Тоест САЩ не искат услуга от България, а уведомяват страната ни, че на основание на това действащо споразумение през българска територия ще преминава американска военна техника. Всъщност такава техника преминава постоянно, включително сухопътна, по време на различни учения, които се провеждат както в България, така и в съседни държави. Следователно България още през 2006 година е дала принципното си съгласие американски военни формирования и техника да преминават и да пребивават на нейна територия. Не можем днес, при положение че това разрешение вече е дадено, за всяко отделно придвижване на американска техника да поставяме условие да получим нещо в замяна. Така не функционират международните отношения. Ние трябва да продължим да показваме, че Съединените щати са наш стратегически военен партньор. А именно върху тази основа могат да се развиват и останалите сфери на двустранното сътрудничество – енергетика, транспорт, социална политика, визов режим и всички останали теми, които не са пряко свързани с отбраната. И не на последно място – България не е единствената държава с подобни отношения със Съединените щати. Някой веднага ще каже: „Да, но Испания и Италия не предоставиха своите бази“. Тук обаче трябва да направим важно разграничение. България, Румъния, Гърция, Турция и още няколко държави от Балканите имат изключително стратегическо партньорство със Съединените щати. Повечето от тях заменят старата съветска военна техника именно с американска, а не с европейска. Това показва, че тези държави, включително България, са избрали дългосрочно сътрудничество със САЩ в областта на отбраната. Достатъчно е да погледнем покупката на самолетите F-16, договорите за бойните машини „Страйкър“ и останалите проекти. Това са програми, които ще определят отбранителното ни сътрудничество със Съединените щати за десетилетия напред. Затова България има различен тип отношения със САЩ в сравнение с някои западноевропейски държави. И Вашингтон оценява именно този тип стратегическо партньорство с държавите от Източна Европа. Поради тази причина не можем механично да сравняваме действията на България с политиката на страни като Испания или Италия, които имат различен модел на отбранително сътрудничество.
– Г-н Керемедчиев, през цялото време говорим за американска военна техника, което е разбираемо. Част от управляващите обаче аргументираха решението с ангажиментите на България към НАТО. В същото време именно знакови лица от „Прогресивна България“ бяха сред най-критичните към военната подкрепа за Украйна с аргумента, че тя може да ни въвлече във войната. Виждате ли противоречие с настоящото решение за предоставяне на авиобаза „Безмер“ на военни на САЩ?
– Всъщност реалността е, че няма промяна във външнополитическия курс на България при управлението на настоящото правителство. Видя се, че по време на двата мандата на президента Радев той проведе среща с президента Зеленски. Сега, вече като министър-председател, има две срещи с него. Имаше и посещение на външния министър в Украйна. България подкрепи 21-вия пакет санкции срещу Русия, макар и с определени резерви. Такива резерви обаче имаха и редица други европейски държави. Продължава и сътрудничеството с Украйна в сферата на енергетиката. България не е спирала да изнася оръжие за Украйна. Тоест външнополитическият курс на страната не се е променил. Според мен основният проблем пред управляващите е как да обяснят това на значителна част от своите избиратели. Много хора гласуваха за „Прогресивна България“ именно с очакването, че ще има промяна във външната политика на страната. Сега управляващите трябва да убедят собствените си симпатизанти защо тази промяна не се случва и защо България продължава да следва курса, който е провеждала десетилетия наред. Това, според мен, е основният политически проблем пред тях. Колкото по-бързо намерят баланса в своите послания, толкова по-бързо ще спадне общественото напрежение. Лично аз обаче се съмнявам, че това ще бъде лесно, защото предизборните послания бяха съвсем различни. Именно затова днес значителна част от техните симпатизанти се чувстват излъгани от факта, че външнополитическият курс на България реално остава непроменен.
Въпросите зададе:
Живко ИВАНОВ
