Музейната уредничка Василка Кертева още през 1950 г. стига до идеята, че живеещата в павелбанското село Габарево Елеонора Крюгер всъщност е принцеса Анастасия
Благой Емануилов е сред най-вещите и „вътрешни хора“ спрямо българския опит за разплитане на мистерията „Романови“, която вълнува света вече повече от век. С бившия следовател и участник в ексхумацията на тленните останки на предполагаемия руски престолонаследник Алексей Романов и сестра му княгиня Анастасия разговаряме след излизането на руски език и на втората му книга, посветена на Габаревската връзка:
– Г-н Емануилов, все пак кой пръв изрича интригуващата хипотеза, че две от царските деца на династията Романови са живели и оставили костите си в казанлъшкото село Габарево?
– Първа е оформила тази хипотеза Василка Кертева, някогашната уредничка на музея „Христо Ботев“ в Калофер. Тя отдавна е в отвъдното, но калоферци, които си я спомнят, я охарактеризират така: „Високообразована, старомодна мома“. Някъде към 1947/48 година Василка Кертева се сприятелява с преселилата се от Габарево в Калофер австрийка Шарлота Карл Зиечковски. Шарлота разказва на новата си приятелка, че в Габарево живее странна рускиня, която габаревци наричали г-жа Нора. Василка Кертева пожелава да се запознае с рускинята и двете жени пристигат в Габарево. След това Василка гостува на г-жа Нора много пъти.
Около 1950 г. Василка Кертева отива в тогавашния Съветски съюз да търси данни за Христо Ботев, който е живял в Одеска област през 70-те години на ХIХ век. И така, в един от музеите в ръцете й попада снимка на царското семейство на Русия, на император Николай II. Лицето на стоящата в дясната страна царска дъщеря привлякло вниманието й. Според описанието това била Анастасия, най-малката дъщеря на Николай II. Една смътна асоциация накарала Василка Кертева да помисли, че това лице го е виждала някъде. Напряга съзнанието си и се сеща – това е лицето на г-жа Нора от Габарево… Когато се връща в Калофер, казва на Шарлота: „Г-жа Нора е царската дъщеря Анастасия!“.
След време Шарлота ще гостува на семейството на свещеника на Габарево отец Христо Няголов и по време на разговора ще разкаже за това, което е чула от Василка Кертева. Дъщерята на свещеника, Мария, тогава на 12 – 13 години, запомнила чутото и когато в началото на 90-те години прочела във вестниците, че при разкриване на масовия гроб на Романови в околностите на град Екатеринбург не са намерени останки на Анастасия и Алексей, се сеща за твърденията на Василка Кертева. Споделя това в семейството. После това твърдение стига до пресата и става общоизвестно… Така че в основата на тази хипотеза е Василка Кертева.
– Като следовател Вие сте пределно наясно, че една хипотеза трябва да се докаже. Какви са Вашите основни доказателствени козове по този случай?
– Сега ще ви кажа моите опорни точки. За липсата в гроба (в местността Поросенков лог – б.а.) на останки от Анастасия и Алексей прочита и Петър Христов Петров от Каварна. Той си спомня, че през юли 1953 година, по време на лечението му в болницата в Балчик, лежащият на съседното легло руснак-белогвардеец му разказал, че като служещ в „Охранката“ (тайната царска полиция на Русия) император Николай му възложил да изведе от двореца и да скрие двете му деца Анастасия и Алексей. Той изпълнил царската заповед, като в крайна сметка децата попаднали и останали в България, в село близо до Казанлък (а Габарево е на 20 км западно от този град).
Второто доказателство е свързано със спомена на Петър Попдимитров от Чирпан. Този спомен е публикуван във в-к „Чирпански новини“ и в него Попдимитров разказва за своето приятелство с бай Сашо Руснака. Било около 1967/68 година, когато Сашо Руснака му казал, че от Съветския съюз ще дойдат двама души, които искали да отидат в село Габарево. Причината – там имало два важни за Русия гроба, да се поклонят на тях и да направят помен. И бай Сашо обещал на младия си приятел, че като отидат в Габарево, ще му каже на кого са тези гробове. Но руснаците не дошли, ходенето до Габарево се отложило и бай Сашо Руснака така и не разкрил тайната си. След време починал и я отнесъл в гроба… Това твърдение на Петър Попдимитров от Чирпан показва, че в Русия знаят за съдбата на Алексей и Анастасия, къде са прекарали живота си и къде са гробовете им.
Тези две косвени доказателства ме карат да мисля, че съм прав за тезата, изложена от мен в книгата „Тайната на Николай II“. Там аз пиша, че когато през лятото на 1922 година в Габарево са дошли 5 – 6 души руснаци, между които и жена на 20 – 22 години, наречена Нора, и по-младо момче с име Георги Жудин, един от руснаците се казвал Митрофан. Той стоял в Габарево 2 – 3 месеца и изчезнал. Аз твърдя, че той се е върнал в Русия, за да каже къде се намират царските деца и по-точно – къде е младият руски цар Алексей. Защото аз имам информация, че на 2 март 1917 година в Псков цар Николай II се отказва от престола, но в полза на сина си Алексей… И други данни сочат, че мисията на Митрофан е била точно такава.
– Според Вас приближени до руския императорски двор са били наясно, че Алексей и Анастасия са се установили в Габарево, така ли?
– Да, очевидно е така, защото двамата височайши жители на с. Габарево са били търсени и намирани от свои познати на този адрес. Така например през 1928 г. в Габарево при г-жа Нора и при Георги Жудин дошъл руснак, който се представил с името Константин Павлович Жудин. Тъй като бащиното и фамилното му имена били еднакви с тези на Георгий Павлович Жудин, местните хора в Габарево решили, че новодошлият е негов брат. Но Константин Жудин стоял при своите сънародници около 5 – 6 месеца и после заминал за София, където започнал работа във френското посолство. Но не прекъснал отношенията си с Елеонора Крюгер. Има данни, че те са контактували до 1939 година. През тази година даже г-жа Нора и Константин Жудин кумували на сватбата на Лалка Вълчева от Габарево. Тук пак се поставя въпросът: Откъде Константин Жудин знае за руснаците в Габарево?
И още един случай. През 1964 година формалният съпруг на Елеонора – д-р Пьотр Алексеев – получава писмо от свой състудент от Русия, с което го кани на другарска среща. Скоро след това докторът починал и не се отзовал на поканата. Но остава въпросът – откъде в СССР знаят местонахождението на доктора? Все пак д-р Пьотр Алексеев е напуснал Русия през 1920 г., а получава писмо през 1964 година! Без съмнение данните, занесени от Митрофан в Русия, се пазят…
– Но, каквото и да си говорим, докато не се направят нужните ДНК-изследвания, Габаревската версия ще си остане просто една хипотеза…
– Така е, но аз съм убеден, че за мислещите хора и непреките доказателства също са достатъчни, за да се убедят в нещо толкова очевидно. Ето ви още едно, последно доказателство – на 8 февруари 2000 година нашата преса разпространи съобщението на радио „Дойче Веле“, че в САЩ българската емигрантка Любка Терзиеф заявила пред в-к „Маями Хералд“, че е внучка на Анастасия Романова. Обяснила, че баба й, след като избегнала разстрела, дошла в България, омъжила се, родила четири деца и едното от тях е нейният баща.
На 9 февруари, т.е. още на следващия ден, се случва следното – при мен идва журналист от София, от БТА. Представи ми се и обясни, че във връзка с твърдението на Любка Терзиеф от САЩ клиент на БТА от Лондон иска да потвърдя имала ли е рускинята Елеонора от Габарево деца. И от там – дали има внучка. Потвърдих пред журналиста, че г-жа Нора не е имала свои деца, но е искала да си осинови едно момиче от Габарево. В крайна сметка осиновяването се провалило… От тази случка може да се направи изводът, че за тайнствения клиент от Лондон, очевидно Анастасия и Нора са едно и също лице!
– Оптимист ли сте за приемането на Габаревската версия и от руската общественост? Защото доскоро руските монархически дружества бяха особено ревниви към българската хипотеза.
– През 2018 година книгата ми „Император Николай II и конспирацията на ХХ век“ бе преведена на руски език и бе публикувана в Москва от издателство „Алгоритм“ под заглавието „Анастасия и Алексей Романовьi в Болгарии“. Искрено се надявам, че книгата ще получи радушен прием от руския читател и ще допринесе за популяризирането на Габаревската хипотеза и в Русия.
Интервюто подготви:
Петър МАРЧЕВ
